НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № 20-00-117
Дата: 16.06.2015 год.
ДОПК, чл. 84, ал. 1;
ДОПК, чл. 87, ал. 2;
ДОПК, чл. 128;
ДОПК, чл. 129;
АПК, чл. 250;
АПК, чл. 256;
ЗЗД, чл. 55 - 59.
Относно: погрешно извършени преводи на суми, постъпили по банковата сметка на Националната агенция за приходите.
Във връзка с констатирана нееднородна практика в случаи на грешки при извършване на плащане на публични вземания от задължени лица към Националната агенция за приходите (НАП) изразявам следното становище:
В практиката на НАП се установяват случаи, в които при изготвянето на платежните документи се допускат технически грешки в цифрите на БУЛСТАТ/ЕГН/ЛНЧ на задължените лица, но името в платежното нареждане е коректно попълнено. В резултат на това сумите постъпват по данъчно-осигурителната сметка (ДОС) на друго лице.
По повод възникнали въпроси в тази връзка в дирекциите ОДОП е извършена проверка на административната и съдебна практика по така описания казус, от която е установено, че е налице становище по сходен казус на Дирекция ОУИ - гр. ...., публикувано в регистъра на писмените запитвания с № 2_1835-1/21.12.2011 г. В цитираното писмо е изразено становище, че редът по чл. 128 и следващи от ДОПК е неприложим, а взаимоотношенията между лицата имат частноправен характер и могат да бъдат уредени по предвидения за това гражданско правен ред. Аналогична е практиката и на останалите дирекции ОДОП при произнасяне по жалби срещу АПВ.
Същевременно е налице практика на ВАС (Решение № 15375 от 17.12.2014 г. по адм. д. № 6284/2014 г.), в която се приема, че редът по чл. 128 от ДОПК е неприложим, но се изразяват мотиви относно приложението на чл. 250 и 256 от АПК от органите на НАП.
С оглед гореизложеното и с цел създаване на единна практика, съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
В чл. 129, ал. 1-7 от ДОПК е уредена процедурата по прихващане или възстановяване, съгласно която прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.
Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изр. първо от ДОПК обуславя прихващането от наличието на две насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни задължения до размера на по-малкото от тях. От една страна това са задълженията на лицето за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, а от друга - задълженията на НАП да възстанови недължимо платени или събрани от данъчно задълженото лице суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП.
В тази връзка проверката по реда на чл. 129, ал. 2 от кодекса има за цел да установи дали са налице недължимо платени или събрани суми, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Ако се установи наличието на горните обстоятелства, то проверката по прихващане или възстановяване има за предмет и проверка за наличие на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, т.е. такива, които са годни за прихващане.
Независимо от обстоятелството, че допускането на техническа грешка в платежните нареждания за внасяне на публични вземания е възможна хипотеза, то в случая водещо е липсата на недължимо внесена сума от лицето, отразена по неговата данъчно-осигурителна сметка, т.е не са налице предпоставките на чл. 128 от ДОПК.
Плащането на чужд публичен дълг или превод по чужда сметка поражда отношения на неоснователно обогатяване между платилия погрешно /солвенса/ и лицето, в чиято полза е извършено плащането.
Общата уредба на института на неоснователното обогатяване се намира в чл. 55 - 59 ЗЗД. Под заглавието "Неоснователно обогатяване" тук са уредени две групи претенции. В литературата преобладаващо е застъпено схващането, че разпоредбите на чл. 55 - 58 ЗЗД уреждат хипотезите, при които е налице даване и получаване на нещо без основание, респективно при отпаднало и неосъществено основание - т. нар. специални състави на неоснователно обогатяване, докато чл. 59 ЗЗД урежда субсидиарния или наричан още общ иск за неоснователно обогатяване, при който е налице обогатяване без основание за чужда сметка. Чл. 55 и 56 ЗЗД по същество уреждат основанията на претенциите, хипотезите при които може да се претендира връщането на една неоснователно осъществена престация. Чл.56 от ЗЗД урежда случаите, при които без основание, в резултат на грешка, е изпълнено чуждо задължение. Същият предвижда, че който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.
От цитираната правна норма е видно, че дори гражданското законодателство предвижда, че сумата следва да се върне от кредитора, т. е. от НАП.
В контекста на анализираната практика следва да се спомене и Решение от 18.07.2012г. по гр. д. № 33617/2011 г., I г.о., 48-ми с-в на Софийски районен съд. В него съдът приема, че не е налице грешка по смисъла на чл. 56 от ЗЗД, доколкото плащането е било извършено с ясно съзнание, че се плаща чужд дълг, каквито не са анализираните тук случаи. От мотивите на съда се налага изводът, че само доколкото не е налице хипотезата на чл. 56 от ЗЗД, за ищеца не съществува друга форма на защита освен тази по чл. 59 от същия закон. Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че с приемането от НАП на сумите, наредени от ищеца на 01.08.2011 г. като такива за погасяване на публични задължения на ответника, имуществото на ищеца е намаляло.
От друга страна в Решение № 15375 от 17.12.2014 г. по адм. д. № 6284/2014 г. на ВАС са изложени следните мотиви:
Съобразно нормата на чл. 84, ал. 1 от ДОПК регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4 - името, съответно наименованието /фирмата/ на регистрираното лице; единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията или единния идентификационен код по БУЛСТАТ и адреса по чл. 8 и чл. 28. Систематичното тълкуване на визираната разпоредба сочи, че при идентификацията на регистрираните лица данъчните органи следва да съобразят и трите индивидуализиращи белега, а при несъответствие между тях да предприемат изискуемите се действия за отстраняването му. След като съответното длъжностно лице не е сторило това и погрешно е отразило извършеното от касатора плащане в друга данъчно-осигурителната сметка, то същото е осъществило неоснователно действие по вписване, респективно неоснователно бездействие за отразяване на постъпилото плащане от касатора по неговата данъчно - осигурителна сметка. Тези обстоятелства се субсумират в хипотезите на чл. 250 и чл. 256 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и именно по този ред правата на касатора биха могли да бъдат защитени. В този контекст несподелима е тезата на първоинстанционния съд, че отношенията между двете дружества следва да се уредят по гражданско-правен ред. Дейността по отразяване на обстоятелствата по чл. 87, ал. 2 от ДОПК в данъчно- осигурителната сметка се осъществява от данъчните органи, поради което техните незаконосъобразни действия или бездействия не могат да се вменяват в тежест на регистрираните лица.
С оглед недопускане на аналогични ситуации, Ви уведомявам следното:
При постъпила молба от задълженото лице за корекция на плащане по ДОС на друго задължено лице вследствие на допусната техническа грешка в платежните документи, следва да бъде извършена проверка от съответния служител в НАП, в резултат на която да бъде определена коректно идентификацията на задълженото лице, в чиято полза в действителност е извършено плащането. В случай че по безспорен начин се установи, че при посочване на задълженото лице, в полза на което е наредено плащането, е допусната техническа грешка, извършеното плащане може да бъде прехвърлено служебно от НАП. Проверката следва да бъде обективирана в протокол по смисъла на чл. 50 от ДОПК, въз основа на който в информационната система на НАП постъпилата погрешно по друга ДОС сума да бъде прехвърлена по ДОС на задълженото лице, за чиято сметка действително е извършено плащането, като се сторнират и недължимо начислените след датата на плащането лихви.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
Становището разглежда случаи на грешки при плащане на публични вземания към НАП, при които при изготвяне на платежните документи се допускат технически грешки в цифрите на БУЛСТАТ/ЕГН/ЛНЧ на задължените лица, но името в платежното нареждане е коректно попълнено. В резултат на това сумите постъпват по данъчно-осигурителната сметка (ДОС) на друго лице.
По повод възникнали въпроси е извършена проверка на административната и съдебната практика. Установено е становище по сходен казус на Дирекция ОУИ - гр. ..., публикувано в регистъра на писмените запитвания с № 2_1835-1/21.12.2011 г., в което се приема, че редът по чл. 128 и сл. от ДОПК е неприложим, а отношенията между лицата имат частноправен характер и могат да бъдат уредени по гражданскоправен ред. Аналогична е практиката и на останалите дирекции ОДОП при произнасяне по жалби срещу актове за прихващане или възстановяване (АПВ.
Същевременно е налице практика на ВАС - Решение № 15375 от 17.12.2014 г. по адм. д. № 6284/2014 г., в което също се приема, че редът по чл. 128 от ДОПК е неприложим, но се излагат мотиви относно приложението на чл. 250 и чл. 256 от АПК от органите на НАП.
С оглед на това и с цел създаване на единна практика, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, се изразява следното правно становище.
1. Приложимост на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК
В чл. 129, ал. 1 - 7 от ДОПК е уредена процедурата по прихващане или възстановяване, при която прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.
Съгласно чл. 128, ал. 1, изр. първо от ДОПК прихващането се обуславя от наличието на две насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни задължения до размера на по-малкото от тях. От едната страна са задълженията на лицето за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, а от другата - задълженията на НАП да възстанови недължимо платени или събрани от данъчно задълженото лице суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП.
Проверката по чл. 129, ал. 2 от ДОПК има за цел да установи дали са налице недължимо платени или събрани суми, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Ако се установи наличие на такива суми, проверката по прихващане или възстановяване обхваща и проверка за наличие на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, годни за прихващане.
В разглежданата хипотеза, въпреки че е възможно допускането на техническа грешка в платежните нареждания, водещо е обстоятелството, че за лицето, което е допуснало грешката, по неговата данъчно-осигурителна сметка не е налице недължимо внесена сума. Плащането е отразено по ДОС на друго лице и не формира недължимо платена сума по сметката на платеца, поради което не са налице предпоставките на чл. 128 от ДОПК.
Извод: Редът по чл. 128 и чл. 129 от ДОПК за прихващане или възстановяване е неприложим при погрешно преведени суми, отразени по ДОС на друго лице, тъй като по сметката на платеца не съществува недължимо платена сума.
2. Характер на отношенията и неоснователно обогатяване по ЗЗД
Плащането на чужд публичен дълг или превод по чужда сметка поражда отношения на неоснователно обогатяване между лицето, което е платило погрешно (солвенса), и лицето, в чиято полза е извършено плащането.
Общата уредба на неоснователното обогатяване се съдържа в чл. 55 - 59 от ЗЗД. Под заглавието "Неоснователно обогатяване" са уредени две групи претенции. В литературата преобладава схващането, че чл. 55 - 58 от ЗЗД уреждат хипотезите на даване и получаване на нещо без основание, при отпаднало или неосъществено основание - т.нар. специални състави на неоснователно обогатяване, а чл. 59 от ЗЗД урежда субсидиарния, общ иск за неоснователно обогатяване при обогатяване без основание за чужда сметка.
Чл. 55 и чл. 56 от ЗЗД уреждат основанията на претенциите - хипотезите, при които може да се претендира връщане на неоснователно осъществена престация. Чл. 56 от ЗЗД урежда случаите, при които без основание, в резултат на грешка, е изпълнено чуждо задължение. Съгласно тази разпоредба, който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В този последен случай изпълнилият задължението встъпва в правата на кредитора.
От тази правна норма следва, че дори гражданското законодателство предвижда връщане на сумата от кредитора, т.е. от НАП, когато е налице грешка при изпълнение на чуждо задължение.
В контекста на разглежданата практика се посочва и Решение от 18.07.2012 г. по гр. д. № 33617/2011 г., I г.о., 48-ми състав на Софийски районен съд. В него съдът приема, че не е налице грешка по смисъла на чл. 56 от ЗЗД, тъй като плащането е извършено с ясно съзнание, че се плаща чужд дълг, каквито не са разглежданите тук случаи. От мотивите на съда следва, че само когато не е налице хипотезата на чл. 56 от ЗЗД, за ищеца остава единствено защитата по чл. 59 от ЗЗД.
Съдът приема, че в конкретния случай, с приемането от НАП на сумите, наредени от ищеца на 01.08.2011 г. като суми за погасяване на публични задължения на ответника, имуществото на ищеца е намаляло.
Извод: При погрешно плащане на чужд публичен дълг поради грешка възникват отношения на неоснователно обогатяване по чл. 56 от ЗЗД между платеца и кредитора (НАП), като сумата подлежи на връщане от кредитора, освен в изрично предвидените в закона изключения.
3. Практика на ВАС относно действията на органите на НАП и приложението на АПК
В Решение № 15375 от 17.12.2014 г. по адм. д. № 6284/2014 г. ВАС излага следните мотиви:
Съгласно чл. 84, ал. 1 от ДОПК регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4 - името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице; единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, и адреса по чл. 8 и чл. 28.
Систематичното тълкуване на тази разпоредба показва, че при идентификацията на регистрираните лица данъчните органи следва да съобразят и трите индивидуализиращи белега, а при несъответствие между тях да предприемат необходимите действия за отстраняването му.
След като съответното длъжностно лице не е сторило това и погрешно е отразило извършеното от касатора плащане в друга данъчно-осигурителна сметка, то е осъществило неоснователно действие по вписване, респективно неоснователно бездействие за отразяване на постъпилото плащане от касатора по неговата данъчно-осигурителна сметка.
Тези обстоятелства попадат в хипотезите на чл. 250 и чл. 256 от АПК във връзка с § 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК и именно по този ред правата на касатора могат да бъдат защитени.
В този контекст ВАС не споделя тезата на първоинстанционния съд, че отношенията между двете дружества следва да се уредят по гражданскоправен ред. Дейността по отразяване на обстоятелствата по чл. 87, ал. 2 от ДОПК в данъчно-осигурителната сметка се осъществява от данъчните органи, поради което техните незаконосъобразни действия или бездействия не могат да се вменяват в тежест на регистрираните лица.
Извод: При неправилно отразяване на плащане по ДОС поради несъобразяване на идентификационните белези по чл. 84, ал. 1 от ДОПК, защитата на платеца следва да се търси по реда на чл. 250 и чл. 256 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като незаконосъобразните действия или бездействия на органите на НАП не могат да се вменяват в тежест на задължените лица.
4. Указания към органите на НАП при постъпила молба за корекция на плащане
С оглед недопускане на аналогични ситуации се дава следното указание:
При постъпила молба от задълженото лице за корекция на плащане по данъчно-осигурителната сметка на друго задължено лице, вследствие на допусната техническа грешка в платежните документи, следва да бъде извършена проверка от съответния служител в НАП. В резултат на тази проверка трябва да бъде определена коректно идентификацията на задълженото лице, в чиято полза в действителност е извършено плащането.
Текстът на становището прекъсва след изречението: "В случай че по безспорен начин се установи, че при посочване на ...", поради което по-нататъшните конкретни указания не са налични в предоставения откъс и не могат да бъдат възпроизведени.
Извод: При искане за корекция на погрешно насочено плащане органите на НАП са длъжни да извършат проверка и да установят по безспорен начин действителното задължено лице, в чиято полза е било предназначено плащането, като последващите действия се определят според резултата от тази проверка.
