НАП: Данъчно третиране по ЗКПО на дивиденти от дъщерно дружество, установено в Република Сърбия

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

• "Б....." ЕООД има основен предмет на дейност обработка и преработка на метали и притежава участия в чуждестранни юридически лица.
• "Б....." ЕООД притежава 90% от сръбската компания M.... Doo, Белград.
• Българското дружество няма място на стопанска дейност в Република Сърбия.
• През 2024 г. M.....s Doo продава фирмена земя в Република Сърбия, плаща данък печалба в Сърбия и данък върху дивидента (с приложено платежно нареждане към данъчната администрация в Белград).
• След това M.... Doo превежда на "Б....." ЕООД 90% от сумата - 598 500 евро, представляваща разпределен дивидент съгласно решение на Общото събрание на M.... Doo.

Въпрос: Какво е данъчното третиране по ЗКПО на приходите от дивиденти, получени от българското дружество от дъщерното му дружество, установено в Република Сърбия?

Общи правила по ЗКПО

В описания случай не са налице специални правила при определяне на дължимия корпоративен данък, поради което се прилагат общите изисквания на ЗКПО.

Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба, която представлява положителния данъчен финансов резултат. Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто.

Данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат. Счетоводният финансов резултат се формира при спазване на разпоредбите на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година, освен ако не е предвидено друго. Данъчно задължените лица, облагани с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и за дължимия годишен корпоративен данък.

Счетоводните приходи от дивиденти, отчетени от "Б....." ЕООД във връзка с притежаваните 90% от дяловете в сръбското дружество, са признати (облагаеми) за данъчни цели и с тях не се преобразува (не се намалява) счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат.

Причината е, че по отношение на счетоводните приходи от дивиденти, начислени от дружества извън посочените в чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКПО (местни за България юридически лица или чуждестранни юридически лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство), законът не съдържа специални разпоредби.

Извод: Приходите от дивиденти от сръбското дружество се третират като облагаеми приходи по общия ред на ЗКПО и не подлежат на изключване от данъчния финансов резултат по чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.

Връзка с международен договор

Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО, съгласно която, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор.

По отношение на данъчното третиране на доходите, предвидено в Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Югославия (СИДДО), която се прилага за Република Сърбия и за Черна гора, се прилагат следните правила.

Извод: При наличие на приложима СИДДО между България и Югославия (отнасяща се и за Сърбия), приоритет имат разпоредбите на тази спогодба пред противоречащи норми на ЗКПО.

Облагане на дивидентите по СИДДО България - Югославия

Облагането на дивидентите се урежда от чл. 10 от СИДДО.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от СИДДО дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (Сърбия), на местно лице на другата договаряща държава (България), могат да се облагат с данък в тази друга държава (България).

На основание чл. 10, ал. 2 от СИДДО такива дивиденти могат да се облагат с данък и в държавата, на която е местно лицето, изплащащо дивидентите (Сърбия), в съответствие със законодателството на тази държава, но когато получателят е притежател на дивидентите, наложеният данък няма да надвишава:

• 5 на сто от брутната сума на дивидентите, ако притежателят е дружество, което притежава пряко поне 25 на сто от капитала на дружеството, изплащащо дивидентите;
• 15 на сто от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.

С оглед на изложената фактическа обстановка, при която "Б...." ЕООД притежава 90% от капитала на сръбското дружество, разпределящо дивидентите, Сърбия има право да обложи разпределените дивиденти в полза на българското дружество с данък при източника в размер не по-голям от 5% на основание чл. 10, ал. 2, т. 1 от СИДДО.

Извод: Сърбия може да удържи данък при източника върху дивидентите към "Б....." ЕООД до максимум 5% от брутната сума на дивидента, тъй като българското дружество притежава пряко над 25% от капитала на M.... Doo.

Метод за избягване на двойното данъчно облагане

За избягване на двойното данъчно облагане по отношение на разпределените дивиденти от сръбското дружество в СИДДО е предвиден методът "обикновен данъчен кредит".

На основание чл. 24, ал. 1 от СИДДО България ще допусне като намаление от българския корпоративен данък, дължим от дружеството, сума, равна на данъка върху разпределените дивиденти, платен в Сърбия. Това намаление не може да надвишава онази част от данъка, изчислен преди извършване на приспадането, която се отнася до дивидентите, които могат да се облагат с данък в Сърбия.

В конкретния случай България ще предостави данъчен кредит за данък до 5%, в случай че в Сърбия доходът от дивидент на българското дружество е обложен с по-висока ставка. Това ограничение произтича от разпоредбата на чл. 24 от СИДДО, уреждаща механизма на прилагане на данъчния кредит. България е длъжна да предостави кредит само когато доходът е обложен в съответствие с разпоредбите на Спогодбата.

Следователно, за удържания данък, превишаващ предвиденото в чл. 10 от СИДДО ограничение относно размера на данък при източника в Сърбия, България няма да предостави данъчен кредит. В такъв случай българското дружество може да иска възстановяване на надвнесения в Сърбия данък на основание чл. 10, ал. 2, т. 1 от СИДДО. Възстановяването се извършва по реда и съобразно практиката на чуждата държава.

Прилагането на метода за избягване на двойното данъчно облагане на практика се извършва чрез попълване на Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, към която следва да се приложат доказателства за размера на внесения в чужбина данък съгласно ал. 6 на същата разпоредба.

Извод: България прилага метода "обикновен данъчен кредит" по чл. 24 от СИДДО, като допуска приспадане от българския корпоративен данък на данъка, платен в Сърбия върху дивидента, но само до 5% и само в рамките на частта от българския данък, отнасяща се до този доход; за надвнесен данък над 5% кредит не се предоставя и възстановяването следва да се търси от сръбската данъчна администрация.