1_ ИТ-00-74/12.09.2016
КСО,чл. 4, ал. 1, т. 7
Относно: осигуряване на управител, който е и собственик на еднолично
търговско дружество
В еднолично дружество с ограничена отговорност с протоколно решение едноличния собственик е определен за управител и представляващ дружеството. Предстои сключване на договор за управление и контрол. Дейността на дружеството е в сферата на търговия с промишлени стоки. В тази връзка е отправена молба да бъде определен размера на възнаграждението, което следва да получава управителя за положения труд за управление и контрол на дружеството.
Уведомяваме Ви, че в компетенциите на отдел "Данъчно-осигурителна практика" при дирекции ОДОП, съгласно утвърдените със Заповед № ЗЦУ- 901/27.07.2016 г. на изпълнителния директор на НАП правила, е изготвянето на отговори на запитвания, свързани с данъчното и осигурителното законодателство с методологичен характер.
Предвид горепосоченото, въпроси относно определянето размера на възнаграждението, което следва да получава управителя за положения труд за управление и контрол са извън компетентността на Национална агенция за приходите.
Независимо от горното, с оглед относимите нормативни разпоредби свързани с осигурителното законодателство и функционалната компетентност на НАП следва да имате предвид следното:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за ДОО. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност.Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност /чл. 6, ал. 2 от КСО/.
Фактът, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от деня, в който започне упражняване на трудова дейност по чл. 4 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за всички за всички рискове по кодекса: общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Ако в сключения договор за управление и контрол на дружеството е определено или договорено възнаграждение на управителя, за същия на основание чл. 6, ал. 3 от КСО са дължими осигурителни вноски върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основната икономическа дейност и квалификационна група професиии не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Освен в сключените договори за управление в зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
Следва да се има предвид,чененачислени възнаграждения по смисъла на чл. 6, ал. 3 от КСО за лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред,но не са начислени.Ако възнаграждения не са договорени или определени по съответния ред, задължение за внасяне на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения на основание чл. 6, ал. 3 от КСО не възниква за тези лица.
На основание чл. 9 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г. /ЗБДОО/ са определени размерите на месечния осигурителен доход за 2016 г. Минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основните икономически дейности и квалификационни групи професии се определя, съгласно Приложение №1 към чл. 9, ал. 1, т. 1 от с.з.. За 2016 г. максималния месечен размер на осигурителния доход е 2600 лв.
Основната икономическа дейност на осигурителя се определя съгласно Квалификацията на икономическите дейности /КИД-2008/, утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически институт, по икономическите дейности посочени в ЗБДОО за всяка календарна година. /§1, ал. 1 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски/.
Вписаният за управител на дружеството може да извършва и друг вид трудова дейност /положен личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение/ в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител. В тези случаи, лицата попадат в кръга на задължително осигурените по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - т. е. като самоосигуряващи се лица и когато получават доходи от положения личен труд, същите се включват при определяне на окончателен размер на осигурителния доход /чл. 6, ал. 8 от КСО/.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици в търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица внасят осигурителни вноски авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателният размер на месечният им осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход /чл. 6, ал. 9 от КСО/. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху разликата между облагаемия доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски през годината.
С оглед гореизложеното, осигуряването на управителя/собственик на ЕООД е в зависимост от извършваната трудова дейност по чл. 4 от КСО.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване е определено, че лицата, които упражняват дейност на различни основания подлежат на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход по всяка една от тях в поредността, определена с кодекса, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от кодекса;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводи-тели;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Уведомяваме Ви, че при поставяне на конкретен въпрос във връзка с прилагане на данъчното и осигурителното законодателство ще бъде предоставен писмен отговор.
В еднолично дружество с ограничена отговорност с протоколно решение едноличният собственик е определен за управител и представляващ дружеството. Предстои сключване на договор за управление и контрол. Дейността на дружеството е търговия с промишлени стоки.
Въпрос: Да бъде определен размерът на възнаграждението, което следва да получава управителят за положения труд за управление и контрол на дружеството.
Посочва се, че съгласно утвърдените със Заповед № ЗЦУ-901/27.07.2016 г. на изпълнителния директор на НАП правила, в компетентността на отдел "Данъчно-осигурителна практика" при дирекциите ОДОП е изготвянето на отговори на запитвания, свързани с данъчното и осигурителното законодателство с методологичен характер. Поради това въпроси относно определянето на размера на възнаграждението, което следва да получава управителят за положения труд за управление и контрол, са извън компетентността на Национална агенция за приходите.
Извод: НАП не е компетентна да определя размера на възнаграждението на управителя за управление и контрол.
Независимо от това, с оглед относимите разпоредби на осигурителното законодателство и функционалната компетентност на НАП се излагат следните съображения.
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за държавното обществено осигуряване (ДОО). Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност - чл. 6, ал. 2 от КСО.
Самото вписване на едно лице като управител на търговско дружество не е достатъчно, за да възникне задължение за осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО задължението за осигуряване възниква от деня, в който започне упражняване на трудова дейност по чл. 4 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса: общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Ако в сключения договор за управление и контрол на дружеството е определено или договорено възнаграждение на управителя, за това възнаграждение на основание чл. 6, ал. 3 от КСО са дължими осигурителни вноски върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основната икономическа дейност и квалификационна група професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Възнаграждението може да бъде посочено не само в договора за управление, но в зависимост от вида на търговското дружество и в дружествения договор, съответно учредителния акт, да бъде определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
Следва да се има предвид, че "неначислени възнаграждения" по смисъла на чл. 6, ал. 3 от КСО за лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени. Ако възнаграждения не са договорени или определени по съответния ред, задължение за внасяне на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения на основание чл. 6, ал. 3 от КСО не възниква за тези лица.
На основание чл. 9 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г. (ЗБДОО) са определени размерите на месечния осигурителен доход за 2016 г. Минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основните икономически дейности и квалификационни групи професии се определя съгласно Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО. За 2016 г. максималният месечен размер на осигурителния доход е 2600 лв.
Основната икономическа дейност на осигурителя се определя съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически институт, по икономическите дейности, посочени в ЗБДОО за всяка календарна година - § 1, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Извод: При договорено възнаграждение по договор за управление и контрол управителят подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО върху договореното възнаграждение, но не под минималния и не над максималния осигурителен доход, като неначислени, но договорени възнаграждения също формират осигурителен доход.
Вписаният за управител на дружеството може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството, различна от тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител, като положен личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение. В тези случаи лицата попадат в кръга на задължително осигурените по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. като самоосигуряващи се лица, и когато получават доходи от положения личен труд, същите се включват при определяне на окончателния размер на осигурителния доход - чл. 6, ал. 8 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
Тези лица внасят осигурителни вноски авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година - чл. 6, ал. 8 от КСО.
Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Този окончателен размер не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход - чл. 6, ал. 9 от КСО.
Окончателната осигурителна вноска се дължи върху разликата между облагаемия доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски през годината.
Извод: Когато собственикът - управител извършва и друга трудова дейност като собственик (личен труд), той се осигурява като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, с авансови вноски и последващо определяне на окончателен осигурителен доход по чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО.
С оглед изложеното осигуряването на управителя/собственик на ЕООД е в зависимост от извършваната трудова дейност по чл. 4 от КСО.
В чл. 6, ал. 11 от КСО е предвидено, че лицата, които упражняват дейност на различни основания, подлежат на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход по всяка една от тях в поредността, определена с кодекса, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, по следния ред:
- доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО;
- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
- доходи за работа без трудово правоотношение.
Извод: При упражняване на дейност на различни основания управителят/собственик подлежи на осигуряване за всяко основание по реда на чл. 6, ал. 11 от КСО, като общият осигурителен доход не може да надвишава максималния месечен осигурителен доход.
Посочва се, че при поставяне на конкретен въпрос във връзка с прилагане на данъчното и осигурителното законодателство ще бъде предоставен писмен отговор.
Извод: За конкретни казуси по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство НАП ще дава писмени отговори при конкретно поставени въпроси.
