НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № М-24-36-2
Дата: 12.01.2015 год.
ЗМДТ, чл. 10
Относно: определяне на данъчнозадълженото по ЗМДТ лице
за конфискувани недвижими имоти
В отговор на въпроса относно определяне на данъчнозадълженото лице за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци и начина на деклариране по ЗМДТ на недвижими имоти, конфискувани с влязла в сила присъда, изразявам следното становище:
Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества /чл. 44, ал.1 НК/. При конфискация правото на собственост преминава в патримониума на държавата.
Изложеният в писмото случай се отнася до недвижими имоти, за които е постановена конфискация за ¼ идеална част с влязла в сила присъда /потвърдена с решение № 472/27.12.2009 г. на ВКС/.
Разпоредбите на Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/, които дефинират правата и задълженията на НАП по отношение на конфискувани, отнети или придобити от държавата в производство по несъстоятелност недвижими имоти, не дават основания за поддържане на становището, че НАП е данъчнозадължено лице за тези имоти. Функциите на НАП в изброените хипотези са определени в чл. 3, ал. 1 от ЗНАП по следния начин: да приема, съхранява, управлява и продава имущества, придобити от държавата в производството по несъстоятелност /т. 12/, и да приема, съхранява, управлява и продава всички конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества /т.13/.
Законът за НАП не съдържа определение или пояснения на съдържанието на понятието "управлява". В същото време прилагането на ЗДС е изключено изрично с чл. 3, ал. 4 ЗНАП по отношение на осъществяването на всички функции по чл. 3, ал. 1 т. 13 и т. 14 от ЗНАП. Очевидно при дефиниране на правата, които се предоставят на НАП относно въпросните имущества, не се влага съдържанието на "право на управление", което се предоставя на държавни ведомства и общини върху имоти - държавна собственост по реда на ЗДС.
Съдържанието на правото на управление е дефинирано по следния начин в чл. 14, ал. 3 ЗДС: "Управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност". Имотите и вещите се завеждат в баланса на ведомството или на юридическото лице на бюджетна издръжка /чл. 12, ал. 2 ППЗДС/.
Имотите - държавна собственост се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Имотите - държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им /чл. 18, ал.1 ЗДС/. Данъчнозадължени лица за имотите - държавна собственост са лицата, на които имотите са предоставени за управление /чл. 15, ал.1 ЗМДТ/.
В посочените в т. 12 и т. 13 на чл. 3, ал. 1 ЗНАП случаи имотите не се използват за задоволяване на обществени потребности, свързани с изпълнение на функциите на агенцията като държавен орган, нито същата извлича някакви ползи за себе си от тях.
Основания за поддържане на изразеното становище намирам и в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с който се създава специален по отношение на ЗДС ред за предоставяне за управление на отнети имущества на бюджетни организации и общини и за възлагане на такива имущества за продажба на НАП. Това става по предложение на Междуведомствения съвет за управление на отнетото имущество и решение на Министерския съвет /чл. 89, ал.1 ЗОПДНПИ/. В двете хипотези ясно е направено разграничението между имуществата, предоставени за управление и тези, възложени на НАП единствено с цел продажба.
До изричното уреждане по законодателен път на данъчнозадължените лица в хипотезите на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имоти и имоти, придобити от държавата в производства по несъстоятелност считам, че НАП не е данъчнозадължено лице за данък и такса за тези имоти.
ЗАМ. Изпълнителен Директор: /п/
/Г. ДИМИТРОВА/
Относно определяне на данъчнозадълженото лице по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за недвижими имоти, конфискувани с влязла в сила присъда, се излага следното становище.
Конфискацията по смисъла на чл. 44, ал. 1 от Наказателния кодекс представлява принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества. При конфискация правото на собственост преминава в патримониума на държавата.
Конкретният случай се отнася до недвижими имоти, за които е постановена конфискация за 1/4 идеална част с влязла в сила присъда, потвърдена с решение № 472/27.12.2009 г. на Върховния касационен съд.
Разпоредбите на Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), които уреждат правата и задълженията на НАП по отношение на конфискувани, отнети или придобити от държавата в производство по несъстоятелност недвижими имоти, не дават основание да се приеме, че НАП е данъчнозадължено лице за тези имоти.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗНАП функциите на НАП в разглежданите хипотези са:
- по т. 12 - да приема, съхранява, управлява и продава имущества, придобити от държавата в производството по несъстоятелност;
- по т. 13 - да приема, съхранява, управлява и продава всички конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества.
Законът за НАП не съдържа определение или пояснение на съдържанието на понятието "управлява". В същото време, съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗНАП, прилагането на Закона за държавната собственост (ЗДС) е изрично изключено по отношение на осъществяването на всички функции по чл. 3, ал. 1, т. 13 и т. 14 от ЗНАП.
От това следва, че при определяне на правата, предоставени на НАП относно тези имущества, не се влага съдържанието на "право на управление", което се предоставя на държавни ведомства и общини върху имоти - държавна собственост по реда на ЗДС.
Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗДС съдържанието на правото на управление е: "Управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност". Съгласно чл. 12, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) имотите и вещите се завеждат в баланса на ведомството или на юридическото лице на бюджетна издръжка.
Имотите - държавна собственост се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на ЗДС. Имотите - държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им - чл. 18, ал. 1 от ЗДС.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ данъчнозадължени лица за имотите - държавна собственост са лицата, на които имотите са предоставени за управление.
В хипотезите по чл. 3, ал. 1, т. 12 и т. 13 от ЗНАП имотите не се използват за задоволяване на обществени потребности, свързани с изпълнение на функциите на НАП като държавен орган, нито агенцията извлича някакви ползи за себе си от тях.
Основания за поддържане на това становище се съдържат и в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ), с който се създава специален по отношение на ЗДС ред за:
- предоставяне за управление на отнети имущества на бюджетни организации и общини;
- възлагане на такива имущества за продажба на НАП.
Това се извършва по предложение на Междуведомствения съвет за управление на отнетото имущество и с решение на Министерския съвет - чл. 89, ал. 1 от ЗОПДНПИ. В двете хипотези законът ясно разграничава имуществата, предоставени за управление, от имуществата, възложени на НАП единствено с цел продажба.
До изричното уреждане по законодателен път на данъчнозадължените лица в хипотезите на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имоти и имоти, придобити от държавата в производства по несъстоятелност, се приема, че НАП не е данъчнозадължено лице за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за тези имоти.
Извод: НАП не е данъчнозадължено лице по ЗМДТ за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имоти, както и за имоти, придобити от държавата в производства по несъстоятелност.
