НАП: Ползване на данъчните облекчения за деца от приемни родители при дългосрочно настаняване по ЗДДФЛ

Становището е изготвено във връзка с писмено запитване, свързано с възникнали затруднения при извършване на проверки по подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022 г. Описани са няколко конкретни случая, при които приемни родители са ползвали данъчно облекчение за деца и/или за деца с увреждания за 2022 г. Въпросите са свързани с разпоредбите на чл. 22в, ал. 3, т. 4 и чл. 22г, ал. 3, т. 4 от ЗДДФЛ, според които приемните родители имат право да ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания само при дългосрочно настаняване на детето в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

Към запитването са приложени няколко съдебни решения, като поставените въпроси са дали в тези случаи лицата имат право да ползват данъчно облекчение за деца. Поставените въпроси, включително тези, касаещи отделните описани хипотези, са обобщени по следния начин:

Въпрос 1: Доколкото в издадените съдебни решения не се посочва начална дата на настаняване на детето в приемното семейство, моля да уточните кой е началният момент, от който тече срокът на настаняване - датата на фактическото настаняване съгласно издадената заповед или датата на издаденото съдебно решение?

Въпрос 2: Има ли основание за ползване на данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ от страна на приемен родител, ако в постановено решение на съда не е посочен конкретен период, а детето е настанено в семейството до настъпване на законни причини за прекратяване или изменение на мярката (осиновяване, навършване на определена възраст)?

Предвид описаната фактическа обстановка и относимата нормативна уредба е изразено следното принципно становище:

Във връзка с поставените въпроси е отправено запитване по компетентност до Агенцията за социално подпомагане (АСП), като отговорът на АСП е приложен към становището.

С оглед изложеното в писмото на АСП се приема, че преценката дали приемният родител попада в обхвата на лицата, които могат да ползват облекченията по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, следва за всеки отделен случай да се извършва според конкретната фактическа обстановка и посоченото в съдебното решение относно срока за настаняване на съответното дете.

В случай че от съдебното решение не може да се направи категоричен извод за типа настаняване на детето при съответния приемен родител, органът по приходите, в рамките на своята компетентност, може да събере допълнителна информация от АСП за конкретния случай.

Извод: Преценката за правото на приемния родител да ползва данъчните облекчения по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ се прави индивидуално за всеки случай въз основа на съдебното решение и при необходимост - на допълнителна информация от АСП относно вида и срока на настаняването.

Изрично е посочено, че данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ не могат да се ползват от приемни родители в следните случаи:

• когато настаняването на детето в приемното семейство е краткосрочно;
• когато настаняването е спешно;
• когато настаняването е заместваща приемна грижа;
• както и когато през течение на годината лицето е било приемен родител, включително в случаите на дългосрочно настаняване, но към 31 декември на годината няма това качество за конкретното дете.

Извод: Данъчните облекчения по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ не се прилагат при краткосрочно, спешно или заместващо настаняване, както и когато към 31 декември на съответната година лицето вече не е приемен родител на конкретното дете, независимо че през годината е било такъв, включително и при дългосрочно настаняване.