Изх. №23-22-1590/15.12.2023 г.
Регламент 1231/2010
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-1590/08.11.2023 г., относно прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейскияпарламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 па Европейския парламенти на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО)№883/2004 за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №987/2009).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Вие сте съдружник и управител на "ЕН" ООД и имате сключен договор за управление и контрол с определено възнаграждение. Полагате труд в дружеството и се осигурявате като управител считано от 30.12.2021 г. Поради специфичната сфера на дейност на "ЕН" ООД, полагате труд като управител както на територията на Република България, така и на територията на Конфедерация Швейцария и други държави-членки на Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП).
В телефонен разговор с Ваш представител е уточнено, че сте гражданин на Руската федерация и на Република Армения, както и че имате разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Следва ли да внасяте задължителни осигурителни вноски като управител на търговско дружество в България?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В отношенията си с Руската Федерация България прилага международен договор за социална сигурност - Договор между Република България и Руската федерация за социално осигуряване(Договора),който е в сила от 20.03.2010 г. Договорът регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани. Той съдържа разпоредби относно определяне на приложимото законодателство в хипотезата на работа на територията на договарящите страни. Съгласно основния принцип залегнал в Договора, лицата, попадащи в персоналния му обхват, които извършват дейност само на територията на една от Договарящите се страни, са подчинени на законодателството на тази страна (аргумент чл. 6, ал. 1 от Договора).
Доколкото в конкретния случай осъществявате трудова дейност на територията на България, то Вие попадате в приложното поле на Договора. При условие че не полагате труд на територията на Русия, предвид основния принцип на Договора, за Вас следва да се прилага осигурителното законодателство на България.
От друга страна, по отношение на лицата, граждани на държави членки на ЕС, лицата без гражданство и бежанците, които пребивават в държава членка и осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.
От 01.01.2011 г.Регламент (ЕС) №1231/2010наЕвропейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 и на Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство(Регламент (ЕС) №1231/2010)разширява персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство.
Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 се прилагат спрямо гражданите на трети държави, ако по отношение на тези лица са изпълнени кумулативно следните условия:
1. пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004) в дадена държава членка и
2. при наличие на трансгранична ситуация между държави-членки на ЕС, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не.
Следва да се отбележи, че определени държави членки не са обвързани и не прилагат Регламент (ЕС) №1231/2010. Държава членка, която не прилага Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, е Дания. Регламент (ЕС) №1231/2010 не засяга Конфедерация Швейцария и държавите от ЕИП - Норвегия, Лихтенщайн, Исландия.
В случай че полагате труд на територията на две или повече държави членки на ЕС, които прилагат Регламент (ЕС) №1231/2010 и отговаряте на условията за приложимост на Регламент (ЕС) №1231/2010, за Вас ще се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност, съгласно Регламент (ЕО) №883/2004.
Съгласно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание член 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).
В Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави членки.
Необходимо е да имате предвид, че във всички случаи, когато едно лице упражнява трудова дейност в две или повече държави членки, то е длъжно да уведоми за това обстоятелство компетентната институция на държавата членка, в която пребивава (основание чл. 16, параграф 1 от Регламент №987/2009).
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е в чл. 1(й) от него. "Пребиваване" е мястото, където лицата обичайно пребивават. Пребиваването се определя въз основа центъра на интересите на лицето.
С оглед на горното, в случай че по смисъла на координационните регламенти Вие пребивавате в България и упражнявате дейност в две или повече държави членки на ЕС, следва да уведомите за това обстоятелство Националната агенция за приходите (НАП).
Компетентната институция на държавата членка по пребиваване незабавно определя приложимото законодателство и информира институциите на всички други държави членки, на чиято територия лицето извършва дейност.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост и за всички осъществявани от лицето дейности с произтичащи от това задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
В случай че възникнат конкретни въпроси, относно определяне на приложимото законодателство, писмено запитване следва да подадете на адрес: 1000 София, бул. "Княз Дондуков" №52, Национална агенция за приходите Централно управление, дирекция "Данъчно-осигурителна методология", отдел "Осигурителна методология".
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Вие сте съдружник и управител на "ЕН" ООД и имате сключен договор за управление и контрол с определено възнаграждение. Полагате труд в дружеството и се осигурявате като управител, считано от 30.12.2021 г. Поради специфичната сфера на дейност на "ЕН" ООД, полагате труд като управител както на територията на Република България, така и на територията на Конфедерация Швейцария и други държави членки на Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП). В телефонен разговор с Ваш представител е уточнено, че сте гражданин на Руската федерация и на Република Армения, както и че имате разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България.
Въпрос: Следва ли да внасяте задължителни осигурителни вноски като управител на търговско дружество в България?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба, се излага следното становище.
1. Приложимост на Договора между Република България и Руската федерация за социално осигуряване
В отношенията си с Руската федерация България прилага международен договор за социална сигурност - Договор между Република България и Руската федерация за социално осигуряване (Договора), който е в сила от 20.03.2010 г. Договорът регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани. Той съдържа разпоредби относно определяне на приложимото законодателство в хипотезата на работа на територията на договарящите страни.
Съгласно основния принцип, залегнал в Договора, лицата, попадащи в персоналния му обхват, които извършват дейност само на територията на една от договарящите се страни, са подчинени на законодателството на тази страна (аргумент чл. 6, ал. 1 от Договора).
Доколкото в конкретния случай осъществявате трудова дейност на територията на България, Вие попадате в приложното поле на Договора. При условие че не полагате труд на територията на Русия, предвид основния принцип на Договора, за Вас следва да се прилага осигурителното законодателство на България.
Извод: Като гражданин на Руската федерация, който осъществява трудова дейност на територията на България и не полага труд на територията на Русия, попадате в приложното поле на Договора и спрямо Вас се прилага българското осигурително законодателство.
2. Приложимост на Регламент (ЕО) №883/2004, Регламент (ЕО) №987/2009 и Регламент (ЕС) №1231/2010
По отношение на лицата, граждани на държави членки на ЕС, лицата без гражданство и бежанците, които пребивават в държава членка и осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004.
От 01.01.2011 г. Регламент (ЕС) №1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 и на Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство (Регламент (ЕС) №1231/2010), разширява персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство.
Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 се прилагат спрямо гражданите на трети държави, ако по отношение на тези лица са изпълнени кумулативно следните условия:
- пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) №883/2004) в дадена държава членка и
- е налице трансгранична ситуация между държави членки на ЕС, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не.
Следва да се отбележи, че определени държави членки не са обвързани и не прилагат Регламент (ЕС) №1231/2010. Държава членка, която не прилага Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, е Дания. Регламент (ЕС) №1231/2010 не засяга Конфедерация Швейцария и държавите от ЕИП - Норвегия, Лихтенщайн, Исландия.
В случай че полагате труд на територията на две или повече държави членки на ЕС, които прилагат Регламент (ЕС) №1231/2010 и отговаряте на условията за приложимост на Регламент (ЕС) №1231/2010, за Вас ще се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност, съгласно Регламент (ЕО) №883/2004.
Съгласно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание член 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).
В дял II на Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави членки.
Извод: Ако като гражданин на трета държава пребивавате законно в държава членка, обхванати сте от нейната система за социална сигурност и осъществявате трансгранична дейност между държави членки, които прилагат Регламент (ЕС) №1231/2010, спрямо Вас се прилагат правилата на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009, като подлежите на законодателството само на една държава членка, по общо правило - на държавата, на чиято територия полагате труда си.
3. Пребиваване, задължение за уведомяване и определяне на приложимото законодателство при дейност в две или повече държави членки
Необходимо е да имате предвид, че във всички случаи, когато едно лице упражнява трудова дейност в две или повече държави членки, то е длъжно да уведоми за това обстоятелство компетентната институция на държавата членка, в която пребивава (основание чл. 16, параграф 1 от Регламент №987/2009).
Дефиниция на "пребиваване" за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е в чл. 1, буква "й" от него. "Пребиваване" е мястото, където лицата обичайно пребивават. Пребиваването се определя въз основа на центъра на интересите на лицето.
С оглед на горното, в случай че по смисъла на координационните регламенти Вие пребивавате в България и упражнявате дейност в две или повече държави членки на ЕС, следва да уведомите за това обстоятелство Националната агенция за приходите (НАП).
Компетентната институция на държавата членка по пребиваване незабавно определя приложимото законодателство и информира институциите на всички други държави членки, на чиято територия лицето извършва дейност. Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост и за всички осъществявани от лицето дейности с произтичащите от това задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
Извод: Ако по смисъла на координационните регламенти пребивавате в България и упражнявате дейност в две или повече държави членки на ЕС, сте длъжни да уведомите НАП, която като компетентна институция определя приложимото законодателство; прилага се изцяло законодателството на определената държава членка, включително всички произтичащи осигурителни и свързани задължения.
4. Допълнителни указания и характер на становището
В случай че възникнат конкретни въпроси относно определяне на приложимото законодателство, писмено запитване следва да подадете на адрес: 1000 София, бул. "Княз Дондуков" №52, Национална агенция за приходите, Централно управление, дирекция "Данъчно-осигурителна методология", отдел "Осигурителна методология".
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер, основава се единствено на описаната от Вас фактическа обстановка и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при производство по ДОПК се установи различна фактическа обстановка.
