ОТНОСНО:Приложение на данъчното законодателство във връзка със сдружаване по реда на чл. 30 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........ постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-253/30.11.2023 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Ще бъде регистрирано гражданско дружество по реда на чл. 357-364 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) между двама частни съдебни изпълнители на основание чл. 30, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители ЗЧСИ. Според чл. 30, ал.2 от ЗЧСИ в този случай освен самостоятелни архиви ЧСИ водят и общ архив и съответно общо счетоводство. До момента на създаване на дружеството ЧСИ имат открити изискващите се съгласно ЗЧСИ банкови сметки - специални и такива за такси и разноски.
Постъпващите суми за такси и разноски на сдружението на ЧСИ ще бъдат отчитани и облагани по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и ще бъдат третирани като доходи на новорегистрираното гражданско дружество. След образуването на сдружението по банковите сметки на ЧСИ могат да постъпват и суми по стари дела, заведени преди неговата регистрация.
Поставени са следните въпроси:
1. Необходимо ли е да бъдат разкрити нови банкови сметки на името на новорегистрираното дружество или дейността може да продължи да се осъществява чрез използването на старите сметки, открити на името на всеки един от съдебните изпълнители, при условие че специалният закон за ЧСИ допуска едновременното водене на самостоятелни архиви и общ такъв?
2. Ще се преустанови ли облагането на двамата ЧСИ по реда на чл. 29, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) като лица, упражняващи свободна професия, за суми по изпълнителни дела, заведени преди регистрирането на сдружението?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство изразявам следното становище:
Правилата за създаване на гражданско дружество и определянето на взаимоотношенията между съдружниците са регламентирани в глава XV от ЗЗД. С договора за гражданско дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел (чл. 357 от ЗЗД). Съгласно гражданското законодателство неперсонифицираното дружество няма отделна правосубектност, но по различен начин са уредени нещата, съгласно счетоводното и данъчното законодателство. По смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч), неперсонифицираните дружества са предприятия и те следва да водят отделно счетоводство по общите правила на счетоводното законодателство и стандарти. Съгласно чл. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), по отношение на производствата за установяване на данъчни и осигурителни задължения неперсонифицираните дружества са приравнени на юридически лица т.е. за данъчни цели неперсонифицираните дружества следва да се разглеждат като самостоятелни правни субекти, които са носители на данъчни права и задължения.
Поставеният от Вас въпрос относно необходимостта и възможността от разкриване на нови сметки в банки, по които титуляр да е сдружение на ЧСИ, е извън компетенциите на приходната администрация.
По своята правна форма съдружието на частни съдебни изпълнители е юридическо лице и предвид това, на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), то е данъчно задължено лице по смисъла на този закон. На основание чл. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 1 от ЗКПО същото се облага с корпоративен данък.
Със създаването на сдружение на ЧСИ по реда на чл. 30 от ЗЧСИ, което е юридическо лице, постъпващите суми за такси и разноски по новообразуваните изпълнителни дела от сдружението ще бъдат отчитани и облагани по реда на ЗКПО. Формирането на счетоводен финансов резултат предполага приходите от постъпващите суми за такси и разноски да са отчетени по обща сметка на името на новорегистрираното сдружение. В случай че след образуването на сдружението постъпват суми по личните сметки, те ще се считат за доход на физическите лица и ще подлежат на облагане по съответния ред.
След регистрация на сдружението и работа чрез него ще бъде преуставновено облагането на ЧСИ по реда на чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ като лица, упражняващи свободна професия.
При постъпване на суми по изпълнителни дела, заведени преди регистрирането на сдружението, същите са доходи на физическите лица ЧСИ и за тях ще се прилага облагането по чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ.
Обръщам внимание, ме когато физическо лице частен съдебен изпълнител полага личен труд в сдружението следва да се има предвид, че на основание § 1, т. 26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ като трудови правоотношения се определят и правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, извън случаите по чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ. На това основание възнагражденията на физическите лица - ЧСИ за положен труд в сдружението следва да се третират като доходи от трудови правоотношения.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Ще бъде регистрирано гражданско дружество по реда на чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите между двама частни съдебни изпълнители на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗЧСИ в този случай, освен самостоятелни архиви, частните съдебни изпълнители водят и общ архив и съответно общо счетоводство.
До момента на създаване на дружеството частните съдебни изпълнители имат открити изискващите се съгласно ЗЧСИ банкови сметки - специални и такива за такси и разноски. Постъпващите суми за такси и разноски на сдружението на частните съдебни изпълнители ще бъдат отчитани и облагани по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и ще бъдат третирани като доходи на новорегистрираното гражданско дружество. След образуването на сдружението по банковите сметки на частните съдебни изпълнители могат да постъпват и суми по стари дела, заведени преди неговата регистрация.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Необходимо ли е да бъдат разкрити нови банкови сметки на името на новорегистрираното дружество или дейността може да продължи да се осъществява чрез използването на старите сметки, открити на името на всеки един от съдебните изпълнители, при условие че специалният закон за частните съдебни изпълнители допуска едновременното водене на самостоятелни архиви и общ такъв?
Въпрос 2: Ще се преустанови ли облагането на двамата частни съдебни изпълнители по реда на чл. 29, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица като лица, упражняващи свободна професия, за суми по изпълнителни дела, заведени преди регистрирането на сдружението?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство се изразява следното становище:
1. Правен статут на гражданското дружество и неперсонифицираните дружества
Правилата за създаване на гражданско дружество и определянето на взаимоотношенията между съдружниците са регламентирани в глава XV от Закона за задълженията и договорите. С договора за гражданско дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел съгласно чл. 357 от ЗЗД.
Съгласно гражданското законодателство неперсонифицираното дружество няма отделна правосубектност. По различен начин обаче са уредени въпросите съгласно счетоводното и данъчното законодателство.
По смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството неперсонифицираните дружества са предприятия и следва да водят отделно счетоводство по общите правила на счетоводното законодателство и счетоводните стандарти.
Съгласно чл. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, по отношение на производствата за установяване на данъчни и осигурителни задължения неперсонифицираните дружества са приравнени на юридически лица, т.е. за данъчни цели неперсонифицираните дружества следва да се разглеждат като самостоятелни правни субекти, които са носители на данъчни права и задължения.
Извод: Неперсонифицираните дружества, включително гражданското дружество, се третират като предприятия за счетоводни цели и като приравнени на юридически лица за данъчни цели, носители на самостоятелни данъчни права и задължения.
2. Относно банковите сметки и облагането по ЗКПО
Поставеният въпрос относно необходимостта и възможността от разкриване на нови сметки в банки, по които титуляр да е сдружение на частни съдебни изпълнители, е извън компетенциите на приходната администрация.
По своята правна форма съдружието на частни съдебни изпълнители е юридическо лице и предвид това, на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, то е данъчно задължено лице по смисъла на този закон. На основание чл. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 1 от ЗКПО същото се облага с корпоративен данък.
Със създаването на сдружение на частни съдебни изпълнители по реда на чл. 30 от ЗЧСИ, което е юридическо лице, постъпващите суми за такси и разноски по новообразуваните изпълнителни дела от сдружението ще бъдат отчитани и облагани по реда на ЗКПО.
Формирането на счетоводен финансов резултат предполага приходите от постъпващите суми за такси и разноски да са отчетени по обща сметка на името на новорегистрираното сдружение.
В случай че след образуването на сдружението постъпват суми по личните сметки, те ще се считат за доход на физическите лица и ще подлежат на облагане по съответния ред.
Извод: Въпросът за откриване на нови банкови сметки на името на сдружението е извън компетентността на приходната администрация. За данъчни цели сдружението на частни съдебни изпълнители е данъчно задължено лице по ЗКПО и постъпващите по новообразуваните дела суми за такси и разноски следва да се отчитат по обща сметка на сдружението и да се облагат с корпоративен данък. Суми, постъпващи след образуването на сдружението по лични сметки, се третират като доход на физическите лица и се облагат по реда за физически лица.
3. Облагане на частните съдебни изпълнители по ЗДДФЛ
След регистрация на сдружението и работа чрез него ще бъде преустановено облагането на частните съдебни изпълнители по реда на чл. 29, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица като лица, упражняващи свободна професия.
При постъпване на суми по изпълнителни дела, заведени преди регистрирането на сдружението, същите са доходи на физическите лица частни съдебни изпълнители и за тях ще се прилага облагането по чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ.
Извод: Облагането на частните съдебни изпълнители като лица, упражняващи свободна професия по чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ, се преустановява за дейността, извършвана чрез регистрираното сдружение, но се запазва за доходите от изпълнителни дела, заведени преди регистрацията на сдружението.
4. Облагане на възнагражденията за личен труд в сдружението
Когато физическо лице частен съдебен изпълнител полага личен труд в сдружението, следва да се има предвид, че на основание § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ като трудови правоотношения се определят и правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, извън случаите по чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ.
На това основание възнагражденията на физическите лица - частни съдебни изпълнители за положен труд в сдружението следва да се третират като доходи от трудови правоотношения.
Извод: Възнагражденията на частните съдебни изпълнители за личен труд, положен в сдружението, се квалифицират като доходи от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ.
5. Обхват на становището
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е обвързващо само при идентична фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при различно установени факти.
