Документиране по ЗДДС на спорно вземане и издаване на кредитно известие след съдебно решение

Вх.№ 550001394 ОУИ София 55 Коментирай
Определя се режимът по ЗДДС при съдебен спор за възнаграждение по услуга и непризнато вземане. НАП приема, че при влязло в сила съдебно решение, с което претенцията по фактура е отхвърлена, не възниква задължение за документиране. В конкретния случай, въпреки че е следвало анулиране на фактурата и издаване на нова за безспорната част, издаването на кредитно известие се счита допустимо.

Изх. №55-0001-394

11.06.2025 г.

чл. 113, ал. 1 от ЗДДС;

чл. 113, ал. 6 от ЗДДС;

чл. 116, ал. 1 от ЗДДС;

чл. 124, ал. 1 от ЗДДС;

чл. 79, ал. 8 от ППЗДДС;

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:

През 2020 г. "Е" ЕООД е започнало изграждане на централа в с. .............. за което е наето дружеството "С" ООД за доставка и монтиране на конструкцията.

Във връзка с договореностите между двете дружества, и в хода на изпълнение на ангажиментите, дружеството е получило авансово парични средства. Съответно "С" ООД, в качеството си на Изпълнител е издало в законоустановения срок две фактури (на 12.08.2020 г. и на 29.09.2020 г.) за получените авансови плащания в полза на "Е" ЕООД, в качеството му на Възложител.

В процеса на изпълнение на ангажиментите си (при започване на работа на място в с. К), взаимоотношенията между двете дружества се влошават и работата от страна на "С" ООД е прекратена. До момента на спиране на дейността, дружеството е извършило разходи. Направените разходи са включени в издадения Акт образец 19 и е издадената окончателна фактура №.............../09.11.2020 г. Окончателната фактура, след приспадане на авансово платените суми, е за 63 539,27 лв., в т. ч. данъчна основа 52 949,39 лв. и начислен ДДС за внасяне 10 589,88 лв. И трите издадени фактури са включени в дневниците за продажби на "С" ООД и дължимият ДДС по тях е внесен.

От своя страна "Е" ЕООД, не е признало задължението си по окончателната фактура №.............../09.11.2020 г. и същата не е заведена в счетоводството, и не е включена в дневника за покупките по ЗДДС.

За да потърси правата си, и с цел да събере вземането си, дружеството завежда съдебно дело с №...../2020 г. В счетоводните регистри на "С" ООД, стойността от спорната фактура е отнесена по счетоводна сметка "Разчети по съдебни спорове"

С Решение на Софийски градски съд (СГС) от .....01.2024 г., съдът не признава вземането на "С" ООД по издадената окончателна фактура за сумата в размер на 63 539,27 лв. За закриване на разчета след получаване на решението (непризнаването на вземането на практика променя данъчната основа на извършената от "С" ООД работа) и на основание чл. 115 от ЗДДС дружеството е издало кредитно известие №............./14.05.2024 г. към вече издадената фактура №................../09.11.2020 г. Кредитното известие е изпратено на възложителя по куриер с обратна разписка и същото е отразено в дневника за продажбите по ЗДДС на "С" ООД в месеца на издаването му.

Посочено е че от страна на "Е" ЕООД, кредитното известие не е включено в дневника за покупките по ЗДДС - вероятно защото не е включило в дневника за покупките фактурата, към която е издадено известието.

Към направеното запитване са представени копия на издадените три фактури, кредитно известие и решение на СГС.

Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:

Правилно ли дружеството е издало кредитно известие при получаването на отказ от съда за признаване на вземането от "Е" ЕООД?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното:

Съществуват случаи, когато доставчикът и получателят по една доставка не могат да постигнат съгласие относно изпълнението по договора или размера на дължимото възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите когато доставката се документира с протокол по чл. 117. По силата на чл. 113, ал. 6 от ЗДДС всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването на фактурата.

В случай на правен спор между страните по дадена сделка, както е посочено в становища с изх. № М-24-31-79/03.07.2015 г. и изх. № 20-00-222/ 16.11.2015 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, следва да се документира безспорната част с издаване на фактура по реда на ЗДДС, и съответно, ако за лицето получател е налице право на приспадане на данъчен кредит, същото следва да го упражни в срока по чл. 72 от ЗДДС. Ако в резултат от приключил правен спор е постановено съдебно или арбитражно решение или споразумение, или чрез друг способ е постигнато съгласие между страните по отношение на възнаграждението по доставката, следва да се приеме, че към момента на влизане в сила на решението или при постигането на съгласието е налице изменение на данъчната основа на доставката и доставчикът следва да документира същото с издаването на известие, като приложение следва да намери разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС.

В настоящия случай, тъй като най-напред е издадена фактура в която са приспаднати получените авансови плащания, след което е възникнал правният спор, относно нейното издаване, касаещо сумата след направеното приспадане, като се вземе предвид изложеното в запитването, следва да се счете, че документирането от страна на дружеството не е съобразено по никакъв начин с наличието на спора по стойността на извършената услуга. В тази връзка е следвало фактурата да бъде анулирана и да бъде издадена нова, с която да се документира само безспорната част от дължимата стойност, равняваща се в случая на изцяло направените авансови пращания, като предвид, разпоредбата на чл. 79, ал. 8 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), при настъпване на данъчно събитие на доставката може да не се издава фактура в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за които вече са издадени фактури при получаването им.

В случая ако е налице приключил правен спор между страните, с влязло в сила решение на СГС или Софийски апелативен съд, по отношение на възнаграждението по доставката следва, да се приеме, че към момента на влизане в сила на решението, доколкото претенцията на "С" ООД за заплащане на сумата от 63 539,27 лв. е отхвърлена като неоснователна, не би се породило задължение за документиране с данъчен документ по реда на ЗДДС.

В конкретиката на казуса, дружеството е издало фактура, която е отразена в отчетните регистри и справка декларация по ЗДДС и не е анулирана, впоследствие за същата стойност в резултат на правен спор е издадено кредитно известие, но доколкото предвид посоченото, че "Е" ЕООД нито е отразило така издадените данъчни документи (окончателна фактура и кредитно известие) в отчетните си регистри и справка декларация по ЗДДС, нито е ползвало правото на данъчен кредит по ЗДДС, считам за допустимо така направеното документиране и отразяване от страна на "С"ООД.

Фактическата обстановка е следната:

През 2020 г. "Е" ЕООД започва изграждане на централа в с. .............., за което наема "С" ООД за доставка и монтаж на конструкцията. В изпълнение на договореностите и в хода на изпълнение на ангажиментите "С" ООД получава авансово парични средства. В качеството си на изпълнител "С" ООД издава в законоустановения срок две фактури за получените авансови плащания в полза на "Е" ЕООД като възложител - на 12.08.2020 г. и на 29.09.2020 г.

При започване на работа на място в с. К взаимоотношенията между двете дружества се влошават и работата от страна на "С" ООД е прекратена. До момента на спиране на дейността "С" ООД е извършило разходи, които са включени в издаден Акт образец 19 и в окончателна фактура № .............../09.11.2020 г. Окончателната фактура, след приспадане на авансово платените суми, е за 63 539,27 лв., в т.ч. данъчна основа 52 949,39 лв. и начислен ДДС за внасяне 10 589,88 лв. И трите фактури са включени в дневниците за продажби на "С" ООД и дължимият ДДС по тях е внесен.

"Е" ЕООД не признава задължението си по окончателната фактура № .............../09.11.2020 г., не я завежда в счетоводството си и не я включва в дневника за покупките по ЗДДС. За да събере вземането си, "С" ООД завежда съдебно дело № ...../2020 г. В счетоводните регистри на "С" ООД стойността на спорната фактура е отнесена по сметка "Разчети по съдебни спорове".

С решение на Софийски градски съд от .....01.2024 г. съдът не признава вземането на "С" ООД по издадената окончателна фактура за сумата 63 539,27 лв. За закриване на разчета след получаване на решението и предвид, че непризнаването на вземането на практика променя данъчната основа на извършената от "С" ООД работа, дружеството, на основание чл. 115 от ЗДДС, издава кредитно известие № ............./14.05.2024 г. към фактура № .............../09.11.2020 г. Кредитното известие е изпратено на възложителя по куриер с обратна разписка и е отразено в дневника за продажбите по ЗДДС на "С" ООД за месеца на издаването му.

Посочено е, че от страна на "Е" ЕООД кредитното известие не е включено в дневника за покупките по ЗДДС, вероятно защото не е включена в този дневник и фактурата, към която е издадено. Към запитването са представени копия на трите фактури, кредитното известие и решението на СГС.

Въпрос: Правилно ли дружеството е издало кредитно известие при получаването на отказ от съда за признаване на вземането от "Е" ЕООД?

Относима нормативна уредба:

  • чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
  • чл. 113, ал. 6 от ЗДДС
  • чл. 116, ал. 1 от ЗДДС
  • чл. 124, ал. 1 от ЗДДС
  • чл. 79, ал. 8 от ППЗДДС

Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

По силата на чл. 113, ал. 6 от ЗДДС всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването на фактурата.

Посочва се, че съществуват случаи, когато доставчикът и получателят по една доставка не могат да постигнат съгласие относно изпълнението по договора или размера на дължимото възнаграждение. В тази връзка, както е посочено в становища с изх. № М-24-31-79/03.07.2015 г. и изх. № 20-00-222/16.11.2015 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, при правен спор между страните по дадена сделка следва да се документира безспорната част чрез издаване на фактура по реда на ЗДДС. Ако за получателя е налице право на приспадане на данъчен кредит, той следва да го упражни в срока по чл. 72 от ЗДДС.

Ако в резултат от приключил правен спор е постановено съдебно или арбитражно решение или споразумение, или по друг способ е постигнато съгласие между страните относно възнаграждението по доставката, следва да се приеме, че към момента на влизане в сила на решението или при постигане на съгласието е налице изменение на данъчната основа на доставката. В този случай доставчикът следва да документира изменението с издаване на известие, като приложение намира разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС.

В разглеждания случай първо е издадена фактура, в която са приспаднати получените авансови плащания, а впоследствие възниква правен спор относно издаването на тази фактура, касаещ сумата след приспадането. С оглед изложеното в запитването се приема, че документирането от страна на дружеството не е съобразено с наличието на спора по стойността на извършената услуга.

В тази връзка е следвало фактурата да бъде анулирана и да бъде издадена нова фактура, с която да се документира само безспорната част от дължимата стойност, равняваща се в случая на изцяло направените авансови плащания. Съгласно чл. 79, ал. 8 от ППЗДДС при настъпване на данъчно събитие на доставката може да не се издава фактура, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за тях вече са издадени фактури при получаването им.

В случай че е налице приключил правен спор между страните с влязло в сила решение на СГС или Софийски апелативен съд относно възнаграждението по доставката, следва да се приеме, че към момента на влизане в сила на решението, доколкото претенцията на "С" ООД за заплащане на сумата 63 539,27 лв. е отхвърлена като неоснователна, не би се породило задължение за документиране с данъчен документ по реда на ЗДДС.

В конкретния казус дружеството е издало фактура, която е отразена в отчетните регистри и справка-декларация по ЗДДС и не е анулирана. Впоследствие, за същата стойност, в резултат на правен спор е издадено кредитно известие. Предвид посоченото, че "Е" ЕООД нито е отразило окончателната фактура и кредитното известие в отчетните си регистри и справка-декларация по ЗДДС, нито е ползвало право на данъчен кредит по ЗДДС, се приема, че така извършеното документиране и отразяване от страна на "С" ООД е допустимо.

Извод: Въпреки че първоначално е следвало спорната фактура да бъде анулирана и да се документира само безспорната част (авансите), при конкретно настъпилите обстоятелства и предвид че "Е" ЕООД не е отразило нито фактурата, нито кредитното известие и не е ползвало данъчен кредит, издаването на кредитното известие от "С" ООД и отразяването му в отчетните регистри по ЗДДС се счита за допустимо.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Бланка патентна декларация 2026 г.

119
Цитат на: milena_vitanova в Вчера в 19:04 " Благодаря elinora. Обаче ме притеснява сумата 100 000 лева като оборот, а в Наредбат...

Изгубена Осигурителна книжка

8659
Цитат на: ,,mmmmm в Вчера в 13:08 " И, аз имам същия казус. В НОИ не вдигат телефони. За издаване на осигурителна книжка може би...

Авансов дивидент питанка!

1776
1. Не подава Декл. чл.50 2. Не може да ползва данъчно облекчение за деца. И от мен два пъти не.

Изплащане на отпуск след майчинство

126
 
Още от форума