ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше запитване с вх. № 37-16-327/02.05.2025 г. относно прилагане на нормите на ЗДДФЛ.
Предвид изпълнение на проект: "Повишаване на капацитета и подкрепа за предоставяне на грижа, закрила и достъп до образование на деца бежанци и техните семейства, включително подкрепа за непридружени лица бежанци, настанени в преходни жилища и центрове за настаняване от семеен тип към община "........", искате информация за възможността за ползване на данъчни облекчения от украински граждани, които пребивават на територията на Р България.
Поставяте въпросите:
1. Може ли да се ползва данъчно облекчение от родителите за дете и за дете с 50 и над 50 на сто степен на увреждане?
2. Може ли да ползва данъчно облекчение лице със степен на увреждане с 50 и над 50 на сто степен на неработоспособност, удостоверена с валидно решение на компетентен орган?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Относно първи въпрос:
Условията за ползване на данъчно облекчение за деца и деца с увреждане са регламентирани в разпоредбите на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ. Облекчението може да се прилага само от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Следователно, облекчението не може да се ползва от чуждестранни физически лица, които не са местни на държава членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП.
Критериите за дефиниране на едно физическо лице като местно по смисъла на вътрешното ни законодателство са регламентирани в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. На това основание местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Предвид разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай следва да се има предвид Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО с Украйна).
За целите на прилагането на СИДДО с Украйна е важно да се има предвид, че тя съдържа едно особено изискване по отношение на статута на българско местно физическо лице. Това изискване е уредено в чл. 4, ал. 1, буква "а" от СИДДО и предвижда, че за България терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава "всяко физическо лице, което е гражданин на България и което не е местно лице на трета държава, и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там". Ако едно лице не е български гражданин, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО и съответно да ползва предвидените в нея данъчни облекчения като такова.
Предвид гореизложеното, доколкото украинските граждани не притежават българско гражданство, не може да придобият статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО с Украйна. Това ще е валидно, докато Украйна третира тези свои граждани като свои местни лица (по смисъла на СИДДО и вътрешното си законодателство) с оглед извънредните причини да напуснат страната си.
При положение че лицата са със статут на местни лица за Украйна, те няма да попаднат в обхвата на лицата, които могат да ползват данъчното облекчение за деца по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ.
Относно втори въпрос:
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява с 7 920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
За да е валидно експертното решение то следва да обхваща годината на ползване на данъчно облекчение в срока на действието си или да е издадено с пожизнено определена степен на неработоспособност, или норма от данъчен закон да му делегира такова действие за целите на облагането с данък.
Удостоверяването на наличие на неработоспособност се извършва с представяне на валиден документ издаден от компетентните органи. В случая това е решение за определена трайно намалена степен на неработоспособност издадено от Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или (НЕЛК) съгласно Наредба за медицинската експертиза на министъра на здравеопазването.
Ако лицето отговаря на посочените изисквания по-горе, ще има възможност да ползва данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ.
Ако лицата не притежават документ - валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, издаден съгласно законодателството на Р България, а представят друг документ, издаден от органите на тяхната държава, трябва да имате предвид следното:
Относно признаването на документи за наличие на намалена работоспособност, издадени от компетентни институции на други държави, във връзка с признаване на данъчното облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ е отправено запитване до Министерство на здравеопазването, което в писмо изх. № 19-00-267 от 19.05.2021 г., е изразило следното становище:
"Принципите и критериите на медицинската експертиза, реда и условията за установяване на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза са определени в националното законодателство на нашата страна (Закона за здравето, Наредбата за медицинската експертиза, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и др.). Действащата към настоящия момент нормативна уредба, регламентираща медицинската експертиза, не предвижда механизъм, по който експертни решения за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, издадени от компетентните институции на другите държави (включително държави-членки на Европейския съюз), да бъдат валидирани или приведени в съответствие с изискванията на нашето законодателство.
Както в световен мащаб, така и в законодателството на Европейския съюз не съществуват единни критерии за определяне процента на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на лицата, при освидетелстването им от компетентните институции на различните държави (включително и на държавите-членки на Европейския съюз).
В тази връзка, следва да се има предвид, че чл. 168, параграф 7 от Договора за функциониране на Европейския съюз, предвижда изключителна компетентност на държавите-членки при определяне на здравната им политика и организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи."
Предвид гореизложеното, ползването на данъчното облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ е обвързано с наличието на определена 50 и над 50 на сто намалена работоспособност с влязло в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК и не е възможно ползването на това данъчно облекчение при наличието на документи за намалена работоспособност, издадени от компетентни институции на други държави (включително държави-членки на Европейския съюз).
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Във връзка с изпълнение на проект "Повишаване на капацитета и подкрепа за предоставяне на грижа, закрила и достъп до образование на деца бежанци и техните семейства, включително подкрепа за непридружени лица бежанци, настанени в преходни жилища и центрове за настаняване от семеен тип към община "........", е поискано становище относно възможността украински граждани, пребиваващи на територията на Република България, да ползват данъчни облекчения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Може ли да се ползва данъчно облекчение от родителите за дете и за дете с 50 и над 50 на сто степен на увреждане?
Въпрос 2: Може ли да ползва данъчно облекчение лице със степен на увреждане с 50 и над 50 на сто степен на неработоспособност, удостоверена с валидно решение на компетентен орган?
Относно първи въпрос
Условията за ползване на данъчно облекчение за деца и за деца с увреждане са уредени в чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ.
Облекчението може да се прилага само от:
- местни физически лица, или
- чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Следователно облекчението не може да се ползва от чуждестранни физически лица, които не са местни на държава членка на ЕС или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП.
Критериите за определяне на едно физическо лице като местно по смисъла на вътрешното законодателство са регламентирани в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. На това основание местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В конкретния случай следва да се има предвид Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО с Украйна).
За целите на прилагането на СИДДО с Украйна е важно, че тя съдържа особено изискване относно статута на българско местно физическо лице. Съгласно чл. 4, ал. 1, буква "а" от СИДДО, за България терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава "всяко физическо лице, което е гражданин на България и което не е местно лице на трета държава, и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там".
Ако едно лице не е български гражданин, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО и съответно да ползва предвидените в нея данъчни облекчения като такова.
Предвид гореизложеното, доколкото украинските граждани не притежават българско гражданство, те не могат да придобият статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО с Украйна. Това ще е валидно, докато Украйна третира тези свои граждани като свои местни лица (по смисъла на СИДДО и вътрешното си законодателство) с оглед извънредните причини да напуснат страната си.
При положение че лицата са със статут на местни лица за Украйна, те няма да попаднат в обхвата на лицата, които могат да ползват данъчното облекчение за деца по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ.
Извод: Украинските граждани, които не са български граждани и се третират като местни лица на Украйна, не могат да ползват данъчното облекчение за деца и за деца с увреждане по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ.
Относно втори въпрос
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява с 7 920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
За да е валидно експертното решение за целите на ползване на данъчното облекчение, то трябва:
- да обхваща годината на ползване на данъчното облекчение в срока на действието си, или
- да е издадено с пожизнено определена степен на неработоспособност, или
- норма от данъчен закон да му делегира такова действие за целите на облагането с данък.
Удостоверяването на наличие на неработоспособност се извършва с представяне на валиден документ, издаден от компетентните органи. В случая това е решение за определена трайно намалена степен на неработоспособност, издадено от Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) съгласно Наредбата за медицинската експертиза на министъра на здравеопазването.
Ако лицето отговаря на посочените изисквания, ще има възможност да ползва данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ.
Ако лицата не притежават документ - валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, издаден съгласно законодателството на Република България, а представят друг документ, издаден от органите на тяхната държава, следва да се има предвид следното.
Относно признаването на документи за наличие на намалена работоспособност, издадени от компетентни институции на други държави, във връзка с признаване на данъчното облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, е отправено запитване до Министерство на здравеопазването. В писмо изх. № 19-00-267 от 19.05.2021 г. Министерството на здравеопазването е изразило следното становище:
"Принципите и критериите на медицинската експертиза, реда и условията за установяване на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза са определени в националното законодателство на нашата страна (Закона за здравето, Наредбата за медицинската експертиза, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и др.).
Действащата към настоящия момент нормативна уредба, регламентираща медицинската експертиза, не предвижда механизъм, по който експертни решения за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, издадени от компетентните институции на другите държави (включително държави-членки на Европейския съюз), да бъдат валидирани или приведени в съответствие с изискванията на нашето законодателство.
Както в световен мащаб, така и в законодателството на Европейския съюз не съществуват единни критерии за определяне процента на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на лицата, при освидетелстването им от компетентните институции на различните държави (включително и на държавите-членки на Европейския съюз).
В тази връзка, следва да се има предвид, че чл. 168, параграф 7 от Договора за функциониране на Европейския съюз предвижда изключителна компетентност на държавите-членки при определяне на здравната им политика и организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи."
Предвид гореизложеното, ползването на данъчното облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ е обвързано с наличието на определена 50 и над 50 на сто намалена работоспособност с влязло в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК и не е възможно ползването на това данъчно облекчение при наличие на документи за намалена работоспособност, издадени от компетентни институции на други държави (включително държави-членки на Европейския съюз).
Извод: Данъчното облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ може да се ползва само при наличие на влязло в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК за 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, издадено по българското законодателство; документи за намалена работоспособност, издадени от органи на други държави, не могат да послужат за ползване на това облекчение.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, направените изводи няма да бъдат задължителни за органите по приходите.
