Прилагане на режима на самофактуриране по ЗДДС и ППЗДДС при доставки от нерегистрирани по ЗДДС данъчно задължени лица

Изх. №55-0001-416

27.06.2025 г.

чл. 113, ал. 11 от ЗДДС;

чл. 79а, ал. 1 от ППЗДДС;

чл. 79а, ал. 2 от ППЗДДС;

чл. 79а, ал. 6 от ППЗДДС;

чл. 79а, ал. 10 от ППЗДДС;

чл. 79а, ал. 13 от ППЗДДС;

чл. 79а, ал. 14 от ППЗДДС;

чл. 79а, ал. 15 от ППЗДДС;

чл. 10, ал. 1 от ЗКПО;

чл. 26, т. 2 от ЗКПО;

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:

"Х" ЕАД (Дружеството) е част от групата на "У" ЕАД, като основната дейност е покупка и продажба на .............. в страната и чужбина. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 100 ал. 1 от ЗДДС.

Доставчиците на стоки и услуги на Х са лица с различен данъчен статут, в т.ч. български физически и юридически лица, които не са регистрирани по ЗДДС, но притежават качеството на данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС.

Дружеството е в процес на внедряване на нов софтуерен продукт за отчитане на продажбите, във връзка с което се обмисля възможността в определени случаи да се прилага режима на самофактуриране, регламентиран в разпоредбите на чл. 79а от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) във връзка с чл. 113 ал. 11 от ЗДДС, като за целта Х да сключва споразумение с доставчици, данъчно задължени лица, установени на територията на страната, от името и за сметка на които да издава фактура и съответно известие към фактура, при спазване на съответните правила и законови изисквания.

Дружеството счита, че прилагането на този режим в коментирания случай, от една страна ще улесни процеса на администриране, а от друга стана - ще гарантира сигурност и прозрачност при отчитането и декларирането на посочените транзакции пред Национална агенция за приходите (НАП).

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Има ли пречка от гледна точка на приложимото данъчно законодателство, Х, в качеството на получател по доставка, да сключва споразумения за прилагане на режима на самофактуриране, регламентиран в разпоредбите на чл. 79а от ППЗДДС във връзка с чл. 113, ал. 11 от ЗДДС, с местни физически (включително такива, които издават документи с ЕГН и нямат издаден номер от регистър БУЛСТАТ) и юридически лица, които са данъчно задължени лица, но не са регистрирани по ЗДДС?

2. В кои случаи местни физически и юридически лица, които не са регистрирани по ЗДДС ще бъдат задължени да уведомяват НАП относно сключено споразумение за самофактуриране с Х, предвид разпоредбата на чл. 79, ал. 13 от ППЗДДС?

3. Издаването на фактура, съответно известие към фактура, от Х във връзка с прилагане на режима на самофактуриране, от името на местни, данъчно задължени физически и юридически лица, които не са регистрирани по ЗДДС, следва ли да се счита за разходнооправдателен документ от гледна точка на разпоредбите на ЗКПО, свързани със спазване на принципа за документална обоснованост?

От страна на задълженото лице е изразено мнение по поставените в запитването въпроси.

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), фактурите могат да бъдат изготвяни от клиента за доставката, извършена за него, от данъчнозадължено лице, за стоки или услуги, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие, че е налице процедура за приемането на всяка фактура от данъчнозадълженото лице, доставящо стоките или услугите.

Горното правило е транспонирано в разпоредбата на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС, видно от която фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие че е налице процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите.

Държавите членки не могат да определят вида на споразумението между двете страни. В тази връзка разпоредбата на чл. 79а, ал. 2 от ППЗДДС указва, че в случаите по чл. 113, ал. 11 от ЗДДС, когато доставчикът и получателят са лица, установени на територията на страната, получателят по доставката с място на изпълнение на територията на страната може да издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика - данъчно задължено лице, ако има предварително споразумение (устно и писмено) за това между двете страни. В тези случаи доставчикът не се освобождава от отговорност за задълженията по отношение на документирането на доставките и свързаните с това задължения по закона и този правилник. Следователно, дори и да не е налице изрично договорена процедура или не е договорена в писмена форма за приемане на фактури, издадени от клиента по доставка, обработката на тези фактури и приемането на плащане от страна на доставчика се приемат като доказателство за наличие на такава процедура.

На основание чл. 79а, ал. 1 от ППЗДДС, в случаите по чл. 113, ал. 11 от ЗДДС, когато доставчикът и получателят са данъчно задължени лица, установени на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на страната, документирането се извършва по реда на закона и правилника за прилагането му. Тоест, издаваните от получателя фактури следва да отговарят на изискванията на чл.114 от ЗДДС.

Видно от разпоредбата на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС, както и от тази на чл. 79а, ал. 1 от ППЗДДС същите се отнасят до данъчно задължени лица - доставчик и получател, без да е поставено изискване същите да са регистрирани за целите на ДДС.

За да бъде приложимо самофактуриране от получателя по доставката на стоки или услуги, следва да са изпълнени едновременно следните условия:

- да е сключено предварително споразумение между доставчика и получателя, и

- да е договорена процедура между двете страни за реда, по който ще се приемат фактурите от доставчика.

От казаното по-горе следва, че независимо от обстоятелството, че доставчикът на дадена доставка не е регистрирано по ЗДДС лице по отношение на документирането й може да се приложи т. нар. "самофактуриране".

Съгласно чл. 79а, ал. 6 от ППЗДДС, споразумението по ал. 1 съдържа следната информация:

1. име, адрес и идентификационен номер за целите на ДДС на получателя;

2. име, адрес и идентификационен номер за целите на ДДС на доставчика;

3. срок, за който се сключва споразумението;

4. съгласие на доставчика да приема фактурите, издавани от получателя от името и за сметка на доставчика;

5. начин, по който доставчикът ще уведомява получателя за неприемане на издадените от получателя от негово име фактури;

6. съгласие на доставчика да не издава фактури за доставките, обхванати от споразумението;

7. задължение на доставчика за незабавно уведомяване на получателя при прекратяване на регистрация по ДДС.

В ал. 14 на чл. 79а от ППЗДДС са изброени обстоятелствата, при които споразумението се прекратява и това са:

1. изтичане на срока;

2. по взаимно съгласие на страните;

3. едностранно.

До направените изменения и допълнения с ПИДППЗДДС, обн. ДВ, бр.110 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., с които е отменена т. 2 от чл. 79а, ал. 14 от ППЗДДС обстоятелство водещо до прекратяване на споразумението е било и прекратяването на регистрацията (дерегистрация) по ЗДДС на доставчика. В мотивите към проекта на ПИДППЗДДС липсват такива относно отмяната на т. 2 в чл. 79а, ал. 14 от ППЗДДС.

Предвид това че прекратяването на регистрацията (дерегистрацията) на доставчика по доставката не е обстоятелство водещо до прекратяване на споразумението за "самофактуриране" се потвърждава от изложеното по-горе, че "самофактуриране" би могло да се прилага и когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е регистрирано за целите на ДДС.

Следва да се има предвид че преди издаването на фактурата или известието към фактура от името и за сметка на доставчика - самофактуриране, когато доставчикът и получателят са лица, установени на територията на страната, получателят по доставката извършва проверка за валидна регистрация по закона на доставчика към дата на, на която данъкът е станал изискуем (чл. 79а, ал. 10 от ППЗДДС). Също така считам за необходимо, когато доставчикът притежава валиден ДДС номер, получателят по доставката да съобрази и основанието, на което доставчикът е регистриран по ЗДДС, тъй като съгласно чл. 113, ал. 9 от ЗДДС лицата регистрирани на основание чл. чл. 97а, 99, 100, ал. 2 или само на основание чл. 156 от ЗДДС нямат право да посочват данък в издаваните от тях фактури и известия към фактури за доставки с място на изпълнение на територията на страната, за които не се прилага режим в Съюза.

По втори въпрос:

По отношение на задължението за уведомяване на НАП за направено споразумение за т. нар. "самофактуриране" и/или прекратяването му, е приложима разпоредбата на чл. 79а, ал. 13 и ал. 15 от ЗДДС, когато доставчикът и получателят са лица, установени на територията на страната. Съгласно цитираните правни норми доставчикът (данъчно задълженото лице, включително физическо и/или юридическо лице) уведомява компетентната териториална дирекция на НАП за направените споразумения по ал. 1 в 7-дневен срок от сключването на всяко такова споразумение. Когато споразумението е в писмена форма, при уведомяването предоставя и копие от споразумението. Уведомяването може да бъде извършено и от получателя пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на доставчика при наличие на нотариално заверено пълномощно от доставчика. Когато споразумението не е в писмена форма, в уведомлението доставчикът посочва информацията по ал. 6 от чл. 79а от ППЗДДС. В случаите на чл. 79а, ал. 14, т. 3 от ППЗДДС (при прекратяване на споразумение по взаимно съгласие на страните) доставчикът, а по т. 4 (при едностранно прекратяване на споразумение) - страната, прекратила споразумението, уведомява за прекратяването компетентната териториална дирекция на НАП на доставчика в 3-дневен срок.

По трети въпрос:

Поставеният по отношение на прилагането на ЗКПО въпрос е свързан с разпоредбата на чл. 26, т. 2 от същия закон, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на даден счетоводен разход за данъчни цели в чл. 10 от ЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). По силата на чл.10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 2 от същата разпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

В разпоредбата на чл. 6, ал.1 от ЗСч е постановено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:

1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;

3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;

4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

В чл. 7, ал.1 от ЗСч, е регламентирано, че първичен счетоводен документ по чл. 6, ал.1 от с.з. се издава, когато това е предвидено в закон.

В случая издаването на фактура е предвидено в чл. 113 от ЗДДС, като в неговата ал. 11, както бе посочено по-горе, фактура и известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, може да издава и получателят по доставката. С оглед на това, че ЗДДС, както и ППЗДДС допускат издаването на фактура от получателя по доставката, разбира се при наличието на сключено между доставчика и получателя споразумение, то издадената фактура при условията на т. нар. "самофактуриране" представлява първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч.