Изх. № 33-00-214
Дата: 31.05.2016 год.
ЗЗО, чл. 33;
ЗЗО, чл. 40;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 10;
ДР на КСО, § 1, т. 3;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 1;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2;
Спогодба по държавното обществено осигуряване между Народна република България и Народна република Албания, чл. 1, т. 1;
Спогодба по държавното обществено осигуряване между Народна република България и Народна република Албания, чл. 1, т. 2.
ОТНОСНО: Задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигури-телна каса (НЗОК) на пенсионер от Албания, който живее в Република България.
Във връзка със заведено в Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП) писмо с вх. № ........., изразявам следното становище:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната:
Лице, което живее в България, е съдружник (бивш управител) в ООД със 100 % чуждо участие, регистрирано по българското законодателство през 1995 г. Той е пенсионер от Албания и от там получава пенсия, не полага личен труд във фирмата, но иска да ползва българското здравеопазване.
Въпросите, поставени в писмото, са:
При така описаната фактическа обстановка този гражданин има ли задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в България и ако има такова задължение, по какъв ред следва да се осигурява?
От изложеното в писмото Ви не става ясно дали лицето, относно което е запитването Ви, е с албанско гражданство. В случай, че той е албански гражданин, следва да имате предвид:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен, ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна (основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО).
По въпросите в областта на социалното осигуряване Република България и Република Албания прилагат Спогодба по държавното обществено осигуряване между Народна република България и Народна република Албания, която е в сила от 01.05.1953 г. Основния принцип, регламентиран в чл. 1, т. 1 от Спогодбата е принципът за еднакво третиране на гражданите на двете държави, съгласно който държавите третират собствените си граждани досежно общественото осигуряване, както за всички видове осигуровки, които вече съществуват, така и за тези, които ще бъдат въведени в едната или другата държава в бъдеще. На основание т. 2 от същата разпоредба, при провеждането на всички видове обществени осигуровки с настоящата спогодба ще се прилага законодателството на държавата, в чиято територия осигуреният получава заплата е задължително осигурен от предприятието. Следователно, при определяне на приложимото право по спогодбата, определящо е на чия територия лицето получава доходи от трудова дейност, за която подлежи на задължително обществено осигуряване.
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване, са уредени с Кодекса за социално осигуряване (КСО). В същия нормативен акт e дадено легално определение на понятието "осигурено лице" и се регламентират видовете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Съгласно легалната дефиниция, въведена с § 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от кодекса.
От легалната дефиниция се извличат задължителните условия, които трябва да са налице, за да се разглежда едно лице като осигурено за целите на ДОО:
- извършване на трудова дейност;
- внесени или дължими осигурителни вноски;
- наличие на правна норма.
За да се определи дали едно лице е осигурено за целите на ДОО, разгледаните задължителни условия и съответстващите им разпоредби от КСО се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
Упражняването на трудовата дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването и е въведена с чл. 10 от КСО. На основание тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Следователно, задължително условие едно лице да е осигурено за целите на ДОО е да извършва трудова дейност. Съответно, ако не извършва трудова дейност, то не може да бъде осигурявано.
Лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО. Те попадат сред задължително осигурените за ДОО лица на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. По отношение на лицата, които са самоосигуряващи се, основанието за осигуряване настъпва от деня на започване/възобновяване упражняването на трудова дейност. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), самоосигуряващите се лица декларират започването или възобновяването на всяка трудова дейност, за която са регистрирани, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице. Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).
От цитираните до тук разпоредби следва, че за целите на осигуряването достатъчно е лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 от кодекса, като упражняващо дейност на някое от посочените в същата разпоредба основания, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за него.
В случай, че албански гражданин е в кръга на осигурените лица по чл. 4 от КСО, то на основание чл. 1, т. 1 и 2 от Спогодбата той ще бъде подчинен на българското осигурително законодателство и ще подлежи на задължително здравно осигуряване в РБългария в съответствие с разпоредбите на ЗЗО. Осигуряването им се извършва по реда на чл. 40 от ЗЗО, в зависимост от основанието, на което полагат труда си. Здравното осигуряване на съдружниците в търговски дружества се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на ДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
На основание изложеното до тук, в хипотезата, в която Вашият съдружник е албански гражданин, може да се направи извода, че ще бъде подчинен на българското осигурително законодателство и съответно ще подлежи на задължително здравно осигуряване в РБългария само за периодите, в които упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване на някое от посочените в чл. 4 от КСО основания.
ЗАМЕСТНИК Изпълнителен Директор на НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
ОТНОСНО: Задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на пенсионер от Албания, който живее в Република България.
Изложената фактическа обстановка е следната: лице, което живее в България, е съдружник (бивш управител) в ООД със 100 % чуждо участие, регистрирано по българското законодателство през 1995 г. Лицето е пенсионер от Албания и оттам получава пенсия, не полага личен труд във фирмата, но желае да ползва българското здравеопазване.
Въпрос: При така описаната фактическа обстановка този гражданин има ли задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в България и ако има такова задължение, по какъв ред следва да се осигурява?
От изложеното в запитването не е ясно дали лицето е с албанско гражданство. В случай че е албански гражданин, се прилага следното:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
По въпросите на социалното осигуряване между Република България и Република Албания се прилага Спогодба по държавното обществено осигуряване между Народна република България и Народна република Албания, в сила от 01.05.1953 г.
Основният принцип, уреден в чл. 1, т. 1 от Спогодбата, е принципът за еднакво третиране на гражданите на двете държави, съгласно който всяка държава третира собствените си граждани по отношение на общественото осигуряване по същия начин, както гражданите на другата държава, за всички видове осигуровки, които вече съществуват, както и за тези, които ще бъдат въведени в едната или другата държава в бъдеще.
На основание чл. 1, т. 2 от Спогодбата, при провеждането на всички видове обществени осигуровки се прилага законодателството на държавата, на чиято територия осигуреният получава заплата и е задължително осигурен от предприятието. Следователно, при определяне на приложимото право по Спогодбата определящо е на чия територия лицето получава доходи от трудова дейност, за която подлежи на задължително обществено осигуряване.
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване, са уредени с Кодекса за социално осигуряване (КСО). В него е дадено легално определение на понятието "осигурено лице" и са регламентирани видовете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО.
От тази дефиниция следват задължителните условия, за да се разглежда едно лице като осигурено за целите на ДОО:
- извършване на трудова дейност;
- внесени или дължими осигурителни вноски;
- наличие на правна норма.
За да се определи дали едно лице е осигурено за целите на ДОО, тези условия и съответните разпоредби на КСО се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
Упражняването на трудова дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването и е въведено с чл. 10 от КСО. Съгласно тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност. Следователно задължително условие едно лице да е осигурено за целите на ДОО е да извършва трудова дейност. Ако не извършва трудова дейност, то не може да бъде осигурявано.
Лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО. Те попадат сред задължително осигурените за ДОО лица на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
По отношение на самоосигуряващите се лица основанието за осигуряване настъпва от деня на започване или възобновяване на упражняването на трудова дейност. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), самоосигуряващите се лица декларират започването или възобновяването на всяка трудова дейност, за която са регистрирани, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
От цитираните разпоредби следва, че за целите на осигуряването е достатъчно едно лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените в тази разпоредба основания, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за него.
В случай че албански гражданин е в кръга на осигурените лица по чл. 4 от КСО, то на основание чл. 1, т. 1 и т. 2 от Спогодбата той ще бъде подчинен на българското осигурително законодателство и ще подлежи на задължително здравно осигуряване в Република България в съответствие с разпоредбите на ЗЗО. Осигуряването се извършва по реда на чл. 40 от ЗЗО, в зависимост от основанието, на което лицето полага труда си.
Здравното осигуряване на съдружниците в търговски дружества се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на ДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Извод: В хипотезата, в която съдружникът е албански гражданин, той ще бъде подчинен на българското осигурително законодателство и ще подлежи на задължително здравно осигуряване в Република България само за периодите, през които упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване на някое от основанията, посочени в чл. 4 от КСО.
