ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" постъпиВаше запитване вх. № 08-00-3/08.11.2024 г. относно прилагането на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Община П е бенефициент по процедура ,,Екологосъобразна мобилност" с финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост в изпълнение на инвестиция C8.I7 ,,Екологосъобразна мобилност - пилотна схема за подкрепа на устойчивата градска мобилност" на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България.
Общината ще закупи електробуси и зарядни станции по проекта. В качеството на собственик на активите няма да осъществява обществен превоз на пътници, защото няма качеството на превозвач по смисъла на Закона за автомобилните превози (ЗАП). Услугите, свързани с осъществяването на превоз на пътници се осъществява от превозвач, лицензиран по ЗАП и избран по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), представляващ частно дружество (в капитала на дружеството няма общинско участие). Съгласно сключено Партньорско споразумение между общината и частното търговско дружество е предвидено активите да се предоставят на частното дружество превозвач безвъзмездно или под наем.
Придобивайки съответните активи и предоставяйки ги безвъзмездно или под наем, община Пазарджик предпоставя използването им за бъдещи облагаеми доставки.
Поставени са следните въпроси:
1. Община П има ли право на данъчен кредит при закупуване на електробуси и зарядни станции, при условие че активите ще предоставят безвъзмездно на друго юридическо лице, което има право да извършва обществен превоз на пътници?
2. Община П има ли право на данъчен кредит при закупуване на електробуси и зарядни станции, при условие че активите ще предоставят под наем на друго юридическо лице, което има право да извършва обществен прeвоз на пътници?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Предвид изложеното в запитването, за да се определи налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги, е необходимо да се изясни свързани ли са те с извършването на облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, или пък попадат в ограниченията, изключващи правото на приспадане на данъчен кредит.
По силата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, начисления данък при внос на стоки и изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Видно от текста на цитираната разпоредба, за да има общината право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
При условие че електробусите се отдават под наем, т.е. с тях ще се извършват възмездни облагаеми доставки, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит при закупуването им на основани чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато са изпълнени условията на чл. 71 и същият е упражнен в срока по чл. 72 от ЗДДС.
В чл. 70 от ЗДДС са посочени ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит.
Правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
От горното е видно, че при безвъзмездно предоставяне на активите на друго юридическо лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Община П е бенефициент по процедура "Екологосъобразна мобилност" с финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост в изпълнение на инвестиция C8.I7 "Екологосъобразна мобилност - пилотна схема за подкрепа на устойчивата градска мобилност" на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България.
По проекта общината ще закупи електробуси и зарядни станции. В качеството си на собственик на активите общината няма да осъществява обществен превоз на пътници, тъй като няма качеството на превозвач по смисъла на Закона за автомобилните превози (ЗАП).
Услугите по превоз на пътници се извършват от превозвач, лицензиран по ЗАП и избран по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), представляващ частно дружество, в чийто капитал няма общинско участие.
Съгласно сключено Партньорско споразумение между общината и частното търговско дружество е предвидено активите (електробуси и зарядни станции) да се предоставят на частното дружество превозвач безвъзмездно или под наем.
Посочено е, че с придобиването на активите и предоставянето им безвъзмездно или под наем община П предпоставя използването им за бъдещи облагаеми доставки.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Община П има ли право на данъчен кредит при закупуване на електробуси и зарядни станции, при условие че активите ще предоставят безвъзмездно на друго юридическо лице, което има право да извършва обществен превоз на пътници?
Въпрос 2: Община П има ли право на данъчен кредит при закупуване на електробуси и зарядни станции, при условие че активите ще предоставят под наем на друго юридическо лице, което има право да извършва обществен превоз на пътници?
Правен анализ
За да се определи дали е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги, следва да се изясни дали тези стоки и услуги са свързани с извършването на облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС или попадат в ограниченията, изключващи правото на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, начисления данък при внос на стоки и изискуемия от него данък като платец по глава осма.
От текста на тази разпоредба следва, че за да има общината право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, те трябва да се използват за извършване на облагаеми доставки.
При условие че електробусите се отдават под наем, с тях ще се извършват възмездни облагаеми доставки. В този случай ще е налице право на приспадане на данъчен кредит при закупуването им на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, при условие че са изпълнени изискванията на чл. 71 от ЗДДС и правото е упражнено в срока по чл. 72 от ЗДДС.
В чл. 70 от ЗДДС са уредени ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
От тази разпоредба следва, че при безвъзмездно предоставяне на активите на друго юридическо лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит.
Извод: При отдаване под наем на електробусите и зарядните станции общината има право на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, при спазване на чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС. При безвъзмездно предоставяне на активите на друго юридическо лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Заключителни бележки
Становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Валидността на становището е обусловена от точността на описаната фактическа обстановка и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различни факти в производство по ДОПК.
