Изх. №55-0001-547#1
21.08.2025 г.
ЗДДС - чл. 123, ал. 10
ЗДДФЛ - чл. 55, ал. 1
ЗКПО - чл. 201, ал. 1
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше запитване, прието с вх. №55-0001-547/31.07.2025 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
В запитването е описана следната фактическа обстановка:
Дружеството е с предмет на дейност продажба и доставка на строителни материали. Плащанията от клиенти се извършват по сметка, в брой, с дебитна/кредитна карта или пощенски паричен превод. С цел да не се съхраняват големи наличности в търговските обекти, част от сумите, платени в брой, се съхраняват в отделна клетка /сейф/, намиращ се в обществен трезор. В счетоводството на дружеството паричните средства, които се съхраняват в сейфа, се отчитат по сметка 509 "Други парични средства".
В тази връзка са поставени следните въпроси:
- Сумите, които се съхраняват в клетка (сейф) извън дружеството, попадат ли в обхвата на чл. 123, ал. 10 отЗакона за данък върху добавената стойност(ЗДДС)?
- Следва ли за тях да се подава декларация по чл. 55, ал. 1 отЗакона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище.
Съгласно чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, когато в края на календарно тримесечие общата сума на наличните парични средства в касите, размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000,00 лв., регистрираните лица по ЗДДС, които са предприятия по Закона за счетоводството (ЗСч), декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:
1. сумата на налични парични средства в касите;
2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица;
3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.
Паричните средства, отчитани по сметка 509 "Други парични средства" и съхранявани в сейф извън касата на предприятието, доколкото не са наличности по банкови сметки на дружеството, следва да бъдат квалифицирани като касови наличности и подлежат на деклариране по горепосочения ред, тъй като в разпоредбата на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС не се предвиждат изключения.
Данните по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС се декларират в срок до края на месеца, следващ тримесечието, към края на което са налице обстоятелствата, посочени в същата разпоредба. Въз основа на цитираната разпоредба посочените в запитването данни от счетоводната отчетност за паричните средства в каса следва да бъдат отразени в Приложение №4, част I, т. 1 на декларацията (сума на налични парични средства в касите).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Дружеството осъществява дейност по продажба и доставка на строителни материали. Плащанията от клиенти се извършват по банков път, в брой, с дебитна/кредитна карта или чрез пощенски паричен превод. С цел да не се съхраняват големи парични наличности в търговските обекти, част от сумите, платени в брой, се съхраняват в отделна клетка (сейф) в обществен трезор. В счетоводството тези парични средства се отчитат по сметка 509 "Други парични средства".
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Сумите, които се съхраняват в клетка (сейф) извън дружеството, попадат ли в обхвата на чл. 123, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)?
Въпрос 2: Следва ли за тях да се подава декларация по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?
Съгласно чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, когато в края на календарно тримесечие общата сума на:
- наличните парични средства в касите, и
- размера на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица
надхвърля 50 000,00 лв., регистрираните по ЗДДС лица, които са предприятия по Закона за счетоводството, декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:
- сумата на налични парични средства в касите;
- размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица;
- размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.
Паричните средства, отчитани по сметка 509 "Други парични средства" и съхранявани в сейф извън касата на предприятието, доколкото не представляват наличности по банкови сметки на дружеството, следва да се квалифицират като касови наличности. За тях се прилага редът за деклариране по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, тъй като в тази разпоредба не са предвидени изключения.
Данните по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС се декларират в срок до края на месеца, следващ тримесечието, към края на което са налице обстоятелствата, посочени в същата разпоредба. Въз основа на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, данните от счетоводната отчетност за паричните средства в каса, посочени в запитването, следва да бъдат отразени в Приложение № 4, част I, т. 1 на декларацията като "сума на налични парични средства в касите".
Извод: Сумите, съхранявани в клетка (сейф) извън дружеството и отчитани по сметка 509 "Други парични средства", се третират като касови наличности, попадат в обхвата на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС и при наличие на условията на тази разпоредба подлежат на деклариране с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, като се посочват в Приложение № 4, част I, т. 1 на декларацията.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Приложимостта на становището е обусловена от съвпадението на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването; при различна фактическа обстановка не може да се черпи защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
