ОТНОСНО: Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........постъпи Ваше запитване с вх. № 55-0002-301/27.10.2025 г. относно прехвърляне на правото на придобиване на собственост върху автомобил.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството сключва договор с "........ Лизинг" ЕАД клон Пловдив във връзка със закупуването на нов лек автомобил Хюндай модел Кона, предмет на договор за лизинг от 30.05.2024 г. Не е ползван данъчен кредит по ЗДДС, начислявани са амортизации до началото на м. октомври 2025 г. Собственикът решава, че през октомври 2025 г. ще заплати остатъчната стойност в размер 40 812 лв. Сключен е тристранен договор между "..... Лизинг" ЕАД, "Ж" ЕООД и физическото лице В. Д. (дъщеря на собственика на фирмата) за придобиване на собствеността на автомобила от физическото лице. "Ж" ЕООД няма да издаде фактура на физическото лице за придобиването на автомобила. В запитването твърдите, че не е налице дарение, с което автомобилът би могъл да бъде отписан от дружеството. Приложен е тристранен договор, нотариално заверен на 09.10.2025 г.
Поставени са следните въпроси:
1. Как следва да се осчетоводи тристранния договор?
2. Има ли вариант, при който този договор да бъде анулиран и собствеността на автомобила да бъде прехвърлена на "Ж" ЕООД?
Искате съвет какъв е правилният начин на действие и как следва да постъпите при дадената ситуация.
Настоящото Ви запитване е насочено към проучване становището на НАП, поради което изразявам само принципно становище.
Съгласно т. 4.1. от Национален счетоводен стандарт (НСС) № 17 Лизинг финансовият лизинг се признава като актив и пасив в счетоводния баланс на наемателя с размер, който в началото на лизинговия договор е равен на справедливата стойност на наетия актив или, ако е по-нисък - по сегашната стойност на минималните лизингови плащания.
При финансов лизингов договор наемателят:
а) отчита като задължение определената в договора обща сума на наемните плащания;
б) записва наетия актив по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, ако те са по-ниски;
в) отчита като финансов разход за бъдещи периоди разликата между определената по буква "б" стойност на наетия актив и общата сума на договорените наемни плащания;
г) признава като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;
д) начислява амортизация на амортизируемите наети активи - в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизируеми собствени активи;
е) намалява задължението си с изплатените през срока на договора суми.
При заплащане на всички дължими суми по договора за лизинг за лизингополучателя възниква правото да придобие собствеността върху вещта, предмет на лизинговия договор. Тристранното споразумение не представлява нов договор за лизинг, а заместване на лизингополучателя във вече сключения и изпълнен такъв, т. е. то обуславя правото на физическо лице да придобие собствеността върху вещта, предмет на лизинговия договор.
От приложеният тристранен договор от 09.10.2025 г. е видно, че дружеството е заплатило всички вноски по лизинговия договор и прехвърля безвъзмездно правото да придобие собствеността върху лекия автомобил на трето свързано лице. В случая няма изрично сключен договор за дарение, но принципът на предимството на икономическото съдържание пред правната форма води до извод, че това споразумение по своята икономическа същност има характер на дарение.
Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО постановява, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
От цитираните разпоредби следва, че в описания от Вас случай на безвъзмездно предоставяне на право на придобиване на лекия автомобил в полза на дъщерята на собственика на дружеството, е налице хипотезата на чл. 16 от ЗКПО.
Освен това, тъй като се касае за лице, свързано с едноличния собственик на дружеството, безвъзмездното прехвърляне на правото на придобиване може да бъде третирано и като скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. Съгласно посочената разпоредба скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б".
От гореизложеното е възможно да произтекат следните последици:
1. Корекция на данъчната основа (данъчния финансов резултат) на дружеството по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО - данъчната основа следва да бъде определена така, както ако беше извършена сделка между несвързани лица по пазарни цени. Ако дружеството прехвърли правото си на закупуване на автомобила на трето несвързано лице, то не би извършило това безвъзмездно, а по пазарна цена.
2. Увеличение на счетоводния финансов резултат със счетоводната балансова стойност при отписване на автомобила и намаление с данъчната му стойност (чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗКПО).
Относно признаване на данъчните амортизации на автомобила и разходите за лихви по лизинговия договор, извършени до момента на предсрочното му изплащане и безвъзмездно прехвърляне на правото на придобиване в полза на свързано със собственика трето лице, е необходимо да имате предвид, че те ще бъдат признати за данъчни цели, доколкото се докаже, че автомобилът е използван за целите на дейността на дружеството.
По въпроса как следва да се постъпи счетоводно при отписването на автомобила, предмет на тристранен договор, компетентен орган за произнасяне относно счетоводното третиране е Министерство на финансите, дирекция Данъчна политика.
В случай, при който е сключено тристранно споразумение и е прехвърлено правото на придобиване на собственост срещу заплащане и актива е отписан, дирекция Данъчна политика е изготвила становище с изх. № 16-12-132/08.05.2009 г., в което е посочено, че:
"когато заведените лизингови активи бъдат окончателно извадени от употреба и предприятието не очаква никакви икономически изгоди, същите следва да се отпишат от счетоводния баланс, по смисъла на т. 11.1 от Счетоводен стандарт 16 "Дълготрайни материални активи". Следователно за счетоводни цели следва да бъде отписана натрупаната амортизация на актива, да се отчетете намаление на задължението към лизингодателя срещу отписване на балансовата стойност на актива като едновременно с това следва да бъде признат получения приход от транзакцията."
Въпросът има ли вариант, при който посочения договор да бъде анулиран и собствеността на автомобила да бъде прехвърлена на "Ж" ЕООД, има характеристиките на искане за правна консултация и е извън правомощията на НАП.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството сключва договор с "........ Лизинг" ЕАД, клон Пловдив, за закупуване на нов лек автомобил Хюндай модел Кона, предмет на договор за лизинг от 30.05.2024 г. Не е ползван данъчен кредит по ЗДДС. Начислявани са амортизации до началото на месец октомври 2025 г. Собственикът решава през октомври 2025 г. да заплати остатъчната стойност в размер на 40 812 лв.
Сключен е тристранен договор между "..... Лизинг" ЕАД, "Ж" ЕООД и физическото лице В. Д. (дъщеря на собственика на фирмата) за придобиване на собствеността върху автомобила от физическото лице. "Ж" ЕООД няма да издаде фактура на физическото лице за придобиването на автомобила. В запитването се твърди, че не е налице дарение, с което автомобилът би могъл да бъде отписан от дружеството. Приложен е тристранен договор, нотариално заверен на 09.10.2025 г.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се осчетоводи тристранния договор?
Въпрос 2: Има ли вариант, при който този договор да бъде анулиран и собствеността на автомобила да бъде прехвърлена на "Ж" ЕООД?
Искан е съвет какъв е правилният начин на действие и как следва да се постъпи при дадената ситуация. Запитването е насочено към проучване становището на НАП, поради което се изразява принципно становище.
Правна уредба и общи принципи
Съгласно т. 4.1 от Национален счетоводен стандарт (НСС) № 17 "Лизинг" финансовият лизинг се признава като актив и пасив в счетоводния баланс на наемателя с размер, който в началото на лизинговия договор е равен на справедливата стойност на наетия актив или, ако е по-нисък - по сегашната стойност на минималните лизингови плащания.
При финансов лизингов договор наемателят:
- а) отчита като задължение определената в договора обща сума на наемните плащания;
- б) записва наетия актив по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, ако те са по-ниски;
- в) отчита като финансов разход за бъдещи периоди разликата между определената по буква "б" стойност на наетия актив и общата сума на договорените наемни плащания;
- г) признава като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;
- д) начислява амортизация на амортизируемите наети активи в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизируеми собствени активи;
- е) намалява задължението си с изплатените през срока на договора суми.
При заплащане на всички дължими суми по договора за лизинг за лизингополучателя възниква правото да придобие собствеността върху вещта, предмет на лизинговия договор.
Тристранното споразумение не представлява нов договор за лизинг, а заместване на лизингополучателя във вече сключения и изпълнен такъв, т.е. то обуславя правото на физическо лице да придобие собствеността върху вещта, предмет на лизинговия договор.
От приложения тристранен договор от 09.10.2025 г. е видно, че дружеството е заплатило всички вноски по лизинговия договор и прехвърля безвъзмездно правото да придобие собствеността върху лекия автомобил на трето свързано лице.
В случая няма изрично сключен договор за дарение, но принципът на предимството на икономическото съдържание пред правната форма води до извод, че това споразумение по своята икономическа същност има характер на дарение.
Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО постановява, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
От цитираните разпоредби следва, че в описания случай на безвъзмездно предоставяне на право на придобиване на лекия автомобил в полза на дъщерята на собственика на дружеството е налице хипотезата на чл. 16 от ЗКПО.
Освен това, тъй като се касае за лице, свързано с едноличния собственик на дружеството, безвъзмездното прехвърляне на правото на придобиване може да бъде третирано и като скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. Съгласно тази разпоредба скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б".
Извод: Тристранното споразумение, с което безвъзмездно се прехвърля правото на придобиване на автомобила на свързано физическо лице, по икономическа същност представлява дарение и попада в хипотезата на чл. 16 от ЗКПО, като може да се квалифицира и като скрито разпределение на печалба по § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО.
Данъчни последици за дружеството
От гореизложеното е възможно да произтекат следните последици:
- Корекция на данъчната основа (данъчния финансов резултат) на дружеството по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО - данъчната основа следва да бъде определена така, както ако беше извършена сделка между несвързани лица по пазарни цени. Ако дружеството прехвърли правото си на закупуване на автомобила на трето несвързано лице, то не би извършило това безвъзмездно, а по пазарна цена.
- Увеличение на счетоводния финансов резултат със счетоводната балансова стойност при отписване на автомобила и намаление с данъчната му стойност (чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗКПО).
Относно признаване на данъчните амортизации на автомобила и разходите за лихви по лизинговия договор, извършени до момента на предсрочното му изплащане и безвъзмездно прехвърляне на правото на придобиване в полза на свързано със собственика трето лице, следва да се има предвид, че те ще бъдат признати за данъчни цели, доколкото се докаже, че автомобилът е използван за целите на дейността на дружеството.
Извод: Данъчният финансов резултат подлежи на корекция по чл. 16 от ЗКПО до пазарни условия, при отписване на автомобила се прилага чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗКПО, а амортизациите и лихвените разходи до момента на предсрочното изплащане се признават за данъчни цели, ако се докаже използване на автомобила за дейността.
Относно счетоводното третиране (Въпрос 1)
По въпроса как следва да се постъпи счетоводно при отписването на автомобила, предмет на тристранен договор, компетентен орган за произнасяне относно счетоводното третиране е Министерство на финансите, дирекция "Данъчна политика".
В случай, при който е сключено тристранно споразумение и е прехвърлено правото на придобиване на собственост срещу заплащане и активът е отписан, дирекция "Данъчна политика" е изготвила становище с изх. № 16-12-132/08.05.2009 г., в което е посочено, че: "когато заведените лизингови активи бъдат окончателно извадени от употреба и предприятието не очаква никакви икономически изгоди, същите следва да се отпишат от счетоводния баланс, по смисъла на т. 11.1 от Счетоводен стандарт 16 "Дълготрайни материални активи". Следователно за счетоводни цели следва да бъде отписана натрупаната амортизация на актива, да се отчетете намаление на задължението към лизингодателя срещу отписване на балансовата стойност на актива като едновременно с това следва да бъде признат получения приход от транзакцията."
Извод: НАП не се произнася по конкретното счетоводно осчетоводяване на тристранния договор, като компетентен е МФ, дирекция "Данъчна политика"; при отписване на лизингов актив по цитираното становище се отписват натрупаната амортизация и балансовата стойност срещу намаление на задължението към лизингодателя и признаване на получения приход.
Относно възможността за анулиране на договора и прехвърляне на автомобила на "Ж" ЕООД (Въпрос 2)
Въпросът има ли вариант, при който посоченият договор да бъде анулиран и собствеността на автомобила да бъде прехвърлена на "Ж" ЕООД, има характеристиките на искане за правна консултация и е извън правомощията на НАП.
Извод: НАП не се произнася по възможността за анулиране на тристранния договор и прехвърляне на собствеността на автомобила на "Ж" ЕООД, тъй като това представлява правна консултация извън нейните правомощия.
Заключителни бележки
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентична с описаната фактическа обстановка и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти.
