|
Изх. № 94-00-180 07.01.2025 г. |
ЗДДФЛ - чл. 22в ЗДДФЛ - чл. 45 |
Във връзка с ползване на данъчно облекчение за деца чрез работодателя, без да излагате фактическа обстановка отправяте следните въпроси:
1.Възможно ли е данъчното облекчение да се ползва, до размера на облагаемия доход при настоящия работодател, без да е необходимо работникът да представя служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ от предходен такъв?
2. Има ли задължение работникът да представи на настоящия работодател допълнителна декларация, в която да декларира, че не е възможно да представи служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ от предходен работодател?
Предвид въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Лицата, които отговарят на всички условия за ползване на данъчно облекчение за деца, определени в чл. 22в, ал 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ, могат да ползват облекчението по два начина - чрез работодателя по основното трудово правоотношение на физическите лица - при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения, като за целта родителите трябва да представят на работодателя си декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (образец 2005) или с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В съответствие с нормата на чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят, до 31 януари на следващата данъчна година, изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ, намалена по реда на ал. 3 от чл. 49, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. На основание чл. 49, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят по ал. 1 включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, акоработникът/служителят предостави служебна бележка по чл. 45 от другия работодател.
В съответствие с нормата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ, при поискване от лицето работодателят издава служебна бележка по образец за изплатения през годината облагаем доход по трудови правоотношения, както и за доходите посочени в т. 1 и т. 2 от разпоредбата. Служебната бележка се издава в 14-дневен срок от датата на поискването й като в нея се посочва информация и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. Когато служебната бележка се издава от работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя към 31 декември на данъчната година, се посочва и данъкът, удържан или възстановен на лицето при определяне на годишния размер на данъка по реда на чл. 49.
Видно от цитираните по-горе разпоредби, законодателят не е вменил на работодателя задължение за издаване на служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ, в случай че същата не бъде поискана от работника (а е предоставил възможност на лицата при поискване от тях да им бъде издава служебна бележка по образец за изплатения през годината доход по трудови правоотношения).
В случаите при които е налице прекратяване на дейността на работодателите, които нямат правоприемник, служебните бележки по ал. 1 се издават от последния представляващ работодателя или от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, където са предадени разплащателните ведомости и приложенията към тях по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) - чл. 45, ал. 3 о ЗДДФЛ.
От горното е видно, че лицата, които желаят, биха могли да се снабдят със служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ по предвидения в закона начин. При условие че не е представена служебна бележка и основният работодател не може да извърши определяне на годишния размер на данъка като включи съответния доход, се прилага разпоредбата на чл. 52 от закона.
Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2, буква "а" и "б" от ЗДДФЛ не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:
- данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42 от ЗДДФЛ, и
- лицето не е ползвало данъчни облекчения по чл. 23 от същия закон.
Предвид гореизложеното считам, че в хипотеза при която лице не представи пред работодателят си по основно трудово правоотношение служебна бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ от предходния работодател (която е необходима с цел правилното определяне на дължимия годишен данък), но е представил декларация по чл. 22в ал. 8 от ЗДДФЛ, данъчното облекчение за деца може да се ползва при основния работодател. При наличие на условията в чл. 52, ал.1, т. 2, буква "а" и "б" от ЗДДФЛ от ЗДДФЛ физическото лице няма да има задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Относно втория въпрос Ви уведомявам, че в ЗДДФЛ няма задължения за лицата да представят пред работодателя по основно трудово правоотношение декларация, с която да декларират, че не може да предоставят служебна бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ от предходен работодател.
Въпрос 1: Възможно ли е данъчното облекчение да се ползва, до размера на облагаемия доход при настоящия работодател, без да е необходимо работникът да представя служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ от предходен такъв?
Въпрос 2: Има ли задължение работникът да представи на настоящия работодател допълнителна декларация, в която да декларира, че не е възможно да представи служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ от предходен работодател?
Лицата, които отговарят на всички условия за ползване на данъчно облекчение за деца, определени в чл. 22в, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ, могат да ползват това облекчение по два начина:
- чрез работодателя по основното трудово правоотношение при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения, като за целта родителите представят на работодателя декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (образец 2005); или
- с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ, намалена по реда на чл. 49, ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
На основание чл. 49, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят по ал. 1 включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят предостави служебна бележка по чл. 45 от другия работодател.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ, при поискване от лицето работодателят издава служебна бележка по образец за изплатения през годината облагаем доход по трудови правоотношения, както и за доходите, посочени в т. 1 и т. 2 на разпоредбата. Служебната бележка се издава в 14-дневен срок от датата на поискването и съдържа информация и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. Когато служебната бележка се издава от работодател по основното трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година, в нея се посочва и данъкът, удържан или възстановен на лицето при определяне на годишния размер на данъка по реда на чл. 49.
От тези разпоредби следва, че законодателят не е вменил на работодателя задължение да издава служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ, ако тя не е поискана от работника, а е предоставил възможност на лицата при поискване да им бъде издадена служебна бележка по образец за изплатения през годината доход по трудови правоотношения.
В случаите на прекратяване на дейността на работодатели, които нямат правоприемник, служебните бележки по ал. 1 се издават от последния представляващ работодателя или от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, където са предадени разплащателните ведомости и приложенията към тях по реда на Кодекса за социално осигуряване, съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДФЛ.
От горното следва, че лицата, които желаят, могат да се снабдят със служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ по предвидения в закона ред.
Когато не е представена служебна бележка и основният работодател не може да определи годишния размер на данъка, включвайки съответния доход, се прилага чл. 52 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2, буква "а" и "б" от ЗДДФЛ не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако едновременно са изпълнени следните условия:
- данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42 от ЗДДФЛ, и
- лицето не е ползвало данъчни облекчения по чл. 23 от ЗДДФЛ.
Предвид изложеното, в хипотеза, при която лице не представи пред работодателя си по основно трудово правоотношение служебна бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ от предходен работодател (която е необходима за правилното определяне на дължимия годишен данък), но е представило декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ, данъчното облекчение за деца може да се ползва при основния работодател. При наличие на условията на чл. 52, ал. 1, т. 2, буква "а" и "б" от ЗДДФЛ физическото лице няма да има задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Извод: На първия въпрос - данъчното облекчение за деца може да се ползва при основния работодател и когато не е представена служебна бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ от предходен работодател, при условие че е представена декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ и са налице условията на чл. 52, ал. 1, т. 2, буква "а" и "б" от ЗДДФЛ, като в този случай лицето няма задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Относно втория въпрос се посочва, че в ЗДДФЛ не са предвидени задължения за лицата да представят пред работодателя по основно трудово правоотношение декларация, с която да декларират, че не могат да предоставят служебна бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ от предходен работодател.
Извод: На втория въпрос - в ЗДДФЛ не съществува задължение работникът да подава пред основния работодател допълнителна декларация, че не може да представи служебна бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ от предходен работодател.
