|
Изх. № М-94-Б-178 #1 Дата: 4.10.2022 г. |
ДОПК, чл. 142, ал.2 ДОПК, чл.142, ал. 1 ДОПК, чл. 137, ал. 1 ДОПК, чл. 136 |
ОТНОСНО: Процедура за прилагане на СИДДО съгласно ДОПК
В писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите, е изложена следната фактическа обстановка:
Българско юридическо лице е 100% собственост на дружество - местно лице на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия. През 2022 година българското юридическо лице разпределя дивидент в полза на английското юридическо лице в размер под 500 000 лв. За изплащане на сумата, без да се удържа данък при източника, е приложена нормата на чл.142 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като пред платеца са представени документи за установяване на обстоятелствата, посочени в чл.136 от ДОПК. До края на 2022 година предстои да се вземе второ решение за разпределяне на дивидент, като сумарно, с вече платения дивидент, сумата ще надхвърли 500 000 лв., поради което следва да се подаде искане по чл.137 ал.1 от ДОПК, ведно с изискуемите се към него документи.
Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
В чл.142,ал.2 от ДОПК е записано, че "...когато общият размер на реализираните доходи надвиши 500 000 лв. в рамките на данъчната година основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137 - 139". Предвид израза "общия размер на доходите" - следва ли в искането по чл. 137 от ДОПК да се включи и сумата, за която вече е приложена СИДДО по реда на чл.142 от ДОПК (от платеца) или се вписва само сумата, предмет на второто решение за изплащане на дивидент, с която "общият размер на доходите" ще надхвърли законовия праг от 500 000 лв.?
Във връзка с поставения въпрос и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
В Раздел III от Глава шестнадесета (Особени производства) от ДОПК e въведено особеното производство на процедурата по прилагане на СИДДО по отношение на чуждестранни лица. В общия случай, тази процедура започва с искане за прилагане на СИДДО (чл. 137, ал. 1 от ДОПК). Изключение е въведено в чл. 142, ал. 1 от ДОПК, а именно, че когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, обстоятелствата, изброени в чл. 136 от ДОПК, се удостоверяват пред платеца на дохода, съответно в този случай искане по чл. 137, ал. 1 не се подава.
Видно от горното, ДОПК предвижда два алтернативни варианта за удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО - пред платеца на дохода или с подаване на искане пред компетентната териториална дирекция на НАП. Съответният ред се определя от размера на годишния доход с източник от България, както бе посочено по-горе.
С оглед горното, в случай че общият годишен размер на доходите, по смисъла на чл. 142, ал. 2 от ДОПК, надхвърли 500 000 лв., следва да се подаде искане за прилагане на СИДДО за целия доход. Съответно, в искането следва да се включи съвкупната сума на дохода от дивидент, разпределен с двете решения на общото събрание.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: ГЕОРГИ АРНАУДОВ
Изложена е следната фактическа обстановка:
Българско юридическо лице е 100% собственост на дружество - местно лице на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. През 2022 г. българското юридическо лице разпределя дивидент в полза на английското юридическо лице в размер под 500 000 лв. За изплащане на сумата, без удържане на данък при източника, е приложена нормата на чл. 142 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като пред платеца са представени документи за установяване на обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК.
До края на 2022 г. предстои да се вземе второ решение за разпределяне на дивидент, като сумарно, заедно с вече платения дивидент, сумата ще надхвърли 500 000 лв. Поради това следва да се подаде искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК, заедно с изискуемите към него документи.
Поставен е следният въпрос:
Въпрос: В чл. 142, ал. 2 от ДОПК е записано, че "...когато общият размер на реализираните доходи надвиши 500 000 лв. в рамките на данъчната година основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137 - 139". Предвид израза "общия размер на доходите" - следва ли в искането по чл. 137 от ДОПК да се включи и сумата, за която вече е приложена СИДДО по реда на чл. 142 от ДОПК (от платеца), или се вписва само сумата, предмет на второто решение за изплащане на дивидент, с която "общият размер на доходите" ще надхвърли законовия праг от 500 000 лв.?
Във връзка с поставения въпрос е изложено следното правно становище:
В Раздел III от Глава шестнадесета (Особени производства) от ДОПК е въведено особеното производство на процедурата по прилагане на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) по отношение на чуждестранни лица. В общия случай тази процедура започва с искане за прилагане на СИДДО по чл. 137, ал. 1 от ДОПК.
Изключение е предвидено в чл. 142, ал. 1 от ДОПК, според който, когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, обстоятелствата, изброени в чл. 136 от ДОПК, се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК не се подава.
От това следва, че ДОПК предвижда два алтернативни варианта за удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО:
- пред платеца на дохода - при общ размер на доходите до 500 000 лв. годишно;
- чрез подаване на искане пред компетентната териториална дирекция на НАП по чл. 137 - 139 от ДОПК - когато са налице условията на чл. 142, ал. 2 от ДОПК.
Съответният ред се определя от размера на годишния доход с източник от България, както е посочено по-горе.
С оглед на това, когато общият годишен размер на доходите по смисъла на чл. 142, ал. 2 от ДОПК надхвърли 500 000 лв., следва да се подаде искане за прилагане на СИДДО за целия доход.
Извод: В искането по чл. 137 от ДОПК следва да се включи съвкупната сума на дохода от дивидент, разпределен с двете решения на общото събрание, тоест целият общ размер на доходите, а не само сумата по второто решение.
