НАП: Данъчно и осигурително третиране на вноски за доброволно здравно осигуряване до 60 лв. месечно

ЗКПО, чл. 204, ал. 1, т. 2,

ЗКПО, чл. 208,

ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 12,

НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 2

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" e постъпило по компетентност писмено запитване, прието с вх. №20-00-42/27.01.2025 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО), Кодекса за социално осигуряване(КСО), Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) и Закона за данъчите върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

"Б" ЕАД (дружеството) е склочило здравна медицинска застраховка за допълнително здравно осигуряване, без застраховка "Живот", на всички работници и служители със следните покрития:

• извънболнично лечение:
• болнично лечение;
• физиотерапия и рехабилитация;
• медцински средства;
• услуги свързани с битови и други допълнителни условия.

Застраховката е сключена със застрахователна компания ".........................." АД.

Към момента вноските (премиите) за здравната медицинска застраховка за допълнителното здравно осигуряване се начисляват към брутното трудово възнаграждение на всеки служител и се облагат с всички осигуровки и ДДФЛ, като месечната стойност на начисляваната застрахователна премия е под 60,00 лв. за всяко наето лице.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1.Следва ли дружеството да третира вноскитеза допълнителното здравно осигуряване като елемент на трудовото възнаграждение и да начислява осигурителни вноски,ако същитесапод 60,00 лв.на месец за всяко наето лице?

2.Може ли вноскатаза допълнителното здравно осигуряване да се третира като социален разходи да бъде осовободена от облагане с осигуровки иданък върху доходите на физическите лица?

Предвид изложената непълна фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

По отношение на данъчното третиране

На основание чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) се облагат с данък върху разходите. Начислените разходи и данъкът се признават за данъчни цели (чл. 206 от закона).

От дефиницията на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО се извеждат и условията, на които следва да отговарят кумулативно "социалните разходи в натура":

• отчетени са разходи за социални придобивки;
• разходите са определени съгласно чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) или по ред и начин, определен от ръководството на предприятието;
• социалните придобивки са достъпни за всички работници и служители, вкл. лицата, на които е възложено управлението;
• между работодателя или възложителя и наетите лица не са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

В глава 14 от КТ е регламентирано социално-битовото и културното обслужване (СБКО) на работниците и служителите. Видовете социални придобивки са изброени в чл. 294 от КТ, но изброяването не е изчерпателно. Поради това т. 7 на чл. 294 от КТ дава широка възможност за предоставяне на други (извън посочените в т. 1 - т. 6 на чл. 294 от КТ) социални придобивки, в т.ч. допълнителна здравна застраховка.

Критерият за общодостъпностна социалните придобивки изисква техният размер да не е обвързан и да не зависи от заеманата от лицето длъжност, от постигнатите от него трудови резултати, размер на щатно, брутно, нетно или друг вид възнаграждение, които са по-скоро критерии за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределяне на средствата за СБКО. Затова и стойността на социалния разход следва да бъде еднаква/съпоставима за всички правоимащи лица. За да се спази принципът на общодостъпност, е необходимо предоставянето на социалната придобивка да се предоставя на всяко наето лице, да се базира на ясен критерий, който се прилага еднакво по отношение на всички наети лица (в еднакъв размер и на еднаква база).

При условие че разходите могат да бъдат определени като социални, то обстоятелството дали са предоставени в натура или не, е определящо за тяхното данъчно третиране. В случая считам, че е налице предоставяне в натура, доколкото по отношение на социалната придобивка между работодателя и наетите лица не възникват парични взаимоотношения. Следователно, при изпълнение на изискванията на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО за реда и начина на предоставяне на социалните придобивки, за общодостьпност на същите, както и доколкото няма парични взаимоотношения под каквато и да е форма между работодателя и наетите лица по повод на предоставянето им, са налице социални разходи, предоставени в натура, за задоволяване на други социално-битови и културни потребности по смисъла на чл. 294, т. 7 от КТ.

Социалните разходи, предоставени в натуравключват по дефиниция разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗКПО).

Легалната дефиниция на "доброволно здравно осигуряване" е дадена в §1, т. 54 от ДР на ЗКПО, която препраща към §1, т. 13 от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическшпе лица (ЗДДФЛ) - осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО), както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на друга държава - членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.

Според чл. 82 от ЗЗО доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава 14, раздел IV от Кодекса за застраховането(КЗ). Съобразно чл. 83, ал. 1 от ЗЗО дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел II, буква "А" на приложение №1 към КЗ. Застраховки по смисъла на последните цитирани точки от КЗ са:

• злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания);
• заболяване.

Предвид липсата на информация в запитването, не може категорично да се определи, дали визираният застрахователен продукт, попада в посочените в определението изрично изброени класове застраховки. Същевременно не е посочено на какво основание и по какъв механизъм ще бъде реализирано намерението за предоставяне на застраховките, поради което са възможни различни хипотези.

При условие че е сключена застраховка по смисъла на §1, т. 54 от ДР на ЗКПО и разходите могат да бъдат определени като социални по смисъла на §1, т. 34 от ДР на с.з., ще е приложим чл. 208 от закона, съгласно който не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2 буква "а" в размер до 60,00 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.

На основание чл. 24, ал. 2, т. 12 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват направените от работодателя социални разходи до 60,00 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка "Живот".

Горецитираните норми създават данъчно облекчение, поради което не могат да се тълкуват разширително, като се прилагат и за видове застраховки извън изрично посочените в §1, т. 54 от ДР на ЗКПО във връзка с §1, т. 13 от ДР на ЗДДФЛ.

При условие че дружеството работодател е сключло договор за здравна (медицинска) застраховка на работниците и служителите, регламентирана в глава 40 "Отделни класове застраховки срещу вреди", раздел IV"Здравно (медицинско) застраховане" от КЗ и същевременно са изпълнени изискванията за общодостъпност и за ред и начин на предоставяне, постановени в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, тези разходи могат да се квалифицират като социални разходи, предоставени в натура, по смисъла на ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 427, ал. 1 от КЗ с договора за медицинска застраховка застрахователят се задължава да покрие разходите за здравни стоки и услуги, произтичащи от заболяване или вследствие на злополука, или други договорени здравни стоки и услуги, включително свързани с профилактика, бременност и раждане на застрахованото лице или временна загуба на доход вследствие на заболяване или злополука, както и комбинация от изброените покрития.

При условие че въпросната здравна застраховка непопада в посочените в определението изрично изброени класове застраховки, но разходите могат да бъдат определени като социални по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО е приложим общия ред на облагане с данък върху разходите (чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО). Данъчната основа на данъка върху разходите са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година (чл. 212 от ЗКПО). Социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения (чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ).

По отношение на осигурителното законодателство

Следва да се има предвид, че дължимостта на осигурителните вноски върху социалните разходи не е свързана с данъчното им третиране съгласно ЗКПО и ЗДДФЛ. Единствени изключения са разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от НЕВДПОВ, които препращат към разпоредби от ЗКПО.

Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи и основанията за възникването му са нормативно регламентирани в чл. 6, ал. 12 от КСО. Съгласно тази разпоредба върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от същия кодекс в пари или натура, се внасят осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 3, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от КСО. Предвид уреденото по силата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО уеднаквяване на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, върху средствата за социални разходи се дължат и здравноосигурителни вноски.

Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в НЕВДПОВ.

На основание чл. 2, ал. 1 от наредбата осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично в пари или в натура на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО. В чл. 2, ал. 2 от наредбата са определени социалните разходи, върху които не се дължат осигурителни вноски. Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

Важно е да се отбележи, че за целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, следствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ. Съгласно чл. 293 от КТ начинът на използването на средствата за СБКО се определя с решение на Общото събрание на работниците и служителите. Тези средства не могат да се изземват и използват за други цели.

От изложената в запитването фактическа обстановка не може да се направи извод дали посочената придобивка е предоставена по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ.

Следователно, при условие, че придобивката се предоставя съгласно чл. 293 и чл. 294 от КТ, осигурително вноски не се дължат на основание чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ. Когато предоставянето на придобивката не отговаря на горепосочените условия, се дължат осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 2 от КСО и чл. 1, ал. 1 от НЕВДПОВ. Осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и вноски за здравно осигуряване се дължат върху доходите, за които се дължат осигурителните вноски за дължавно обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

/