3_273/05.02.2018 г.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 4, ал. 4;
КСО, чл. 9, ал. 2, т. 5;
ЗЗО, 40, ал. 1, т. 5;
Наредба Н-8/2005 г. на МФ, чл. 2а и чл. 3а
ОТНОСНО: осигуряване на регистриран земеделски стопанин за период, през който ползва отпуск поради бременност и раждане без право на обезщетение по Кодекса за социално осигуряване (КСО)
Според изложеното в запитването, член на Осигурителна каса е регистриран земеделски стопанин, който ползва отпуск поради бременност и раждане, но без право на обезщетение по КСО.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се извършва осигуряването на лицето за периода, през който ползва отпуск поради бременност и раждане без право на парично обезщетение за това?
2. В какъв размер следва да е здравноосигурителната вноска на лицето и върху какъв осигурителен доход се изчислява за периода на отпуск поради бременност и раждане?
3. Къде следва да се посочат дните от периода на отпуск поради бременност и раждане, за които лицето няма право да получава обезщетение по КСО - в т. 16.3 или в т. 16.4 на декларация образец № 1?
4. Ако лицето има стари задължения за здравно осигуряване по декларация образец № 7, следва ли всеки месец при внасяне на дължимите вноски като регистриран земеделски стопанин да подава заявление по чл. 2а от Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба Н-8/2005 г. на МФ), с което да заявява кои задължения за здравноосигурителни вноски погасява?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на КСО (обн. ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 7/2018 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 7/2018 г.), Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица на МС (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ бр. 21/2000г., посл. изм. ДВ бр. 29/2017 г.) и Наредба № Н-8/2005г. на МФ (ДВ бр. 1/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 7/2018 г.) е изразено следното становище:
Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Задължението за осигуряване за тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
По свое желание тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Здравното осигуряване на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които упражняват трудова дейност се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
В случаите, когато самоосигуряващите се лица, които са осигурени и във фонд "Общо заболяване и майчинство" са във временна неработоспособност поради бременност и раждане, следва да се има предвид, че съгласно чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Подобна разпоредба, съгласно която осигурителни вноски не се внасят за тези периоди се съдържа и в чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ.
За периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО осигурените лица не следва да подават декларация за прекъсване на дейността си (чл. 1, ал. 2, изр. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
За тези периоди се дължат здравноосигурителни вноски съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година в размер, равен на дължимата от работодателя част от вноската, която както за 2017 г., така и за 2018 г. е 4,8 %. Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани съгласно ЗБДОО за 2017 г. е 300 лв., а за 2018 г. - 350 лв.
От изложеното следва, че ако лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство, и не извършва никаква трудова дейност като самоосигуряващо се лице на каквото и да е основание за времето, през което е в отпуск поради бременност и раждане, то този период се зачита за осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски за ДОО, независимо от обстоятелството, че лицето няма право на парично обезщетение по КСО. Същото дължи вноски за здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. В тази връзка, при подаване на данни с декларация образец № 1 дните в отпуск поради бременност и раждане на лицето, според указанията за попълване на декларацията, следва да се посочат в т. 16.3., в която се попълват и дните без право на обезщетение по КСО, а именно: дните в отпуск за бременност и раждане и/или в отпуск по чл. 164б от Кодекса на труда при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и при настаняване на дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Относно предоставената на самоосигуряващите се лица по чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 и чл. 40а, ал. 3 от ЗЗО нормативна възможност да заявят кои задължения, конкретно за здравноосигурителни вноски погасяват при наличие на няколко публични задължения (чл. 41, ал. 2 от ЗЗО) следва да се има предвид, че лицата могат да осъществят това право с подаване на заявление съгласно приложение № 10 към чл. 2а от Наредба Н-8/2005 г. на МФ. С разпоредбата на чл. 3а от Наредба Н-8/2005 г. на МФ е предвидено, че заявлението по чл. 2а се подава в компетентната териториална дирекция на НАП на хартиен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя, преди внасяне на сумите, с които се погасяват задълженията. От текста на нормата става ясно, че лице, което има няколко публични задължения, за да се ползва от предвидената нормативна възможност на чл. 41, ал. 2 от ЗЗО, преди извършването на всяко плащане на дължими осигурителни вноски може да заяви кои задължения погасява с направената вноска.
Според изложеното в запитването, член на Осигурителна каса е регистриран земеделски стопанин, който ползва отпуск поради бременност и раждане, но без право на обезщетение по Кодекса за социално осигуряване.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се извършва осигуряването на лицето за периода, през който ползва отпуск поради бременност и раждане без право на парично обезщетение за това?
Въпрос 2: В какъв размер следва да е здравноосигурителната вноска на лицето и върху какъв осигурителен доход се изчислява за периода на отпуск поради бременност и раждане?
Въпрос 3: Къде следва да се посочат дните от периода на отпуск поради бременност и раждане, за които лицето няма право да получава обезщетение по КСО - в т. 16.3 или в т. 16.4 на декларация образец № 1?
Въпрос 4: Ако лицето има стари задължения за здравно осигуряване по декларация образец № 7, следва ли всеки месец при внасяне на дължимите вноски като регистриран земеделски стопанин да подава заявление по чл. 2а от Наредба Н-8/2005 г. на МФ, с което да заявява кои задължения за здравноосигурителни вноски погасява?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 7/2018 г.), Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 7/2018 г.), Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (ДВ, бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ, бр. 29/2017 г.) и Наредба № Н-8/2005 г. на МФ (ДВ, бр. 1/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 7/2018 г.) е изразено следното становище:
1. Осигуряване на регистриран земеделски стопанин при отпуск поради бременност и раждане без право на обезщетение
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Задължението за осигуряване за тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
По свое желание тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО.
В случаите, когато самоосигуряващите се лица, които са осигурени и във фонд "Общо заболяване и майчинство", са във временна неработоспособност поради бременност и раждане, следва да се има предвид, че съгласно чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, както и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Подобна разпоредба, съгласно която осигурителни вноски не се внасят за тези периоди, се съдържа и в чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ.
За периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО осигурените лица не следва да подават декларация за прекъсване на дейността си съгласно чл. 1, ал. 2, изр. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
От изложеното следва, че ако лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство и не извършва никаква трудова дейност като самоосигуряващо се лице на каквото и да е основание за времето, през което е в отпуск поради бременност и раждане, този период се зачита за осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, независимо от обстоятелството, че лицето няма право на парично обезщетение по КСО.
Извод: За периода на отпуск поради бременност и раждане без право на обезщетение, при условие че лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство и не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се, не се дължат осигурителни вноски за ДОО, но периодът се зачита за осигурителен стаж.
2. Здравно осигуряване и размер на вноската през периода на отпуска
Здравното осигуряване на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които упражняват трудова дейност, се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
За периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО се дължат здравноосигурителни вноски съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, в размер, равен на дължимата от работодателя част от вноската, която както за 2017 г., така и за 2018 г. е 4,8 %.
Минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани съгласно ЗБДОО за 2017 г. е 300 лв., а за 2018 г. - 350 лв.
Същото лице дължи вноски за здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО за времето на отпуск поради бременност и раждане, през което не се внасят осигурителни вноски за ДОО, но периодът се зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
Извод: За периода на отпуск поради бременност и раждане без право на обезщетение лицето дължи здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани, като размерът на вноската е 4,8 % за 2017 г. и 2018 г.
3. Отразяване на дните в отпуск поради бременност и раждане в декларация образец № 1
Във връзка с подаването на данни с декларация образец № 1 е посочено, че дните в отпуск поради бременност и раждане на лицето, според указанията за попълване на декларацията, следва да се посочат в т. 16.3. В тази точка се попълват и дните без право на обезщетение по КСО, а именно: дните в отпуск за бременност и раждане и/или в отпуск по чл. 164б от Кодекса на труда при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и при настаняване на дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Извод: Дните от периода на отпуск поради бременност и раждане без право на обезщетение по КСО следва да се посочват в т. 16.3 на декларация образец № 1.
4. Заявление по чл. 2а от Наредба Н-8/2005 г. при наличие на стари здравноосигурителни задължения
Относно предоставената на самоосигуряващите се лица по чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 и чл. 40а, ал. 3 от ЗЗО нормативна възможност да заявят кои задължения за здравноосигурителни вноски погасяват при наличие на няколко публични задължения съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗЗО, следва да се има предвид, че лицата могат да осъществят това право с подаване на заявление съгласно приложение № 10 към чл. 2а от Наредба Н-8/2005 г. на МФ.
С разпоредбата на чл. 3а от Наредба Н-8/2005 г. на МФ е предвидено, че заявлението по чл. 2а се подава в компетентната териториална дирекция на НАП на хартиен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя, преди внасяне на сумите, с които се погасяват задълженията.
От текста на нормата става ясно, че лице, което има няколко публични задължения, за да се ползва от предвидената нормативна възможност на чл. 41, ал. 2 от ЗЗО, преди извършването на всяко плащане на дължими осигурителни вноски може да заяви кои задължения погасява с направената вноска.
Извод: При наличие на стари задължения за здравно осигуряване лицето може, преди всяко плащане на дължими осигурителни вноски, да подава заявление по чл. 2а от Наредба Н-8/2005 г., с което да посочи кои конкретни здравноосигурителни задължения погасява с извършеното плащане.
