НАП: Такса за притежаване на куче, придобито в чужбина, и освобождаване по ЗМДТ и ЗЗЖ

Според изложеното в запитването и приложените документи, на 16.06.2022 г. е подадена декларация по чл. 117 от ЗМДТ, с която е декларирано придобиване на куче. Собственичката е с постоянен адрес на територията на Община Х от 2001 г. От данните в декларацията и представения италиански ветеринарномедицински паспорт е видно, че кучето е придобито на 18.01.2017 г. в гр. А., Италия, чипирано е на 10.04.2017 г. и е кастрирано през 2022 г.

Във връзка с горното са поставени следните въпроси:

Въпрос: Как следва да се приложи разпоредбата на чл. 39 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ)? За първата година от регистрирането на животното по реда на чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) или за първата година от декларирането му, тоест регистрирането му пред местно компетентната данъчна служба?

Въпрос: За какъв период следва да се начисли такса за притежаване на куче?

Въпрос: Релевантно ли е за настоящия казус обстоятелството, че кучето е придобито и живяло в чужбина в хипотезата, в която собственикът му има постоянен адрес на територията на Община Х през целия спорен период?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ, бр. 117/1997 г., посл. изм. ДВ, бр. 17/01.03.2022 г.) е изразено следното становище:

Законът за местните данъци и такси е основният нормативен акт, който регулира обществените отношения в сферата на данъците и таксите, постъпващи в общинските бюджети. На основание чл. 116, ал. 1 от ЗМДТ за притежаване на куче собственикът заплаща годишна такса в общината, на чиято територия е постоянният му адрес или седалище.

В чл. 117 от ЗМДТ е предвиден 3-месечен законоустановен срок за деклариране притежаването на куче, считано от датата на придобиването му. Декларацията се подава в компетентната община, където е постоянният адрес или седалището на собственика на кучето.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща ежегодно до 31 март на съответната година или в едномесечен срок от датата на придобиване на кучето, когато то е придобито след 31 март. За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния ѝ размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването.

В конкретния случай, съгласно посоченото в запитването и в декларацията, кучето е придобито на 18.01.2017 г. извън територията на страната, като е вероятно отглеждането му да не е било извършвано на територията на страната, а в гр. А., Италия. Предвид това и доколкото ЗМДТ регулира обществените отношения, свързани със заплащането на такса за притежаване на куче на територията на Република България, преди всичко следва да бъде установено дали и за кой период от придобиването му до настоящия момент кучето се е намирало на територията на страната.

Това е така, защото първата предпоставка за възникване на задължението за заплащане на таксата по ЗМДТ е притежаването на куче, подлежащо на регистрация по смисъла на чл. 37 от ЗЗЖ и чл. 174 от ЗВМД на територията на Република България. С това е свързано следващото изискване - собственикът на кучето да има постоянен адрес на територията на определена община, където следва да подаде декларация и да заплаща таксата. Това е обусловено от факта, че приходите от събраните такси са предназначени за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета в тази община, съгласно чл. 118, ал. 2 от ЗМДТ.

Освен това следва да се има предвид, че законодателят е предвидил няколко конкретни основания за освобождаване от такса за притежаване на куче. Съгласно чл. 175, ал. 2 от ЗВМД, приложим с оглед препращащата разпоредба на чл. 116, ал. 2 от ЗМДТ, от такса за притежаване на куче се освобождават собствениците на:

• кучета на лица с увреждания;
• служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка;
• кучета, използвани за опитни цели;
• кучета, използвани от Българския червен кръст;
• кастрирани кучета;
• кучета, които придружават или охраняват селскостопански животни, които се отглеждат в регистриран животновъден обект;
• ловни кучета, собственост на лица, придобили право на лов по реда на Закона за лова и опазване на дивеча.

В чл. 39 от ЗЗЖ е уредена и специална хипотеза на освобождаване от такса за кучета с поставени микрочипове за първата година от тяхната регистрация. Такова регистриране е предвидено в чл. 174 от ЗВМД и е свързано с издаване на ветеринарномедицински паспорт, поставяне на ваксини, чипиране и други. Следователно разпоредбата на чл. 39 от ЗЗЖ е обвързана с регистрирането на кучето по реда на специалния закон, а не с декларирането на притежаването му по реда на ЗМДТ.

С оглед факта, че горепосочените правни норми се намират в нормативни актове, чието тълкуване не попада в компетентността на Националната агенция за приходите, както и предвид това, че европейското и българското законодателство съдържат специфични правила относно третирането на домашните любимци, включително и тяхното преминаване през граница, при евентуално възникнали въпроси, свързани с тълкуване и прилагане на тези норми, следва да се обърнат към съответните компетентни органи - Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) или някое от нейните структурни звена.

В обобщение, в конкретния случай от съществено значение за преценка дължимостта на таксата за притежаване на куче и периода, за който се дължи, е събирането на доказателства, удостоверяващи пристигане и пребиваване на кучето на територията на Република България, както и установяващи наличие на някое от основанията за освобождаване от такса.

Събирането на необходимите доказателства може да стане чрез всички процесуални способи, предвидени в ДОПК, включително чрез представяне на писмени обяснения и документи от собственика на кучето или служебно от органа по приходите. Органът по приходите, в производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, има право да събира всякакви допустими доказателства във връзка с установяване на релевантните факти както за начисляването на такса за притежаване на куче, така и за освобождаване от такава, доколкото право на освобождаване в случая е упражнено от лицето в подадената декларация по чл. 117 от ЗМДТ.

Извод: Дължимостта и периодът на таксата за притежаване на куче зависят от това за кой период кучето е пребивавало на територията на Република България и дали са налице основания за освобождаване по чл. 175, ал. 2 от ЗВМД и чл. 39 от ЗЗЖ, като чл. 39 от ЗЗЖ се прилага за първата година от регистрацията по чл. 174 от ЗВМД, а не от декларирането по ЗМДТ; тези обстоятелства следва да се установят с доказателства по реда на ДОПК.