Относно:Определяне на размера на такса битови отпадъци по реда на Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/
В Дирекция ОДОП ...... постъпи писмено запитване с вх. № 94-00-136 от 21.10.2021 г., относно определяне на размера на такса битови отпадъци по реда на ЗМДТ. Към запитването е приложен договор за възлагане на обществена поръчка между община ....... и "Н" ООД, ведно с анализи и калкулации, извършени от дружеството - страна по договора.
Поставени са следните въпроси:
1. Правомерно ли е в размера на таксата за битови отпадъци да се калкулират допълнителни разходи за труд /100%/; печалба /10%/; едновременно разходи за поддръжка /20% от С/20 и разходи за амортизации /20% от С/20/ или само едно от тези две пера?
2. Правомерно ли е държавата да получава част от заплащаната такса за битови отпадъци от задължените, посредством въведената от концесионера печалба от 10% върху дейностите по чл. 62, т. 1 и т. 3 от ЗМДТ и внесения от него данък 10% върху печалбата си по чл. 12 от ЗКПО?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки приложимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Следва да имате предвид, че от 01.01.2006 г., администрирането на местните данъци и такси премина в компетентност на общините по силата на закона. Член 4, ал. 1 от ЗМДТ изрично указва, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Законът предоставя в компетентност на общинските съвети определянето и реда за заплащане на таксите, вкл. на таксата за битови отпадъци. За целта общинските съвети издават наредби /чл. 9 от ЗМДТ/.
Предвид чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, местните такси следва да се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, при спазване на принципите, визирани в чл. 8 от закона.
В компетентност на изпълнителния директор на НАП е само издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ и ДОПК, в т.ч. за унифициране практиката на органите на общинската администрация при прилагането на определени разпоредби, които пораждат неясноти при тяхното тълкуване и/или прилагане. В тази връзка НАП не е от компетентна да изрази становище по законосъобразността на определяне на такса за битови отпадъци /калкулация на разходите/.
Моля да имате предвид, че въпреки компетентността на изпълнителния директор на НАП по издаването на методически указания във връзка с прилагането на ЗМДТ, регламентирана в чл. 4, ал. 6 от същия закон, НАП не е инстанция, овластена да извършва контрол върху дейността на общините, както и да решава спорове, възникнали между лицата и общините по повод прилагане на закона.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Правомерно ли е в размера на таксата за битови отпадъци да се калкулират допълнителни разходи за труд (100%); печалба (10%); едновременно разходи за поддръжка (20% от С/20) и разходи за амортизации (20% от С/20) или само едно от тези две пера?
Въпрос 2: Правомерно ли е държавата да получава част от заплащаната такса за битови отпадъци от задължените, посредством въведената от концесионера печалба от 10% върху дейностите по чл. 62, т. 1 и т. 3 от ЗМДТ и внесения от него данък 10% върху печалбата си по чл. 12 от ЗКПО?
В отговор, при съобразяване с приложимата нормативна уредба, се излага следното:
От 01.01.2006 г. администрирането на местните данъци и такси е в компетентността на общините по силата на закона. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Законът предоставя в компетентност на общинските съвети определянето и реда за заплащане на таксите, включително на таксата за битови отпадъци. За тази цел общинските съвети издават наредби, съгласно чл. 9 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, при спазване на принципите, посочени в чл. 8 от закона.
В компетентността на изпълнителния директор на НАП е единствено издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ и ДОПК, включително за унифициране практиката на органите на общинската администрация при прилагането на разпоредби, които пораждат неясноти при тяхното тълкуване и/или прилагане. В тази връзка НАП не е компетентна да изрази становище по законосъобразността на определянето на такса за битови отпадъци, включително по начина на калкулация на разходите.
Следва да се има предвид, че въпреки компетентността на изпълнителния директор на НАП да издава методически указания във връзка с прилагането на ЗМДТ, регламентирана в чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ, НАП не е инстанция, овластена да упражнява контрол върху дейността на общините, нито да решава спорове между лицата и общините по повод прилагането на закона.
Извод: НАП не е компетентна да се произнесе по законосъобразността на начина на определяне и калкулиране на таксата за битови отпадъци, включително относно включването на конкретни разходи и печалба, както и относно въпроса дали държавата получава част от таксата чрез данъка върху печалбата на концесионера.
