1_ИТ-00-37/21.04.2017 г.
Наредба № Н-18, чл. 3
Наредба № Н-18, чл. 29
ОТНОСНО: прилагането на разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП, заведено с вх. № /10.04.2017 г., сте описали следната фактическа обстановка:
През 2017 г. в качеството си на туристическа агенция ще използвате ПОС - терминал, чрез който клиенти ще извършват плащане (резервация) директно на сайта на хотела.
Въпросът който поставяте е трябва ли в такива случаи, да издавате фискална касова бележка към всяко плащане на клиент или е достатъчно само издаване на фактура?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимите нормативни уредби, по зададения от Вас въпрос, изразяваме следното принципно становище:
Легалната дефиниция на понятието "виртуален ПОС терминал" е дадена в §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. По смисъла на тази наредба "Виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal)" е логически дефинирано терминално устройство ПОС, чрез което се извършват преводи по платежни сметки, плащане на стоки и услуги, справочни и други платежни и неплатежни операции чрез Интернет, терминални устройства АТМ или цифрови телефони при използване на платежна или предплатена карта в режим он-лайн.
Видно от даденото определение заплащането се извършва при използване на платежна или предплатена карта.
В глава четвърта "Изпълнение на платежни операции чрез платежни и предплатени карти" от горецитираната Наредба №3/2009 г. на БНБ изрично е регламентирано изпълнението на платежни операции чрез платежни карти.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. на БНБ, платежната карта е вид платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен начин и се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е издадена картата, и доставчика на платежни услуги.
По силата на чл. 34а, ал. 1 от Наредбата, предплатената карта е вид платежен инструмент, върху който се съхраняват електронни пари или се осигурява отдалечен достъп до електронни пари и с който се извършват платежни операции.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизиране система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
В ал. 3 на цитираната правна норма е посочено, че фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
Видно от цитираните по горе разпоредби, при извършване на плащане на стоки или услуги, в т.ч. и на резервации чрез платежна или предплатена карта посредством виртуално ПОС терминално устройство, Вие в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 ще имате задължение да регистрирате продажбата чрез издаване на фискална касова бележка от регистрирано в НАП фискално устройство.
Трябва да имате предвид и действието на разпоредбата на чл. 29 от Наредба № Н-18/2006 г. от МФ в която е определен реда за документиране на доставките/продажбите на стоки и услуги в случаите когато задълженото лице извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице.
Разпоредбата дава два варианта за регистриране на продажбите в случаите когато туристическата агенция действа в качеството си на такъв комисионер:
1. Чрез фискално устройствона доверителя - хотелиера. В този случай всички касови плащания следва да се регистрират по общия ред, чрез издаване на касова бележка за постъпващите от клиентите суми от фискалното устройство на доверителя.
2. Чрез фискално устройство на довереника - туристическата агенция. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство (ФУ) следва да се програмира така, че сумите да се отчитат като продажби в отделен департамент, който департамент е с името на доверителя - хотелиера и ще съдържа оборота на доверителя. Съгласно регламента на чл. 29, ал. 5 от Наредбата, в книгата за дневни финансови отчети на страницата за последния ден от месеца, довереника сумира и вписва натрупания от продажбите за месеца оборот по департамента на доверителя.
Описана е следната фактическа обстановка: През 2017 г. туристическа агенция ще използва ПОС терминал, чрез който клиенти ще извършват плащане (резервация) директно на сайта на хотела.
Въпрос: трябва ли в такива случаи да се издава фискална касова бележка към всяко плащане на клиент или е достатъчно само издаване на фактура?
Дадена е легална дефиниция на понятието "виртуален ПОС терминал" по § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. По смисъла на тази наредба "виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal)" е логически дефинирано терминално устройство ПОС, чрез което се извършват преводи по платежни сметки, плащане на стоки и услуги, справочни и други платежни и неплатежни операции чрез интернет, терминални устройства АТМ или цифрови телефони при използване на платежна или предплатена карта в режим он-лайн. От това определение следва, че заплащането се извършва при използване на платежна или предплатена карта.
В глава четвърта "Изпълнение на платежни операции чрез платежни и предплатени карти" от Наредба № 3/2009 г. на БНБ е регламентирано изпълнението на платежни операции чрез платежни карти. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. на БНБ, платежната карта е вид платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен начин и се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е издадена картата, и доставчика на платежни услуги. По силата на чл. 34а, ал. 1 от същата наредба, предплатената карта е вид платежен инструмент, върху който се съхраняват електронни пари или се осигурява отдалечен достъп до електронни пари и с който се извършват платежни операции.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизиране система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
В ал. 3 на чл. 118 от ЗДДС е посочено, че фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, освен когато плащането се извършва чрез:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- кредитен превод,
- директен дебит,
- наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
От цитираните разпоредби следва, че при извършване на плащане на стоки или услуги, включително и на резервации, чрез платежна или предплатена карта посредством виртуално ПОС терминално устройство, туристическата агенция, като задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18, има задължение да регистрира продажбата чрез издаване на фискална касова бележка от регистрирано в НАП фискално устройство.
Извод: При плащане чрез виртуален ПОС с платежна или предплатена карта не е достатъчно само издаване на фактура, а следва да се издава и фискална касова бележка от фискално устройство.
Посочено е, че следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 29 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, която определя реда за документиране на доставките/продажбите на стоки и услуги, когато задълженото лице извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице. Разпоредбата предвижда два варианта за регистриране на продажбите, когато туристическата агенция действа като комисионер:
- Чрез фискално устройство на доверителя - хотелиера. В този случай всички касови плащания се регистрират по общия ред чрез издаване на касова бележка за постъпващите от клиентите суми от фискалното устройство на доверителя.
- Чрез фискално устройство на довереника - туристическата агенция. В този случай, съгласно чл. 29, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство се програмира така, че сумите да се отчитат като продажби в отделен департамент, който е с името на доверителя - хотелиера и съдържа оборота на доверителя.
Съгласно чл. 29, ал. 5 от Наредба № Н-18, в книгата за дневни финансови отчети, на страницата за последния ден от месеца, довереникът сумира и вписва натрупания от продажбите за месеца оборот по департамента на доверителя.
Извод: Когато туристическата агенция действа като комисионер, продажбите се регистрират или чрез фискалното устройство на хотелиера по общия ред, или чрез фискалното устройство на агенцията, програмирано с отделен департамент на името на хотелиера, като месечният оборот по този департамент се сумира и вписва в книгата за дневни финансови отчети за последния ден на месеца.
