КСО - чл. 4, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 5 и 6, чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6;
ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 1
ОТНОСНО: Осигуряване на прокурист при сключен граждански договор
В отговор на Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .............../22.02.2017 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, едноличен търговец е прехвърлил управлението на търговското си предприятие на прокурист и е сключил граждански договор с него. Върху изплатеното възнаграждение се начисляват и удържат данък и осигурителни вноски. Тъй като прокуристът работи по трудови договори с други работодатели, сключването на още един трудов договор би представлявало нарушение на трудовото законодателство по отношение на максималната продължителност на работното време и задължителната междудневна и седмична почивка. Интересувате се, дали при осигуряването на прокуриста, когато с него е сключен граждански договор, трябва ли да спазва минимален осигурителен доход и кои са нормативните основания за това.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно чл. 21 от Търговския закон (ТЗ) прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването има действие спрямо трети лица след вписване в търговския регистър (чл. 24 от ТЗ). В чл. 23 от същия закон е регламентирано, че отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор. За целите на задължителното обществено осигуряване договорът за прокура може да бъде сключен както по Кодекса на труда (трудов договор), така и по гражданското законодателство (граждански договор).
До 31 декември 2006 г. при сключване на граждански договор за управление прокуристите на едноличните търговци се осигуряваха социално по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), т.е. прилагаше се осигурителен режим като за работа без трудово правоотношение - съобразно размера на полученото възнаграждение и в зависимост от това, дали лицето е осигурено или не на друго основание през календарния месец.
С промяната на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (§ 4 от ЗБДОО за 2007 г., ДВ бр. 105/22.12.2006 г.), считано от 01.01.2007 г. прокуристите на еднолични търговци се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Според тази разпоредба, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са управителите и прокуриститена търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, в т.ч. прокуристите на едноличните търговци, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейнсти и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (основание чл. 6, ал. 3 от КСО).
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б във фонд "Пенсии". Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на горепосочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Здравноосигурителните вноски се внасят върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Без оглед гореизложеното, обръщаме Ви внимание, в случай на бъдещи Ваши запитвания до Националната агенция за приходите (НАП), че когато изпращате писма по електронен път, трябва да се съобразявате с разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от ДОПК, като използвате квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код, издаден от НАП.
Описана е следната фактическа обстановка: едноличен търговец е прехвърлил управлението на търговското си предприятие на прокурист и е сключил с него граждански договор. Върху изплатеното възнаграждение по този договор се начисляват и удържат данък и осигурителни вноски. Прокуристът работи по трудови договори с други работодатели и сключването на още един трудов договор би довело до нарушение на трудовото законодателство относно максималната продължителност на работното време и задължителната междудневна и седмична почивка.
Въпрос: дали при осигуряването на прокуриста, когато с него е сключен граждански договор, трябва да се спазва минимален осигурителен доход и кои са нормативните основания за това.
При тази фактическа обстановка и съобразно действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване е изложено следното становище:
Съгласно чл. 21 от Търговския закон прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Съгласно чл. 24 от ТЗ упълномощаването има действие спрямо трети лица след вписване в търговския регистър. В чл. 23 от ТЗ е предвидено, че отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор.
За целите на задължителното обществено осигуряване договорът за прокура може да бъде сключен както по Кодекса на труда (като трудов договор), така и по гражданското законодателство (като граждански договор).
До 31 декември 2006 г., при сключване на граждански договор за управление, прокуристите на едноличните търговци са се осигурявали социално по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), т.е. прилагал се е осигурителен режим като за работа без трудово правоотношение - съобразно размера на полученото възнаграждение и в зависимост от това дали лицето е осигурено или не на друго основание през календарния месец.
С промяната на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (§ 4 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., ДВ бр. 105/22.12.2006 г.), считано от 01.01.2007 г., прокуристите на еднолични търговци се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Съгласно тази разпоредба задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, включително прокуристите на едноличните търговци, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, на основание чл. 6, ал. 3 от КСО.
Извод: Прокуристът на едноличен търговец, независимо че с него е сключен граждански договор, подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, като осигурителните вноски се дължат върху възнаграждението, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен осигурителен доход.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б във фонд "Пенсии". Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Извод: Ако прокуристът е роден след 31.12.1959 г. и е осигурен във фонд "Пенсии" на ДОО, за него възниква задължение за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд върху същия доход, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Здравното осигуряване на посочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Здравноосигурителните вноски се внасят върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Извод: Прокуристът се здравно осигурява по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО върху същия осигурителен доход, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Независимо от гореизложеното е обърнато внимание, че при бъдещи запитвания до Националната агенция за приходите, когато писмата се изпращат по електронен път, следва да се спазва разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от ДОПК, като се използва квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код, издаден от НАП.
Извод: За електронни запитвания до НАП е задължително използването на квалифициран електронен подпис или ПИК, съгласно чл. 102, ал. 1 от ДОПК.
