ОТНОСНО: Прилагане на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 55-0002-305/05.11.2025 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец (ЕТ), осъществява дейност по таксиметров превоз на пътници, от свое име и за своя сметка, като за автомобила, с който се извършва денйостта, е платен данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Поставяте следните въпроси:
1. Полученият от тази дейност доход попада ли в обхвата на годишния осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 9 от КСО?
2. Следва ли самоосигуряващото се лице да довнесе осигурителни вноски върху този доход, ако същият е по-висок от минималния осигурителен доход, върху който са внасяни авансово осигурителните вноски през годината?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство, изразявам следното становище:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване и допълнителното социално осигуряване, се уреждат с Кодекса за социално осигуряване (КСО), а свързаните със здравното осигуряване - със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО са изрично посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и това са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ);
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Според определението, дадено в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти, и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Те са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд "Пенсии"). По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (фонд "ОЗМ"), а на които е отпусната пенсия, се осигуряват за държавното обществено осигуряване по свое желание (чл. 4, ал. 4 и 6 от КСО).
Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО, лицата, родени след 31.12.1959 г., се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО.
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).
Здравното осигуряване на горепосочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
На основание чл. 3, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от НЕВДПОВ, при определяне на годишния осигурителен доход за едноличните търговци и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи трудова дейност, се взема предвид облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд.
В т. 3 и 4 от същата разпоредба е посочено, че за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност се взема предвид облагаемият доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, а за самоосигуряващите се лица, подлежащи на облагане с годишен (патентен) данък по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) - еднолични търговци или регистрирани като упражняващи свободна професия, или занаятчийска дейност, е предвиден ред, по който се определя осигурителния доход от упражнената патентна дейност по ЗМДТ.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на ЗМДТ, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29 (доходите от дейност по таксиметров превоз на пътници, извършвана от физически лица - водачи, от името на регистриран превозвач, но за тяхна сметка, ако за автомобила, с който се извършва дейността, е платен данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на ЗМДТ). Тези доходи се декларират в Приложение № 7 "Доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък и/или с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на ЗМДТ", част II, с кодове 741 и 742.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър.
Според ал. 2, т. 3 от същата разпоредба в облагаемия доход по ал. 1 не се включва счетоводният финансов резултат на едноличния търговец, формиран от дейности, които се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на ЗМДТ.
От горецитираните разпоредби може да се заключи, че самоосигуряващото се лице - едноличен търговец, което заплаща данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на ЗМДТ, не определя окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност, тъй като доходът му от тази дейност не се облага по ЗДДФЛ. Същият не представлява и доход от извършвана патентна дейност.
Обръщам Ви внимание, че за самоосигуряващото се лице (ЕТ), което упражнява трудова дейност, не отпада задължението по чл. 6, ал. 8 от КСО за внасяне на авансови вноски, както и задължението периодично да представя в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и др., както и за дължимите осигурителни вноски. Данните се подават с декларации обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" или обр. № 5 "Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски", приложение № 1, съответно № 3 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. По реда на същата наредба се представят и данните от самоосигуряващите се лица за дължимите осигурителни вноски за съответната година с декларация обр. № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 41а и/или чл. 42 ЗДДФЛ" - приложение № 4 към наредбата.
Настоящото становище е принципно и въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, осъществява дейност по таксиметров превоз на пътници от свое име и за своя сметка, като за автомобила, с който се извършва дейността, е платен данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: "Полученият от тази дейност доход попада ли в обхвата на годишния осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 9 от КСО?"
Въпрос 2: "Следва ли самоосигуряващото се лице да довнесе осигурителни вноски върху този доход, ако същият е по-висок от минималния осигурителен доход, върху който са внасяни авансово осигурителните вноски през годината?"
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване и допълнителното социално осигуряване, се уреждат с Кодекса за социално осигуряване, а свързаните със здравното осигуряване - със Закона за здравното осигуряване.
Самоосигуряващите се лица по смисъла на кодекса за социално осигуряване са изрично посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и това са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
- на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители, регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
- за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
- като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Тези лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд "Пенсии"). По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (фонд "ОЗМ"), а лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват за държавното обществено осигуряване по свое желание (чл. 4, ал. 4 и 6 от кодекса за социално осигуряване).
Съгласно чл. 127, ал. 1 от кодекса за социално осигуряване, лицата, родени след 31.12.1959 г., се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от кодекса за социално осигуряване.
Осигурителните вноски за тези лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от кодекса за социално осигуряване).
Здравното осигуряване на тези лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Съгласно тази разпоредба те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от кодекса за социално осигуряване.
На основание чл. 3, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от наредбата, при определяне на годишния осигурителен доход за едноличните търговци и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи трудова дейност, се взема предвид облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размера на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд.
В т. 3 и 4 на същата разпоредба е посочено, че:
- за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, се взема предвид облагаемият доход по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
- за самоосигуряващите се лица, подлежащи на облагане с годишен (патентен) данък по реда на Закона за местните данъци и такси - еднолични търговци или регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, е предвиден ред, по който се определя осигурителният доход от упражнената патентна дейност по Закона за местните данъци и такси.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29 - доходите от дейност по таксиметров превоз на пътници, извършвана от физически лица - водачи, от името на регистриран превозвач, но за тяхна сметка, ако за автомобила, с който се извършва дейността, е платен данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси.
Тези доходи се декларират в Приложение № 7 "Доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък и/или с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на ЗМДТ", част II, с кодове 741 и 742.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър.
Според ал. 2, т. 3 от същата разпоредба, в облагаемия доход по ал. 1 не се включва счетоводният финансов резултат на едноличния търговец, формиран от дейности, които се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси.
От тези разпоредби следва, че самоосигуряващото се лице - едноличен търговец, което заплаща данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, не определя окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност, тъй като доходът му от тази дейност не се облага по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не представлява доход от извършвана патентна дейност.
Извод: Полученият доход от дейността по таксиметров превоз на пътници, извършвана от едноличен търговец, за който е платен данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, не се включва в годишния осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 9 от кодекса за социално осигуряване и върху него не се дължат допълнителни осигурителни вноски при определяне на окончателния осигурителен доход.
