1_ИТ-00-84/30.09.2016
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6
КСО,чл. 4, ал. 6
ЗЗО,чл. 40, ал. 1, т. 3
ОТНОСНО: осигуряване на физическо лице, работещо без трудово правоотношение
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика ....... с вх. №./..2016 г. поставяте въпрос относно държавно обществено осигуряване на физическо лице /пенсионер/ работещо без трудово правоотношение, с възнаграждение за месеца по-голямо от минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
С оглед приложимата нормативна уредба изразявам следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня, в който започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО за лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец по кодекса, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на същото е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Тези лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. За родените след 31.12.1959 г. се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски се разпределят между възложителя и осигуреното лице по реда, определен в чл. 6, ал. 3 от КСО и се внасят от осигурителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 7, ал. 6 от КСО).
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО (включително лицата, работещи без трудово правоотношение), на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения в наредбата ред. Разпоредбата се прилага независимо от вида на отпуснатата пенсия - за изслужено време и старост, инвалидна или наследствена. Осигуряването им за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт е уредено като право, което може да бъде упражнено по тяхно желание. Желанието да се осигуряват за посочените осигурителни рискове лицата трябва да заявят изрично.
Следователно, ако пенсионер, полага труд без трудово правоотношение (граждански договор), декларирало е това обстоятелство и не е изразило изрично пред възложителя по договора желанието да се осигурява, при изплащане на възнаграждения по договора, не следва да се начисляват и удържат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Следва да имате предвид че в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ липсва текст, аналогичен на цитираните по-горе разпоредби, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които полагат труд без трудово правоотношение. Здравно осигурителните им вноски се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви "а" - "в" от ЗЗО.
За пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд вноските се дължат върху размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях. Същите са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО).
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 от ЗЗО определя, че за лица, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 на същата норма, здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходипо реда, определен в чл. 6, ал. 11 от КСО. Поредността на доходите при ограничаване до максималния месечен осигурителен доход за здравно осигуряване е следната:
1. пенсии /без добавките към тях/;
2. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО;
3.осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Въз основа на гореизложеното, независимо, че са осигурени в качеството им на пенсионери, когато същите реализират доходи от трудова дейност, дължат здравноосигурителна вноска на съответното основание по реда на ЗЗО.
В запитването е поставен въпрос относно държавното обществено осигуряване на физическо лице - пенсионер, което работи без трудово правоотношение, като възнаграждението му за месеца е по-голямо от минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е уредена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и в чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО за лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец по кодекса, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, когато месечният размер на това възнаграждение е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Тези лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. За лицата, родени след 31.12.1959 г., се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО.
Осигурителните вноски за тези лица се разпределят между възложителя и осигуреното лице по реда, определен в чл. 6, ал. 3 от КСО, и се внасят от осигурителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението, съгласно чл. 7, ал. 6 от КСО.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО, включително лицата, работещи без трудово правоотношение, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения в наредбата ред. Тази разпоредба се прилага независимо от вида на отпуснатата пенсия - за изслужено време и старост, инвалидна или наследствена. Осигуряването им за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт е уредено като право, което може да бъде упражнено по тяхно желание, като желанието да се осигуряват за посочените осигурителни рискове трябва да бъде изрично заявено.
Следователно, ако пенсионер, полагащ труд без трудово правоотношение (граждански договор), е декларирал обстоятелството, че е пенсионер, и не е изразил изрично пред възложителя по договора желанието да се осигурява, при изплащане на възнагражденията по договора не следва да се начисляват и удържат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Извод: Пенсионер, работещ по граждански договор, се осигурява за държавното обществено осигуряване само ако изрично заяви желание за това; при липса на такова изявление не се начисляват и удържат осигурителни вноски за ДОО, независимо от размера на възнаграждението.
В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) липсва текст, аналогичен на цитираните разпоредби на КСО и НООСЛБГРЧМЛ, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които полагат труд без трудово правоотношение. Здравноосигурителните им вноски се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви "а" - "в" от ЗЗО.
За пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд здравноосигурителните вноски се дължат върху размера на пенсията или сбора от пенсии, без добавките към тях. Тези вноски са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 от ЗЗО за лица, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от ЗЗО, здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, определен в чл. 6, ал. 11 от КСО. Поредността на доходите при ограничаване до максималния месечен осигурителен доход за здравно осигуряване е следната:
- 1. пенсии (без добавките към тях);
- 2. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО;
- 3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
- 4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Въз основа на изложеното, независимо че лицата са осигурени в качеството им на пенсионери, когато реализират доходи от трудова дейност, те дължат здравноосигурителни вноски на съответното основание по реда на ЗЗО.
Извод: Пенсионерите, които получават доходи от трудова дейност, включително от работа без трудово правоотношение, дължат здравноосигурителни вноски върху съответните доходи по реда на ЗЗО, независимо че за пенсиите им вноските се поемат от държавния бюджет.
