|
Изх. № М-94-И-734 Дата: 04. 10. 2023 год. |
ЗОПБ,чл. 3, ал. 1, т. 3; КТ, чл. 270, ал. 4; КТ, чл. 114а. |
ОТНОСНО: чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите по електронната поща и заведено с вх. № ......... относно тълкуване на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), изразявам следното становище:
Действащата от 1 септември 2023 г. нова ал. 4 на чл. 270 от Кодекса на труда (КТ) задължава работодателите, когато изплащат трудови възнаграждения в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ, да извършват това само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната.
Правилото на чл. 3, ал. 1, т. 3 на ЗОПБ определя, че трудовите възнаграждения по смисъла на КТ, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица следва да се изплащат само чрез превод или внасяне по платежна сметка, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от същия кодекс. Казано с други думи хипотезата на т. 3 от чл. 3, ал. 1 на ЗОПБ задължава всеки работодател, от момента в който наетият от него персонал достигне 100 или повече лица, изплащането на трудовите възнаграждения на тези лица да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка, като това задължение ще е налице докато броят на наетите от него лица е 100 или повече.
Изключение от задължението по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ е предвидено единствено за работодатели, които са сключили трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от КТ, т.е. ако такъв работодател има наети 100 или повече работници или служители, но част от тях са лица, наети за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, а останалата част наети лица не достига 100 души, то този работодател ще е освободен от задължението по чл. 3, ал. 1, т. 3 на ЗОПБ. Посоченото изключение от приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 3 на ЗОПБ означава също така, че всички работодатели, без значене от сферата или предмета им на дейност, отговарящи на изискването за 100 или повече наети лица, са задължени да спазват изискването за заплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите си чрез превод или внасяне по платежна сметка, освен при сключени трудови договори с лица, наети за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от КТ.
Извън горното, Ви информирам, че няма законова пречка след въвеждане на тази форма на изплащане на трудовите възнаграждения - изплащане чрез превод или внасяне по платежна сметка, същата да продължи да бъде използвана трайно и преимуществено.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Във връзка със запитване относно тълкуването на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) се излага следното становище.
От 1 септември 2023 г. действа нова ал. 4 на чл. 270 от Кодекса на труда (КТ), която задължава работодателите, когато изплащат трудови възнаграждения в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ, да извършват това само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ трудовите възнаграждения по смисъла на КТ, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, следва да се изплащат само чрез превод или внасяне по платежна сметка, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от КТ.
Това означава, че всеки работодател, от момента в който наетият от него персонал достигне 100 или повече лица, е задължен да изплаща трудовите възнаграждения на тези лица чрез превод или внасяне по платежна сметка. Задължението съществува за целия период, през който броят на наетите лица е 100 или повече.
Изключение от задължението по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ е предвидено единствено за работодатели, които са сключили трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от КТ. В случай че такъв работодател има наети 100 или повече работници или служители, но част от тях са лица, наети за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, а останалата част наети лица не достига 100 души, този работодател е освободен от задължението по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ.
Посоченото изключение от приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ означава също, че всички работодатели, без значение от сферата или предмета им на дейност, които имат 100 или повече наети лица, са задължени да изплащат трудовите възнаграждения на работниците и служителите си чрез превод или внасяне по платежна сметка, освен при сключени трудови договори с лица, наети за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от КТ.
Извън горното се посочва, че няма законова пречка след въвеждане на тази форма на изплащане на трудовите възнаграждения - чрез превод или внасяне по платежна сметка - същата да продължи да бъде използвана трайно и преимуществено.
Извод: Работодатели със 100 или повече наети лица са задължени да изплащат трудовите възнаграждения само по платежна сметка, освен за работници по краткотрайни сезонни селскостопански договори по чл. 114а от КТ; при работодатели с такива договори, ако броят на останалите наети лица е под 100, задължението по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ не възниква, като използването на безкасовата форма може да се прилага трайно и преимуществено и извън случаите на законово задължение.
