.
3_561/27.03.2019 г.
ЗДДС, § 1, т. 87 от ДР;
Наредба Н-18/2006 г., чл. 52м, ал. 1
ОТНОСНО: подаване на информация от лице, което извършва продажба на стоки чрез електронен магазин
Според изложеното в запитването, дружеството извършва електронна търговия през наета онлайн платформа и собствен домейн https://www......bg. През 2018 г. са закупени и добавени още два домейна: https://www......ro и https://........еu, които предcтавляват отделни потребителски области, съответно за клиенти от Румъния (на румънски език) и за клиенти от останалите държави от ЕС на английски език. И трите потребителски области са с една административна област за управление, което означава, че всички поръчки, независимо през кой домейн/потребителска област са поръчани, постъпват и се визуализират само в една административна област. Съответно през тази единствена административна област се обработват статусите на всичките постъпили поръчки до изпращането им към клиента.
Във връзка с горното се поставят следните въпроси:
1. Трябва ли дружеството да подава за всеки отделен домейн Приложение № 33, или трябва да бъде подадено едно Приложение № 33 за един електронен магазин поради факта, че има една административна област?
2. Ако становището е, че трябва да се подаде едно Приложение № 33, има ли техническа възможност и трябва ли да се попълни в т. 2 "Наименование на домейна на електронния магазин" от приложението и трите домейна един след друг?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 24 от 22 март 2019 г.) и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ (обн. ДВ, бр.106 от 27 декември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.10 от 01.02.2019 г.) е изразено следното становище:
По смисъла на определението, съдържащо се в § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС, електронен магазин е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.
Специфични изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, се съдържат в Глава седма "г" на Наредба Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл.52м, ал. 1 от наредбата лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП съгласно приложение № 33.
"Домейн" е част от йерархическото пространство на глобалната Интернет мрежа, която има собствено уникално име, което трябва да отговаря на определени изисквания (виж. Уикипедия). Всеки сайт в Интернет има свой адрес, наричан IP адрес. Този адрес e уникален и представлява поредица от числа наподобяващи телефонен номер, който се използва от машини (обикновено компютри), за да се свързват едни с други, когато изпращат информация през Интернет или локална мрежа, използвайки Интернет протокол (IP). Той позволява на машините, които изпращат информацията, да знаят къде да я изпращат, а на машините, които получават информацията, да знаят, че тя идва от желаното местоназначение.
Тъй като ползването на цифри за имена на интернет сайтове е неудобно, е измислена системата за домейни, които се помнят лесно. За преобразуването на името на домейн в IP-адрес, (което е важно за софтуера) и обратно служи системата DNS (domain name servers). В Интернет съществуват така наречените фирми регистратори (registrars), които притежават права за регистриране имена на домейни и посредством системата на DNS, насочват всяко име на домейн към съответстващия му IP адрес, тоест към мястото, където реално се намира търсеният сайт.
В настоящия случай, описан в запитването, са налице три отделни уебсайта, всеки с уникален домейн, респективно с три различни уникални IP адреса. С оглед обстоятелството, посочено във фактическата обстановка, че и трите сайта са електронни магазини по смисъла на § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС намираме, че за целите на чл. 52м, ал.1 от наредбата дружеството следва да подава информация по електронен път съгласно приложение № 33 от наредбата и за трите сайта поотделно, т.е. да подаде три приложения №33 за всеки сайт, като във всяко приложение в т. 2 посочи съответния домейн. Електронната услуга е направена така, че максимално да улеснява попълването на информацията и дружеството не би следвало да се затрудни от това, че ще трябва да подаде три електронни форми.
Дружеството извършва електронна търговия през наета онлайн платформа и собствен домейн "https://www......bg". През 2018 г. са закупени и добавени още два домейна: "https://www......ro" и "https://........eu". Те представляват отделни потребителски области - първият за клиенти от Румъния (на румънски език), вторият за клиенти от останалите държави от ЕС (на английски език). И трите потребителски области имат една обща административна област за управление, като всички поръчки, независимо през кой домейн/потребителска област са направени, постъпват и се визуализират само в тази една административна област. Чрез нея се обработват статусите на всички постъпили поръчки до изпращането им към клиента.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Трябва ли дружеството да подава за всеки отделен домейн Приложение № 33, или трябва да бъде подадено едно Приложение № 33 за един електронен магазин поради факта, че има една административна област?
Въпрос 2: Ако становището е, че трябва да се подаде едно Приложение № 33, има ли техническа възможност и трябва ли да се попълни в т. 2 "Наименование на домейна на електронния магазин" от приложението и трите домейна един след друг?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 24 от 22 март 2019 г.) и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ (обн. ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 01.02.2019 г.), е изразено следното становище.
Съгласно определението в § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС, "електронен магазин" е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за:
- избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница,
- въвеждане на информация за купувача,
- въвеждане на адрес за доставка,
- избор на метод за плащане.
Специфични изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са уредени в глава седма "г" на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
По силата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.
Разяснява се понятието "домейн" като част от йерархическото пространство на глобалната интернет мрежа с уникално име, което трябва да отговаря на определени изисквания. Всеки сайт в интернет има свой IP адрес - уникална поредица от числа, подобна на телефонен номер, използвана от машини (обикновено компютри), за да се свързват помежду си при изпращане на информация през интернет или локална мрежа, използвайки интернет протокол (IP). IP адресът позволява на машините, които изпращат информацията, да знаят къде да я изпратят, а на машините, които я получават, да знаят, че тя идва от желаното местоназначение. Поради неудобството от използване на цифри за имена на интернет сайтове е създадена системата за домейни, които се запомнят по-лесно. За преобразуването на името на домейн в IP адрес и обратно служи системата DNS (domain name servers).
В интернет съществуват фирми регистратори (registrars), които имат права да регистрират имена на домейни и чрез системата на DNS насочват всяко име на домейн към съответстващия му IP адрес, тоест към мястото, където реално се намира търсеният сайт.
В разглеждания случай са налице три отделни уебсайта, всеки с уникален домейн и съответно с три различни уникални IP адреса. С оглед посоченото във фактическата обстановка, че и трите сайта са електронни магазини по смисъла на § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС, се приема, че за целите на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. дружеството следва да подава информация по електронен път съгласно приложение № 33 от наредбата за всеки от трите сайта поотделно.
Следователно дружеството трябва да подаде три отделни приложения № 33 - по едно за всеки сайт, като във всяко приложение в т. 2 се посочва съответният домейн.
Посочва се, че електронната услуга е разработена така, че максимално да улеснява попълването на информацията и дружеството не би следвало да се затрудни от необходимостта да подаде три електронни форми.
Извод: За всеки от трите отделни уебсайта с различен домейн и IP адрес, които представляват електронни магазини по смисъла на § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС, дружеството е длъжно да подаде отделно приложение № 33 по чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., като във всяко приложение в т. 2 се вписва конкретният домейн; не е предвидена хипотеза за едно приложение с изброяване на трите домейна в т. 2.
