Изх.№24-38-27
Дата: 08.06.2017 год.
ЗДДС, чл.3, ал.5, т.1, буква "б"
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дейностите на община по предоставяне на право за водовземане, за което се дължи такса по чл. 194 от Закона за водите
В Централно управление на НАП, с вх. № ............... е заведено Ваше запитване, препратено по компетентност от дирекция .............., в което е изложена следната фактическа обстановка:
На основание § 133, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ЗВ) на Община С е предоставено безвъзмездно правото за управление и ползване на минералните води в гр. С. Съгласно чл. 194 от ЗВ за предоставеното право за използването на минералните води, предоставено от Община С, се заплаща такса.
През 2016 г. на част от ползвателите на минерална вода са били издадени от общината разрешителни за водовземане, които същите са имали до този момент, но издадени от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). До 2016 г. ползвателите са заплащали таксата към МОСВ без ДДС. Водоползвателите изтъкват аргумента, че и МОСВ и Община С издават разрешителни по реда на ЗВ и прилагат Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване и не следва да има различие при начисляването на ДДС.
Във връзка с обстоятелството, че и други общини, на които са предоставени находища на минерална вода за стопанисване и управление, имат подобни казуси е изразено желание за подробни разяснения и указания относно начисляване на ДДС при заплащане на таксата за водовземане по чл. 194 от ЗВ.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Изцяло поддържам изразеното от дирекция ........ при ЦУ на НАП становище от 24.09.2014 г. относно данъчното третиране на дейностите на общината по предоставяне на право за водовземане на дружества и физически лица.
Дейността на общината, за която се събира такса за водовземане, предвидена в чл. 194 от ЗВ, следва да бъде преценена с оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, която регулира дейността на публичноправните субекти по отношение задължението за облагане с данък върху добавената стойност.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 5, т. 1, б. "б" и б. "м" от ЗДДС е регламентирано, че данъчно задължени лица са местните органи за извършваните от тях дейности или доставки по снабдяване с вода и предоставянето на концесия за добив. Конкретно за дейностите на общината, за които се събира такса за водовземане, предвидена в Закона за водите, считам, че по естеството си е доставка/дейност по снабдяване с вода, поради което по силата на изричната законова норма за същата общината следва да се третира като данъчно задължено лице.
В тези случаи доставките във връзка с дейността на общината, за които събира такса за водовземане като възнаграждение за предоставените услуги, са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, за които възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност по реда на чл. 86 от ЗДДС. Общината би следвало да документира тези доставки с издаване на фактури при извършването им или при получаване на авансово плащане преди това не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането (чл. 113 от ЗДДС). За доставка, по която получателят е данъчно незадължено физическо лице фактура, може да не се издава. За доставките, за които издаването на фактура не е задължително, общината като регистрирано по ЗДДС лице, би следвало да съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период. По избор може да се съставят отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки обект.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На основание § 133, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите на Община С е предоставено безвъзмездно правото за управление и ползване на минералните води в гр. С.
Съгласно чл. 194 от Закона за водите за предоставеното право за използването на минералните води, предоставено от Община С, се заплаща такса.
През 2016 г. на част от ползвателите на минерална вода са били издадени от общината разрешителни за водовземане, които същите са имали до този момент, но издадени от Министерството на околната среда и водите. До 2016 г. ползвателите са заплащали таксата към Министерството на околната среда и водите без ДДС.
Водоползвателите изтъкват аргумента, че и Министерството на околната среда и водите, и Община С издават разрешителни по реда на Закона за водите и прилагат Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване и не следва да има различие при начисляването на ДДС.
Посочено е, че и други общини, на които са предоставени находища на минерална вода за стопанисване и управление, имат подобни казуси, поради което е поискано подробно разяснение и указания относно начисляване на ДДС при заплащане на таксата за водовземане по чл. 194 от Закона за водите.
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се изразява следното становище:
Поддържа се изцяло становището на дирекция при Централно управление на НАП от 24.09.2014 г. относно данъчното третиране на дейностите на общината по предоставяне на право за водовземане на дружества и физически лица.
Дейността на общината, за която се събира такса за водовземане по чл. 194 от Закона за водите, следва да бъде преценена с оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност, която урежда дейността на публичноправните субекти по отношение на задължението за облагане с данък върху добавената стойност.
В чл. 3, ал. 5, т. 1, буква "б" и буква "м" от Закона за данък върху добавената стойност е регламентирано, че данъчно задължени лица са местните органи за извършваните от тях дейности или доставки по снабдяване с вода и предоставянето на концесия за добив.
По отношение на дейностите на общината, за които се събира такса за водовземане, предвидена в Закона за водите, се приема, че по естеството си те представляват доставка/дейност по снабдяване с вода. Поради това, по силата на изричната законова норма, за тази дейност общината следва да се третира като данъчно задължено лице.
В тези случаи доставките във връзка с дейността на общината, за които се събира такса за водовземане като възнаграждение за предоставените услуги, са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от Закона за данък върху добавената стойност, за които възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност по реда на чл. 86 от Закона за данък върху добавената стойност.
Общината следва да документира тези доставки с издаване на фактури при извършването им или при получаване на авансово плащане преди това, не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането, съгласно чл. 113 от Закона за данък върху добавената стойност.
За доставка, по която получателят е данъчно незадължено физическо лице, фактура може да не се издава.
За доставките, за които издаването на фактура не е задължително, общината като регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице следва да съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период. По избор могат да се съставят отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки обект.
Извод: Дейността на общината по предоставяне на право за водовземане срещу такса по чл. 194 от Закона за водите се третира като облагаема доставка/дейност по снабдяване с вода, за която общината е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 5, т. 1, буква "б" и буква "м" от Закона за данък върху добавената стойност, дължи начисляване на ДДС по чл. 86 от Закона за данък върху добавената стойност и следва да документира доставките по реда на чл. 113 от Закона за данък върху добавената стойност или чрез отчет за извършените продажби, когато не е задължително издаването на фактура.
