НАП: Здравно осигуряване на лица с временна закрила, упражняващи трудова дейност, по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗЗО

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Фактическата обстановка е следната: "Д." ООД има сключен срочен трудов договор с Р. (ЛНЧ), гражданин на Украйна. Р. е с предоставена временна закрила.

Въпрос: Дължат ли се здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО?

За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то трябва да попада в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.

От 26.04.2022 г. в кръга на задължително осигурените по ЗЗО лица са включени лицата с предоставена временна закрила и лицата с двойно българско и чуждо гражданство, които пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 4а от ЗЗО.

Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 3а от ЗЗО задължението за здравно осигуряване за този кръг лица възниква от датата, определена в постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10 от ЗЗО.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 10 от ЗЗО, в сила от 26.04.2022 г., определя реда за внасяне на здравноосигурителните вноски за лицата с предоставена временна закрила, лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2 от ЗЗО и лицата по чл. 40а, ал. 3а от ЗЗО. За тези лица с постановление на Министерския съвет се определят:

• доходът, върху който се дължат здравноосигурителни вноски;
• срокът, за който се внасят здравноосигурителни вноски;
• датата, от която възниква задължението за здравно осигуряване;
• датата, от която възникват правата на здравноосигурените лица;
• редът за внасяне на здравноосигурителните вноски;
• източникът на финансиране.

Съгласно чл. 1, т. 1, букви "а" и "б" от Постановление на Министерския съвет №69 от 5 май 2022 г. (обн., ДВ, бр. 35 от 10 май 2022 г.) задължението за здравно осигуряване възниква:

• за лицата с временна закрила - от датата на предоставянето на временна закрила;
• за лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2 и чл. 40а, ал. 3а от ЗЗО - от датата на пристигането им в Република България.

Лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2 от ЗЗО са лицата с двойно българско и чуждо гражданство, които пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила.

Редът за внасяне на здравноосигурителните вноски е уреден в чл. 1, т. 3, букви "а", "б" и "г" от ПМС №69/05.05.2022 г.:

• За лицата с временна закрила до 18-годишна възраст и на възраст на и над 63 години за жените и на и над 65 години за мъжете здравноосигурителните вноски са за сметка на държавния бюджет за срока на временната закрила, освен ако не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО.
• За лицата с временна закрила на възраст на и над 18 години и на възраст под 63 години за жените и под 65 години за мъжете здравноосигурителните вноски са за сметка на държавния бюджет за срок 90 дни от датата на предоставянето на временна закрила, освен ако не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, и по реда на чл. 40 от ЗЗО - след изтичане на този срок.
• За лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2 и чл. 40а, ал. 3а от ЗЗО здравноосигурителните вноски се дължат по реда на чл. 40 от ЗЗО за срока на пребиваването им в Република България.

На основание изложеното, в случай че Р., която упражнява трудова дейност в "Д." ООД, е с предоставена временна закрила, при наличие на трудово правоотношение здравното ѝ осигуряване следва да се извършва по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗЗО.

Извод: При наличие на трудово правоотношение с лице с предоставена временна закрила (какъвто е случаят с Р. в "Д." ООД) здравноосигурителните вноски се дължат на основание чл. 40, ал. 1 от ЗЗО.

Съгласно §2 от преходните и заключителните разпоредби на ПМС №69 от 5 май 2022 г. за чужденците с временна закрила от Украйна съгласно Решение №144 на Министерския съвет от 10 март 2022 г. за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България (изменено с Решение №180 на Министерския съвет от 2022 г.) и за лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2 и чл. 40а, ал. 3а от ЗЗО, които са пристигнали в Република България до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗЗО (обн., ДВ, бр. 32 от 2022 г.), задължението за здравно осигуряване възниква от датата на влизането в сила на този закон.

Извод: За чужденците с временна закрила от Украйна и за лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2 и чл. 40а, ал. 3а от ЗЗО, пристигнали в България преди влизането в сила на ЗИД на ЗЗО (ДВ, бр. 32 от 2022 г.), задължението за здравно осигуряване възниква от датата на влизане в сила на този закон.

По въпросите в областта на социалната сигурност между Република България и Украйна се прилага Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване, в сила от 01.04.2003 г. Тъй като задължителното здравно осигуряване не е включено в приложното поле на този договор, по отношение на здравното осигуряване се прилага националното законодателство.

Извод: Договорът между Република България и Украйна за социално осигуряване не обхваща задължителното здравно осигуряване, поради което за здравното осигуряване на разглежданите лица се прилага изцяло българското законодателство.

Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.