Относно:приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция " ОДОП "- е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице притежава търговски обект- магазин за хранителни стоки в планинско селище ...., намиращо се на 750м. надморско равнище, с около 50 души население / състоящо се предимно от пенсионери с възраст над 70 години /. Уточнено е в запитването, че средномесечният оборот на лицето възлиза на около 350-400лв. и годишно приключва почти на загуба. Лицето сочи също, че редовно плаща здравни вноски, патентен данък, ел. енергия и годишна такса за сим- карта на фискалното устройство.
Поставени са следните въпроси:
Задължено ели дружеството да поддържа фискално устройство и по какъв начин следва да регистрира дневните и месечните продажби?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси изразяваме следното становище:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез фискално устройство, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006г.
По силата на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006г. не е задължено да регистрира чрез ФУ продажбите си лице, което извършва продажби във или от търговски обекти, намиращи се в населени места с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души и разположени във високопланински и труднодостъпни места,с изключение на курортите.
Понятията " високопланински"и"труднодостъпни " населени места, по смисъла на Наредба № Н-18/2006г., са дефинирани в § 1, т. 3 и т. 4 от Допълнителните разпоредби на тази наредба, както следва:
-" високопланински населени места " са населени местанад 1000 метра надморска височина;
- "труднодостъпни населени места " са населени места с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт.
Следователно, по аргумент на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006г., освободено от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ е лице, което отговаря едновременно на следните условия:
1. извършва продажби във или от търговски обект, разположен над 1000 метра надморска височина;
2.търговският обект е разположен на място с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт;
3.търговският обект се намира в населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души;
4.търговският обект не се намира на територията на курорт.
Дефиниция на " курорт " се съдържа в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 14 от 3 август 1987г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите, а именно : курорт е курортна местност, в която има и се иползват курортни обекти и заведения.
Видно от изложената фактическа обстановка, търговският обект се намира на територията на населено място, разположено на 750 метра надморска височина, поради което същото не отговаря на определението за " високопланинскинаселени места", дадено в§ 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006г.
Предвид гореизложеното, по отношение на стопанисвания от лицето търговски обект, не са изпълнени гореизброените условия и еналице задължение за регистриране и отчитане продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.
Изложена е следната фактическа обстановка: физическо лице притежава търговски обект - магазин за хранителни стоки в планинско селище, намиращо се на 750 м надморска височина, с около 50 души население, състоящо се предимно от пенсионери на възраст над 70 години. Посочено е, че средномесечният оборот е около 350 - 400 лв. и годишно дейността приключва почти на загуба. Лицето заявява, че редовно плаща здравни вноски, патентен данък, електроенергия и годишна такса за SIM-карта на фискалното устройство.
Въпрос: Задължено ли е дружеството да поддържа фискално устройство и по какъв начин следва да регистрира дневните и месечните продажби?
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- кредитен превод,
- директен дебит,
- наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Лицата и дейностите, освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез фискално устройство, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира чрез фискално устройство продажбите си лице, което извършва продажби във или от търговски обекти, намиращи се в населени места с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души и разположени във високопланински и труднодостъпни места, с изключение на курортите.
Понятията "високопланински" и "труднодостъпни" населени места по смисъла на Наредба № Н-18/2006 г. са определени в § 1, т. 3 и т. 4 от Допълнителните разпоредби на наредбата, както следва:
- "високопланински населени места" са населени места над 1000 метра надморска височина;
- "труднодостъпни населени места" са населени места с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт.
От това следва, че по аргумент на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006 г. от задължението за регистриране на оборотите от продажби чрез фискално устройство е освободено лице, което едновременно отговаря на следните условия:
- извършва продажби във или от търговски обект, разположен над 1000 метра надморска височина;
- търговският обект е разположен на място с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт;
- търговският обект се намира в населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души;
- търговският обект не се намира на територията на курорт.
Дефиниция на "курорт" се съдържа в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 14 от 3 август 1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите, според която курорт е курортна местност, в която има и се използват курортни обекти и заведения.
От изложената фактическа обстановка е видно, че търговският обект се намира в населено място на 750 метра надморска височина, поради което това населено място не отговаря на определението за "високопланински населени места" по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г.
Извод: Понеже не са изпълнени изискванията на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006 г., за стопанисвания от лицето търговски обект е налице задължение продажбите да се регистрират и отчитат чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.
