ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б"
ОТНОСНО: Здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ........./24.08.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, Ваш служител е в неплатен отпуск за срок от 6 месеца, ползван по негово желание. През периода на неплатения отпуск служителят работи по допълнителен трудов договор - при непълно работно време (4 часа) и с основно възнаграждение в размер на 220 лв. Отказва да заплати дължимите здравноосигурителни вноски за времето на неплатения отпуск, тъй като е осигурен здравно при втория работодател.
Поставяте следните въпроси:
- "........" ЕООД в качеството на основен работодател, следва ли да начислява и внася здравноосигурителни вноски за времето на неплатения отпуск?
- Как трябва да се тълкува текстът на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от Закона за здравното осигуряване, според който задължително осигурени по този ред са "лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание"? Има ли значение, че лицето работи при непълно работно време?
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме следното становище:
Здравноосигурителните вноски за периодите на неплатен отпуск се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" (посл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), който гласи следното:
"За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася."
От цитираната разпоредба следва, че определящо за възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск, е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона. Такива основания могат да бъдат упражняването на трудова дейност и/или получаването на доходи съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗО - по трудови правоотношения, служебни правоотношения, правоотношения, възникнали на основание специални закони, договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, изборни длъжности, упражняване на свободна професия или занаятчийска дейност, извършване на дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, физическо лице - член на неперсонифицирано дружество, морско лице, работа без трудово правоотношение, получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване, обезщетение за безработица и др. Лицата следва да декларират дали са осигурени на друго основание пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатения отпуск.
Предвид изложеното, осигуряването на служителя по допълнителния трудов договор е достатъчно основание за отпадане на задължението на основния работодател "........" ЕООД за внасяне на здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО. Обстоятелството, че при втория работодател лицето работи на 4-часов работен ден, е без значение, доколкото същото е отработило всички работни дни през календарния месец, съответно внесени са осигурителни вноски за целия месец.
В запитването е посочено, че служител на дружеството е в неплатен отпуск за срок от 6 месеца, ползван по негово желание. През този период служителят работи по допълнителен трудов договор при друг работодател, на непълно работно време (4 часа) и с основно възнаграждение 220 лв. Служителят отказва да заплати дължимите здравноосигурителни вноски за времето на неплатения отпуск, тъй като е здравно осигурен при втория работодател.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: "........" ЕООД в качеството на основен работодател, следва ли да начислява и внася здравноосигурителни вноски за времето на неплатения отпуск?
Въпрос 2: Как трябва да се тълкува текстът на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от Закона за здравното осигуряване, според който задължително осигурени по този ред са "лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание"?
Въпрос 3: Има ли значение, че лицето работи при непълно работно време?
При тази фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване е изложено следното становище.
Здравноосигурителните вноски за периодите на неплатен отпуск се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" (посл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), който гласи:
"За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася."
От тази разпоредба следва, че за възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск е определящо лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона.
Като такива основания са посочени упражняването на трудова дейност и/или получаването на доходи съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, а именно:
- по трудови правоотношения;
- по служебни правоотношения;
- по правоотношения, възникнали на основание специални закони;
- по договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества;
- при заемане на изборни длъжности;
- при упражняване на свободна професия или занаятчийска дейност;
- при извършване на дейност като едноличен търговец;
- като собственик или съдружник в търговско дружество;
- като физическо лице - член на неперсонифицирано дружество;
- като морско лице;
- при работа без трудово правоотношение;
- при получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване;
- при получаване на обезщетение за безработица;
- и други основания, предвидени в закона.
Лицата следва да декларират пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатения отпуск, дали са осигурени на друго основание.
Предвид изложеното, осигуряването на служителя по допълнителния трудов договор представлява достатъчно основание да отпадне задължението на основния работодател "........" ЕООД за внасяне на здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО.
Обстоятелството, че при втория работодател лицето работи на 4-часов работен ден, е без значение, при условие че лицето е отработило всички работни дни през календарния месец и съответно са внесени осигурителни вноски за целия месец.
Извод: Основният работодател не дължи здравноосигурителни вноски за периода на неплатения отпуск по чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО, когато служителят е осигурен на друго основание (в случая - по допълнителен трудов договор), като фактът, че вторият трудов договор е при непълно работно време (4 часа), не променя този извод, ако са отработени всички работни дни и са внесени вноски за целия месец.
