ОТНОСНО: прилагането на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" постъпи Ваше писмо с вх. № 96-00-65/ 26.03.2019 г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Фирмата осъществява продажбите си с плащания само по банков път. Няма регистриран касов апарат. Софтуерът за счетоводната дейност е SAP и е собственост на фирма Белгия, като дружеството е част от група предприятия и цялата група работи с него. Няма автоматизирана система за отчитане на продажбите.
Поставен е следният въпрос: Трябва ли собственика на софтуера SAP в Белгия да прави регистрация в България относно софтуер за управление на продажби в търговски обект /СУПТО/ и soursе-кодове.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и Наредба № Н-18, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 7 от ЗДДС, Министърът на финансите издава наредба, с която се определят изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер.
По смисъла на чл. 2, ал. 1 /изм. ДВ бр.26/ 29.3.2019 г./ от Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, за целите на тази наредба "фискално устройство", "търговски обект", "интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност", "краен потребител", "краен разпространител", "фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)", "касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон)", "софтуер за управление на продажби в търговски обект", "производител на софтуер за управление на продажби в търговски обект", "разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект", "електронен магазин" са тези по § 1, т. 40, 41, 67, 69, 70, 84, 85, 86 и 87 от допълнителните разпоредби и чл. 118, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Съгласно параграф 1, т. 84 от ДР на ЗДДС, "софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект,за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Предвид така посочените текстове на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г., както и обстоятелството, че не се извършват плащания, за които съгласно чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. е налице задължение за издаване на фискален бон, като плащанията за извършваните продажби се получават само по банков път, използваният софтуер в конкретния случай не се определя като СУПТО, поради което съответно той не следва да отговаря на изискванията на наредбата.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството извършва продажбите си с плащания само по банков път. Не е регистриран касов апарат. Софтуерът за счетоводната дейност е SAP, собственост на фирма в Белгия, като дружеството е част от група предприятия и цялата група работи с този софтуер. Няма интегрирана автоматизирана система за отчитане на продажбите.
Въпрос: Трябва ли собственикът на софтуера SAP в Белгия да прави регистрация в България относно софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) и source-кодове?
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 7 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер.
Съгласно чл. 2, ал. 1 (изм. ДВ, бр. 26 от 29.3.2019 г.) от Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фУ на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, за целите на наредбата понятията "фискално устройство", "търговски обект", "интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност", "краен потребител", "краен разпространител", "фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)", "касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон)", "софтуер за управление на продажби в търговски обект", "производител на софтуер за управление на продажби в търговски обект", "разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект", "електронен магазин" са тези по § 1, т. 40, 41, 67, 69, 70, 84, 85, 86 и 87 от допълнителните разпоредби и чл. 118, ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС "софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Предвид цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г., както и обстоятелството, че дружеството не извършва плащания, за които съгласно чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. е налице задължение за издаване на фискален бон, тъй като плащанията за извършваните продажби се получават само по банков път, използваният софтуер в конкретния случай не се определя като СУПТО и съответно не следва да отговаря на изискванията на наредбата.
Извод: В разглеждания случай използваният софтуер SAP не представлява софтуер за управление на продажби в търговски обект по смисъла на Наредба № Н-18/2006 г., поради което за собственика на софтуера в Белгия не възниква задължение за регистрация в България като СУПТО и за деклариране на source-кодове.
