Изх. №23-29-7
14.02.2019 г.
чл. 25, ал. 2 от ЗДДС
чл. 25, ал. 4 от ЗДДС
чл. 25, ал. 5 от ЗДДС
чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
чл. 12, ал. 2 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството е спедиторска и логистична компания, която извършва услуги по организиране и осъщетвяване на дейности свързани със складиране, транспортиране, товарни операции, попълване на документи и доставянето им до определени адресати.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Кога следва да се издаде фактура към клиент за посочените услуги и следва ли да се счита, че този момент е когато на клиента са предоставени оригиналните документи, доказващи извършването на дадената услуга?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Съгласно ал. 4 на цитираната правна норма фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на дъночното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаването на плащането. В чл. 113, ал. 3 от ЗДДС са описани случаите, при които фактура може да не се издава.
Съгласно изложеното издаването на фактура е пряко свързано с датата на възникване на данъчното събитие по доставка на стока/услуга или на получено авансово плащане, ако е извършено преди това и не е свързано с обстоятелството в кой момент и кога на клиента са предоставени оригинални документи, доказващи извършването на дадена услуга.
С изключение на случаите по чл. 113, ал. 3 от ЗДДС, ако преди възникване на данъчното събитие по доставка, дружеството получи авансово плащане (цялостно или частично) по доставка, същото е задължено да издаде фактура (за размера на плащането) в 5 дневен срок от датата на получаване на плащането, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка.
За да бъде установена, датата на която възниква данъчното събитие за доставките на описаните в запитването услуги, респективно датата, на която следва да бъде издадена фактура, е необходимо да се изследват конкретните условия и договорености между дружеството изпълнител и възложител във връзка с тези доставки. Във фактическата обстановка не е изложена конкретика относно това и от посоченото в запитването не може да се направи категоричен и еднозначен извод кога възниква данъчното събитие по описаните доставки на услуги, от страна на дружеството. Това е така, тъй като в чл. 25 от ЗДДС и в чл. 12 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС),са изложени различни хипотези, при които възниква данъчно събитие при доставката на услуги, в зависимост от договореността на страните, вида, характера и условията на доставките.
Доколкото от посоченото в запитването не може да се направи категоричен и еднозначен извод какъви са характерът и условията на извършваните доставки, по отношение определяне дата на възникване на данъчното събитие и документирането на доставките следва да се има предвид следното:
Основното правило за определяне на датата на възникване на данъчното събитие се съдържа в разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и тя гласи, че данъчното събитие, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключенията от това основно правило са регламентирани в следващите алинеи на чл. 25 от ЗДДС, които следва да бъдат съобразени при определяне на датата на възникване на данъчното събитие.
Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, когато услугата е договорена като доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При доставка на услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап.
В чл. 12, ал. 2 от ППЗДДС при доставка на услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, при която изпълнението на отделните етапи се приема от получателя по доставката, за дата на изпълнение на съответния етап се смята датата на приемане на етапа, като тази дата се удостоверява с приемно-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя.
В ал. 5 на чл. 25 от ЗДДС е указано, че алинея 4, изречение първо на същата правна норма не се прилага при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
Фактическата обстановка е следната: дружеството е спедиторска и логистична компания, която извършва услуги по организиране и осъществяване на дейности, свързани със складиране, транспортиране, товарни операции, попълване на документи и доставянето им до определени адресати.
Въпрос: Кога следва да се издаде фактура към клиент за посочените услуги и следва ли да се счита, че този момент е когато на клиента са предоставени оригиналните документи, доказващи извършването на дадената услуга?
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаването на плащането.
В чл. 113, ал. 3 от ЗДДС са описани случаите, при които фактура може да не се издава.
От изложеното следва, че издаването на фактура е пряко свързано с датата на възникване на данъчното събитие по доставка на стока или услуга или на получено авансово плащане, ако е извършено преди това, и не е свързано с обстоятелството в кой момент и кога на клиента са предоставени оригинални документи, доказващи извършването на дадена услуга.
С изключение на случаите по чл. 113, ал. 3 от ЗДДС, ако преди възникване на данъчното събитие по доставка дружеството получи авансово плащане (цялостно или частично) по доставка, същото е задължено да издаде фактура (за размера на плащането) в 5-дневен срок от датата на получаване на плащането, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка.
За да бъде установена датата, на която възниква данъчното събитие за доставките на описаните в запитването услуги, респективно датата, на която следва да бъде издадена фактура, е необходимо да се изследват конкретните условия и договорености между дружеството - изпълнител и възложител във връзка с тези доставки.
Във фактическата обстановка не е изложена конкретика относно това и от посоченото в запитването не може да се направи категоричен и еднозначен извод кога възниква данъчното събитие по описаните доставки на услуги от страна на дружеството. Това е така, тъй като в чл. 25 от ЗДДС и в чл. 12 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) са изложени различни хипотези, при които възниква данъчно събитие при доставката на услуги, в зависимост от договореността на страните, вида, характера и условията на доставките.
Доколкото от посоченото в запитването не може да се направи категоричен и еднозначен извод какви са характерът и условията на извършваните доставки, по отношение определяне датата на възникване на данъчното събитие и документирането на доставките следва да се има предвид следното:
Основното правило за определяне на датата на възникване на данъчното събитие се съдържа в разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Изключенията от това основно правило са регламентирани в следващите алинеи на чл. 25 от ЗДДС, които следва да бъдат съобразени при определяне на датата на възникване на данъчното събитие.
Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, когато услугата е договорена като доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При доставка на услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап.
В чл. 12, ал. 2 от ППЗДДС е предвидено, че при доставка на услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, при която изпълнението на отделните етапи се приема от получателя по доставката, за дата на изпълнение на съответния етап се смята датата на приемане на етапа, като тази дата се удостоверява с приемно-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя.
В чл. 25, ал. 5 от ЗДДС е указано, че алинея 4, изречение първо на същата правна норма не се прилага при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
Извод: Фактура за описаните услуги следва да се издава в 5-дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие по доставката или от датата на получаване на авансовото плащане, ако има такова, като моментът на предоставяне на оригиналните документи на клиента не е определящ за издаването на фактура. Конкретната дата на данъчното събитие зависи от договорените условия и характера на услугите, при съобразяване на правилата на чл. 25 от ЗДДС и чл. 12 от ППЗДДС.
