|
Изх. № М-94-П-796 Дата: 21. 12. 2022 год. |
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 4;
КСО, чл. 4, ал. 11;
КСО, чл. 5, ал. 2;
КСО, чл. 5, ал. 4;
КСО, чл. 9, ал. 2, т. 5;
КСО, § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 3;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 4;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 3, ал. 4;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 5.
ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство от самоосигуряващо се лице
Във Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП и заведено с вх. № ............... от ................. г., е изложена следната фактическа обстановка:
Упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице (свободна професия) от 18.02.2018 г., като това обстоятелство е декларирано с подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. В същата е посочено, че ще се осигурявате за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Възнамерявате да промените вида на осигуряването си през първия работен ден на 2023 г. (03.01.2022 г.), като ще декларирате осигуряване и за общо заболяване и майчинство. Посочвате, че ще упражнявате дейност до средата на януари и от следващата дата ще Ви бъде издаден болничен лист за временна неработоспособност поради бременност, като терминът Ви за раждане е 07.02.2022 г.
На въпросите от компетентността на НАП, свързани с Вашите задължения в качеството Ви на самоосигуряващо се лице - дължими осигурителни вноски, деклариране на трудова дейност, промяна на вида на осигуряване и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, при така изложената фактическа обстановка и с оглед относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Същите са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. С алинея 4 на чл. 4 от КСО на самоосигуряващите се лица е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Редът, по който самоосигуряващите се лица упражняват правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО, е регламентиран в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на съответната трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Предвид чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО в изречение второ на ал. 2 на чл. 1 на наредбата е регламентирано, че декларация за прекъсване на дейността не се подава за времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.
Самоосигуряващите се лица избират вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ. Макар и двете разпоредби да уреждат права на самоосигуряващите се лица, свързани с вида на осигуряването, те се отнасят до различни хипотези.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира задължението на лицата да определят вида на осигуряването си със започването/възобновяването на дейността (изр. първо), въвежда ограничение с оглед самоосигуряващите се лица да не могат да променят вида на осигуряването си, когато прекъсват/възобновяват или започват друга дейност през една и съща календарна година (изр. второ) и определя 7-дневен преклузивен срок, през който лицата могат да изберат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (изр. трето). Неспазването на 7-дневния срок за подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на НАП, считано от датата на започването/възобновяването на дейността, преклудира правото на самоосигуряващото се лице да избере осигуряване и за общо заболяване и майчинство.
В чл. 1, ал. 4 от наредбата се съдържат условията, при които самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си. Съгласно действащата разпоредба на чл. 1, ал. 4 от наредбата видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година. Срокът е преклузивен и при бездействие на носителя на субективното право - самоосигуряващото се лице, правото за промяна на вида осигуряване се погасява с изтичането на срока.
Важно условие за придобиване право на парично обезщетение е физическото лице да е осигурено лице и за риска "Общо заболяване и майчинство". Понятието "осигурено лице" е дефинирано с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО - "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. За да се считат за осигурени лица и за общо заболяване и майчинство, към датата на настъпване на осигурителния риск следва да са внесени дължимите осигурителни вноски и за фонд "Общо заболяване и майчинство". Именно чрез вноските в този фонд за самоосигуряващото се лице възниква осигуряването за рисковете временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство (чл. 2, ал. 2, т. 1 от КСО).
За времето, през което самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване не се дължат и не се внасят(чл. 3, ал. 3 от наредбата). Когато самоосигуряващо се лице, направило избор да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, не е прекъснало упражняване на трудова дейност за периодите на временна неработоспособност, дължи осигурителни вноски съгласно чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
В случаите, когато самоосигуряващите се лица, осигурени и за общо заболяване и майчинство, са във временна неработоспособност се прилага чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. За този период здравноосигурителни вноски се дължат в размер на 4,8 на сто върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО за съответната година.
Самоосигуряващите се лица, освен внасяне на задължителни осигурителни вноски, имат задължение и периодично да представят в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и др. Данните се подават с декларации обр. №1 или обр. №5, приложение №1, съответно №3 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
По реда на същата наредба се представят и данните за дължимите осигурителни вноски за съответната година с декларация обр. №6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ" - приложение №4 към наредбата.
В конкретния случай, ако през месец януари сте в качеството на осигурено лице и за общо заболяване и майчинство, упражнявате дейност и за определени дни сте във временна неработоспобност, при попълване на декларация образец №1, освен останалите данни, следва да отразите в точка 16.1- "Отработените и други дни с осигурителни вноски", в точка 16.2 - "Дните във временна неработоспособност и/или дни с право на обезщетение по чл. 53вКСО", в т. 17 -"Дохода, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО", а в точка 18 - "Размера на осигурителната вноска за здравно осигуряване".
На въпросите, касаещи придобиване право на обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане, както и необходимите документи и данни за отпускане и изплащането му, компетентна институция е Националния осигурителен институт.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/БОРИС МИХАЙЛОВ/
Упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице (свободна професия) от 18.02.2018 г., като това обстоятелство е декларирано с подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. В декларацията е посочено, че ще се осигурявате за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт.
Възнамерявате да промените вида на осигуряването си през първия работен ден на 2023 г. (03.01.2022 г.), като ще декларирате осигуряване и за общо заболяване и майчинство. Посочвате, че ще упражнявате дейност до средата на януари и от следващата дата ще Ви бъде издаден болничен лист за временна неработоспособност поради бременност, като терминът Ви за раждане е 07.02.2022 г.
На въпросите от компетентността на НАП, свързани с Вашите задължения в качеството Ви на самоосигуряващо се лице - дължими осигурителни вноски, деклариране на трудова дейност, промяна на вида на осигуряване и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, при така изложената фактическа обстановка и с оглед относимата нормативна уредба се изразява следното становище.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Същите са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
С чл. 4, ал. 4 от КСО на самоосигуряващите се лица е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Редът, по който самоосигуряващите се лица упражняват правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО, е регламентиран в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на съответната трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството - чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
С оглед чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО в изречение второ на ал. 2 на чл. 1 от наредбата е регламентирано, че декларация за прекъсване на дейността не се подава за времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за:
- временна неработоспособност,
- бременност и раждане,
- отглеждане на дете до 2-годишна възраст,
- осиновяване на дете до 5-годишна възраст,
- отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя),
както и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.
Самоосигуряващите се лица избират вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ. Макар и двете разпоредби да уреждат права на самоосигуряващите се лица, свързани с вида на осигуряването, те се отнасят до различни хипотези.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ:
- регламентира задължението на лицата да определят вида на осигуряването си със започването/възобновяването на дейността (изречение първо);
- въвежда ограничение самоосигуряващите се лица да не могат да променят вида на осигуряването си, когато прекъсват/възобновяват или започват друга дейност през една и съща календарна година (изречение второ);
- определя 7-дневен преклузивен срок, през който лицата могат да изберат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (изречение трето).
Неспазването на 7-дневния срок за подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на НАП, считано от датата на започването/възобновяването на дейността, преклудира правото на самоосигуряващото се лице да избере осигуряване и за общо заболяване и майчинство.
В чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ се съдържат условията, при които самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си. Съгласно действащата разпоредба видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година. Срокът е преклузивен и при бездействие на носителя на субективното право - самоосигуряващото се лице, правото за промяна на вида осигуряване се погасява с изтичането на срока.
Важно условие за придобиване право на парично обезщетение е физическото лице да е осигурено лице и за риска "Общо заболяване и майчинство".
Понятието "осигурено лице" е дефинирано в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО: "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
За да се считат за осигурени лица и за общо заболяване и майчинство, към датата на настъпване на осигурителния риск следва да са внесени дължимите осигурителни вноски и за фонд "Общо заболяване и майчинство". Именно чрез вноските в този фонд за самоосигуряващото се лице възниква осигуряването за рисковете временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство - чл. 2, ал. 2, т. 1 от КСО.
За времето, през което самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за:
- временна неработоспособност,
- бременност и раждане,
- отглеждане на малко дете,
- осиновяване на дете до 5-годишна възраст,
както и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение, осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване не се дължат и не се внасят - чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ.
Когато самоосигуряващо се лице, направило избор да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, не е прекъснало упражняване на трудова дейност за периодите на временна неработоспособност, дължи осигурителни вноски съгласно чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
В случаите, когато самоосигуряващите се лица, осигурени и за общо заболяване и майчинство, са във временна неработоспособност, се прилага чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. За този период здравноосигурителни вноски се дължат в размер на 4,8 на сто върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Самоосигуряващите се лица, освен внасяне на задължителни осигурителни вноски, имат задължение и периодично да представят в НАП данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. (Текстът на становището след този момент не е предоставен.)
Извод: Становището разяснява приложимите разпоредби на КСО, НООСЛБГРЧМЛ и ЗЗО относно: задължителното осигуряване на лицата със свободна професия; възможността и реда за избор и промяна на вида на осигуряване (включително за общо заболяване и майчинство); преклузивните срокове за подаване на декларации; условията за придобиване качество "осигурено лице" и право на парични обезщетения; дължимостта на осигурителни и здравноосигурителни вноски при временна неработоспособност, бременност и раждане; както и задължението за подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО.
