НАП: Данъчно третиране на ваучери за храна като социален разход по чл. 204, т. 2, б. б и чл. 209 ЗКПО

Във връзка с предоставянето на ваучери за храна на наетите по трудов договор служители в ООД, по информация от запитването дружеството предоставя всеки месец ваучери за храна, отговарящи на условията на чл.209 от ЗКПО, до 60 лв. на човек на месец.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Следва ли да се предоставят ваучери за храна на служител за месец, в който е бил целия месец в:

• отпуск за временна неработоспособност;
• отпуск поради бременност, раждане и осиновяване;
• отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
• основен и удължен платен годишен отпуск;
• неплатен отпуск.

Въпрос 2: Следва ли да се предоставят ваучери за храна на служител за месец, в който е бил част от месеца в отпуски на основание КТ?

Въпрос 3: Ако следва да се предоставят ваучери за храна на служител за месец, в който е бил част от месеца в някой от гореизброените отпуски, то за целия месец ли му се предоставя ваучер или само за частта от месеца, в която е бил на работа?

Въпрос 4: Ако следва да се предостави ваучер за част от месеца, как се определя каква да е стойността на ваучера - спрямо работните дни или спрямо календарните дни?

Въпрос 5: Следва ли да се предоставят ваучери за храна на служители, които са назначени на непълен работен ден (на 6-часов работен ден, на 4-часов работен ден, на 2-часов работен ден)? Ако следва да се предоставят, как се определя стойността на ваучера, който се предоставя на служителя?

Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗКПО, на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите се изразява следното становище:

Документално обоснованите социални разходи, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица), се облагат с данък върху разходите на основание чл.204, т.2, буква "б" от ЗКПО.

Не подлежат на облагане социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията на чл.209, ал.1 от ЗКПО.

Съгласно §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.

При преценка дали даден разход попада в обхвата на §1, т.34 от ДР на ЗКПО и по-конкретно дали за дадена социална придобивка е изпълнено изискването за общодостъпност, е необходимо да се анализира следното: попада ли съответната придобивка сред посочените в чл.294 от КТ.

Изборът на конкретен начин за предоставяне на социални придобивки, в случая ваучери за храна, принадлежи на ръководството на предприятието или, в съответствие с разпоредбите на чл.293, ал.1 от КТ, се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите.

Ваучерът за храна е придобивка, предоставена в натура, тъй като се предоставя на хартиен носител, под формата на ценна книга, а не на пари в брой.

Сферата на социалната политика предполага многообразие на видовете социални придобивки, които работодателят може да предостави на наетия персонал. Поради това е необходима внимателна преценка за изпълнение на критерия за общодостъпност за всеки вид социален разход от гледна точка на неговото естество и предназначение.

Например, достъпността на социални придобивки като ползване на почивни, спортни или културни бази на предприятието не следва да е обвързана с отработеното време от техния ползвател. Те трябва да са достъпни по право за всички, тъй като са насочени към свободното време на наетите работници и служители, докато са в отпуск, в извънработно време, в почивни дни. В тези случаи обвързването на правото на достъп до такива придобивки с отработените за даден период дни би било в противоречие с тяхната същност и цел.

Други са характерът и естеството на социалните придобивки, които работодателят предоставя на персонала, за да облекчи неговото трудово ежедневие, като столово хранене, купони или ваучери за храна, транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно и др. Този вид социални разходи предполагат техният ползвател да се явява на работа.

Друг критерий при определяне общодостъпността на социалните разходи по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО е редът и начинът за тяхното предоставяне. Законът урежда две алтернативни възможности с еднаква тежест:

• по реда и начина, предвидени в чл.293 от Кодекса на труда, или
• по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.

От това следва, че изборът на конкретен начин за предоставяне на социални придобивки, включително ваучери за храна, принадлежи на ръководството на предприятието или, в съответствие с чл.293, ал.1 от КТ, се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите.

На това основание въпросите, поставени относно размера на ваучерите за храна при описаните ситуации на работници в отпуски и работници с различен по продължителност работен ден, не се съдържат в разпоредбите на ЗКПО и не са от компетентността на НАП.

С оглед допуснатите от ЗКПО алтернативни възможности по отношение на реда и начина на предоставяне на социалните придобивки, същественото по отношение на всички изброени форми е, че изискването на §1, т.34 от ДР на ЗКПО е изпълнено, когато редът и начинът за предоставяне на придобивките са определени или с волеизявление на работниците и служителите, или на работодателя, или със съвместно волеизявление на двете страни.

Следователно обстоятелството, че самите работници и служители са приели, а работодателят се е съгласил, че ваучерите за храна ще се предоставят на база на реално отработени часове, е показател за общодостъпност на социалната придобивка. Този извод е валиден без оглед на формата, чрез която са изразени волята на работниците и служителите и съгласието на работодателя - решение на общото събрание на работниците и служителите и съгласие от работодателя да осигури средства за изпълнението му, колективен трудов договор, в който страните са постигнали съгласие по отношение на социалните придобивки, или всяка друга форма на споразумение.

Следва да се посочи, че ако дадена социална придобивка не изхожда от волята на работниците и служителите, които фактически са нейни ползватели, това ще е отклонение от общоприетия с чл.293 от КТ принцип.

Във връзка с единното прилагане на счетоводното и данъчно законодателство от органите на данъчната администрация, Министерство на финансите е издало Указание № 3/21.05.2005 г. за счетоводното отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучери за храна, публикувано на интернет страницата на МФ на адрес www.minfin.bg. Въпреки че това указание е издадено при действието на отменения ЗКПО, се приема, че изразеното в него становище може да бъде отнесено и към действието на ЗКПО в сила от 01.01.2007 г.

Наред с това, в Наредба № 7 от 09.07.2003 г. са регламентирани условията и редът за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор, публикувана също на интернет страницата на МФ на адрес www.minfin.bg.

Извод: Данъчното третиране на ваучерите за храна е уредено в чл.204, т.2, б."б" и чл.209 от ЗКПО и §1, т.34 от ДР на ЗКПО, но конкретните въпроси относно предоставянето и размера на ваучерите при различни видове отпуски и при непълен работен ден не са уредени в ЗКПО и не са от компетентността на НАП; редът и начинът за предоставяне следва да бъдат определени по реда на чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието, при спазване на изискването за общодостъпност.