ОТНОСНО: Здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице, на което е отпусната пенсия
Във връзка с писмо с вх. № 07-00-174/21.06.2021 г, препратено по компетентност от ЦУ на НАП, с което желаете да получите становище относно задължението Ви да заплащате здравноосигурителни вноски като самоосигуряващо се лице - пенсионер, като описвате следната фактическа обстановка:
Пенсионери, които работят периодично, упражняващи свободна професия без трудово правоотношение и получаващи възнаграждение за месец на годишна данъчна основа под минималната работна заплата за страната, след намаляване на нормативно признатите разходи трябва да заплащат здравноосигурителни вноски като "самоосигуряващи се лица". Твърдите, че това създава проблеми на работещите по този ред пенсионери и те се отказват да работят.
С оглед изложената непълна фактическа обстановка, която не е по конкретен казус и действащото законодателство по задължителното обществено осигуряване, Ви уведомявам за следното:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекратяване (чл. 10, ал. 1 от КСО).
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват социално по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 - 6 от КСО (самоосигуряващите се лица и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение). Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО (нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. и доп. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) е създадена след като Констуционният съд с решение № 5 от 29.06.2000 г., в сила от 11.07.2000 г., обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3от КСО (предишно заглавие КЗОО, изм. ДВ, бр. 67 от 2003 г.) по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст. Съдът счита, че включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 от кодекса би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски биха добили характер на данъчно задължение, а ако имат намерение да увеличат размера на пенсията си, те биха могли да правят осигурителни вноски по свое желание.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация(образец ОКд - 5) по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата почл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4от КСО се осигуряват авансововърху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходитеот дейността и доходите по т. 3 (за работа без трудово правоотношение), през календарната година,съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По отношение на лицата, които имат отпусната пенсия, в ЗЗО липсва изричен текст, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, който да дава възможност на тези лица, когато упражняват дейност като самоосигуряващи се, да се осигуряват здравно само по тяхно желание. Поради това, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са длъжни да се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за времето, през което упражняват трудова дейност, независимо от обстоятелството, че са пенсионери. Допълнителен аргумент е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, според която здравноосигурителните вноски за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в точки 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.
Следва да имате предвид, че когато самоосигуряващи се лицапо смисъла на КСО (лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО) полагат труд без трудово правоотношение, се прилага разпоредбата на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ, съгласно която при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лицаза работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО независимо от дейността, за която са регистрирани. Лицата декларират пред платците на доходи, че са самоосигуряващи се лица и тези възнаграждения участват при формиране на окончателния размер на осигурителния им доход.
Обръщам Ви внимание, че за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1 - 5 от ЗЗО (включително размерът на пенсията), вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда на чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО (чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 от ЗЗО). При внасяне на здравноосигурителните вноски, от лицата получаващи доходи на различни основания и имат отпусната пенсия, поредността на доходите с оглед ограничаването им до максималния месечен размер на осигурителния доход е следната:
1. пенсии от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд (пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях, върху които се внасят здравноосигурителни вноски за сметка на държавния бюджет)
2. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
3. осигурителен доход като морски лица;
4. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
5. доходи за работа без трудово правоотношение.
С оглед изложеното и предвид решението на Конституционният съд, в което съдът не засяга здравното осигуряване на пенсионерите - самоосигуряващи се лица, тъй като за противоконституционни са обявени разпоредби от осигурителния кодекс, а не такива от ЗЗО като в този смисъл е и константната практика на Върховен административен съд (Решение № 16161/29.12.2009 г. на ВАС по адм. дело № 8159/2009 г., І о., Решение № 13210 от 06.11.2009 г. на ВАС по адм. дело № 1531/2006 г. VІ о., Решение № 7359 от 05.07.2003 г. на ВАС по адм. дело № 2775/2003 г. І о. и други), след като Ви е отпусната пенсия и упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице (свободна професия), Виеподлежите на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО,независимо, че сте осигурен за сметка на държавния бюджет върху размера на отпуснатата Ви пенсия. Задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски по описания ред, за Вас ще възникне само за периодите през които упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице, което обстоятелство (започване/възобновяване и/или прекъсване) сте декларирал по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
В допълнение Ви уведомявам, че определени факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, могат да бъдат основание за становище, различно от изложеното. В този случай, при производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. Упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО, вида и характера на получаваните възнаграждения и периодите, за които те се отнасят се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на ДОПК.
Във връзка с искане за становище относно задължението за заплащане на здравноосигурителни вноски от пенсионери, които работят периодично, упражняват свободна професия без трудово правоотношение и получават възнаграждение за месец на годишна данъчна основа под минималната работна заплата за страната след намаляване на нормативно признатите разходи, се излагат следните съображения.
Описано е, че тези лица следва да заплащат здравноосигурителни вноски като "самоосигуряващи се лица", което според изложеното създава проблеми на работещите по този ред пенсионери и ги мотивира да се отказват да работят.
С оглед на изложената непълна фактическа обстановка, която не е по конкретен казус, и действащото законодателство по задължителното обществено осигуряване се посочва следното.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е уредена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяване на тази дейност.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват социално по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 - 6 от КСО (самоосигуряващи се лица и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение).
Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО (нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. и доп. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) е създадена след като Конституционният съд с решение № 5 от 29.06.2000 г., в сила от 11.07.2000 г., обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от КСО (предишно заглавие КЗОО, изм. ДВ, бр. 67 от 2003 г.) по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст.
Конституционният съд приема, че включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 от КСО би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски биха придобили характер на данъчно задължение. Съдът посочва, че ако тези лица имат намерение да увеличат размера на пенсията си, те могат да правят осигурителни вноски по свое желание.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация (образец ОКд - 5) по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (за работа без трудово правоотношение) през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска - най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По отношение на лицата, които имат отпусната пенсия, в ЗЗО липсва изричен текст, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, който да дава възможност на тези лица, когато упражняват дейност като самоосигуряващи се, да се осигуряват здравно само по тяхно желание.
Поради това лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са длъжни да се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за времето, през което упражняват трудова дейност, независимо от обстоятелството, че са пенсионери.
Допълнителен аргумент е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, според която здравноосигурителните вноски за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в точки 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.
Следва да се има предвид, че когато самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО (лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО) полагат труд без трудово правоотношение, се прилага разпоредбата на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно нея при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.
Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, независимо от дейността, за която са регистрирани. Лицата декларират пред платците на доходи, че са самоосигуряващи се лица, и тези възнаграждения участват при формиране на окончателния размер на осигурителния им доход.
Посочва се, че за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1 - 5 от ЗЗО (включително размерът на пенсията), вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда на чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 от ЗЗО.
При внасяне на здравноосигурителните вноски от лицата, получаващи доходи на различни основания и имащи отпусната пенсия, поредността на доходите с оглед ограничаването им до максималния месечен размер на осигурителния доход е следната:
- пенсии от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд (пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях, върху които се внасят здравноосигурителни вноски за сметка на държавния бюджет);
- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО;
- осигурителен доход като морски лица;
- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
- доходи за работа без трудово правоотношение.
С оглед изложеното и предвид решението на Конституционния съд, в което не се засяга здравното осигуряване на пенсионерите - самоосигуряващи се лица, тъй като за противоконституционни са обявени разпоредби от осигурителния кодекс, а не такива от ЗЗО, както и с оглед константната практика на Върховния административен съд (включително Решение № 16161/29.12.2009 г. на ВАС по адм. дело № 8159/2009 г., І о., Решение № 13210 от 06.11.2009 г. на ВАС по адм. дело № 1531/2006 г., VІ о., Решение № 7359 от 05.07.2003 г. на ВАС по адм. дело № 2775/2003 г., І о. и други), се прави следният правен извод относно описаната хипотеза.
След като Ви е отпусната пенсия и упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице (свободна професия), подлежите на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, независимо че сте осигурен за сметка на държавния бюджет върху размера на отпуснатата Ви пенсия.
Извод: Пенсионер, който упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице (вкл. свободна професия без трудово правоотношение), е задължен да внася здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за периода на упражняване на дейността, независимо от факта, че за пенсията му се внасят здравноосигурителни вноски от държавния бюджет.
