НАП: Осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице – чужд гражданин с продължително пребиваване

Изложена е следната фактическа обстановка: притежавате руско гражданство и карта за продължително пребиваване в България на основание "член на семейството на български гражданин". На 12.02.2025 г. сте се регистрирала като самоосигуряващо се лице със свободна професия - икономист.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Правилно ли сте разбрала, че осигуровките, които задължително следва да заплащате като самоосигуряващо се лице, са в размер на 14,8% за държавното обществено осигуряване и в размер на 5% за допълнително задължително пенсионно осигуряване?

Въпрос 2: Вярно ли е, че не следва да заплащате здравноосигурителна вноска в размер на 8%, тъй като не притежавате карта за постоянно пребиваване?

Обществените отношения в сферата на социалната сигурност между Република България и Руската Федерация са уредени с Договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност (обн. ДВ, бр. 20 от 12.03.2010 г., в сила от 20.03.2010 г., изм. и доп., бр. 54 от 16.06.2020 г., в сила от 20.06.2020 г.). Договорът се прилага на територията на Република България и Руската Федерация само по отношение на законодателството, посочено в чл. 2 от него. В материалния обхват на договора не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, при определяне на приложимото законодателство осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия: за Република България са наети лица или са самоосигуряващи се, а за Руската Федерация - извършват трудова и/или друга дейност.

При положение, че ще извършвате трудова дейност единствено на територията на България, за Вас е приложимо българското осигурително законодателство и следва да се осигурявате по общите правила на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Извод: Към Вас се прилага българското осигурително законодателство по КСО и ЗЗО, като договорът с Руската Федерация не обхваща задължителното здравно осигуряване.

По първи въпрос

Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.

По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО (регистрирани като упражняващи свободна професия) са самоосигуряващи се лица. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година - чл. 6, ал. 8 от КСО. Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от кодекса.

Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

Размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване са определени в чл. 6, ал. 1 от КСО, а за допълнително задължително пенсионно осигуряване - в чл. 157, ал. 1, 3 и 4 от КСО.

Предвид цитираните разпоредби, размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, родени след 31 декември 1959 г., е 14,8 на сто, за фонд "Общо заболяване и майчинство" е 3,5 на сто, а размерът на осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31.12.1959 г., е 5 на сто.

Във връзка с упражняваната от Вас трудова дейност като самоосигуряващо се лице - свободна професия, подлежите на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. В този случай размерът на дължимата осигурителна вноска за държавното обществено осигуряване е 14,8 на сто. При заявен избор за осигуряване и за общо заболяване и майчинство размерът на дължимата осигурителна вноска ще бъде 18,3 на сто. Задължително следва да внасяте и осигурителна вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд в размер на 5 на сто.

Извод: Разбирането Ви, че като самоосигуряващо се лице дължите осигурителна вноска 14,8% за държавното обществено осигуряване и 5% за допълнително задължително пенсионно осигуряване, е вярно, като при избор за осигуряване и за общо заболяване и майчинство общата осигурителна вноска за държавното обществено осигуряване става 18,3%.

По втори въпрос

За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.

На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно.

В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

Тъй като в материалния обхват на договора за социална сигурност между Република България и Руската Федерация не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, за лицата, граждани на Руската Федерация, се прилага общият ред за здравно осигуряване съгласно ЗЗО.

С оглед на гореизложеното и обстоятелството, че притежавате карта с разрешено продължително пребиваване в България, независимо от факта, че упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, Вие не дължите здравноосигурителни вноски в НЗОК. Такива вноски ще са дължими от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната.

Извод: Разбирането Ви, че към момента не следва да заплащате здравноосигурителна вноска 8%, тъй като имате само продължително, а не дългосрочно или постоянно пребиваване, е вярно; задължението за здравно осигуряване ще възникне от датата на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.

Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във Вашето запитване фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.