ОТНОСНО: Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) относно ваучери за храна
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 55-24-2263/23.06.2025 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружество "Е" ЕООД предоставя на своите служители, назначени по трудов договор и договор за управление и контрол, ваучери за храна. До момента социалната придобивка е достъпна и еднаква за всички служители на предприятието. Размерът на придобивката не е обвързан с отработено време, т.е. всички намиращи се към момента на трудов договор и на договор за управление и контрол, независимо от явяванията/ неявяванията на работа /поради болнични, майчинство, отпуск и т.н./, получават пълния размер, определен от дружеството.
Поставяте въпрос:
Ако дружеството вземе решение ваучерите за храна да се предоставят на база отработени дни, редно ли е за отработени дни да се считат всички дни, за които се плащат социални осигуровки в пълен размер? Пълен размер на социални осигуровки, съгласно изискванията на кодекса на труда, се плащат за отработените дни, дните в платен годишен отпуск, дните, през които лицето е било в командировка или обучение и квалификация.
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:
Според дефиницията, дадена в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В описания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел ако получаването е съобразено с отработените дни. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни). Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвърже с отработените дни през месеца.
Според писменото запитване, ваучерите за храна ще се предоставят на база отработени дни. Следва да се отбележи, че по смисъла на трудовото законодателство "реално отработени дни" не включват дните в отпуск. Съгласно §1, т. 11 от ДР на КТ, "работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Следователно реално отработени дни означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място. През това време работникът или служителят осъществява различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор. При платения отпуск наетото лице се възползва от правото си на отсъствие от работа като получава същия размер заплата, който е посочен в трудовия му договор.
При вземане на решение, с което на всички наети лица се предоставят ваучери за храна на база отработен ден, а на лицата в платен отпуск - за всеки ден отпуск - такова решение ще се базира на смесен критерий, представляващ комбинация от критериите "отработени дни" и "платен отпуск". За целите на ЗКПО подобно решение, което не се опира на ясен единен критерий (отработен ден) би било налице нарушаване на принципа на общодостъпност, предвиден в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО и изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи в натура. Ако ваучерите за храна, са предоставени от работодателя и за дни, в които работниците са в платен отпуск, това носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работник или служител за изпълнение на трудови задължения извън мястото на постоянната му работа (чл. 121 от КТ). В тези случаи следва да се изплаща обезщетение за пътни, дневни и квартирни пари, като компенсация за това, че работникът или служителят няма да изпълнява трудовите си ангажименти на обичайното "място на работа" (чл. 215 от КТ). Командированите лица, освен брутното си трудово възнаграждение, получават и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определяни от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната (НКС), Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ). Работодателите са задължени да спазват тези нормативни актове, когато командироват своите служители.
Съгласно чл. 2 от НКС командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Следователно за командировъчните дни с реално отработено време (отработени дни), наетото лице има право на ваучери за храна или друг вид социална придобивка в съпоставим размер. В противен случай ще е налице неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в т. 34 от §1 на ДР на ЗКПО, което от своя страна изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба.
За да е налице социален разход, предоставен в натура под формата на ваучери за храна, е необходимо наличието на ясен критерий, който в случая е отработен ден, като сумата за всеки такъв е еднаква за всеки работник.
Настоящото становище е принципно и въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружество "Е" ЕООД предоставя на своите служители, назначени по трудов договор и по договор за управление и контрол, ваучери за храна. Социалната придобивка до момента е достъпна и еднаква за всички служители на предприятието. Размерът на придобивката не е обвързан с отработено време, т.е. всички лица, които към съответния момент са на трудов договор или на договор за управление и контрол, независимо от явяванията/неявяванията им на работа (поради болнични, майчинство, отпуск и др.), получават пълния размер, определен от дружеството.
Въпрос: Ако дружеството вземе решение ваучерите за храна да се предоставят на база отработени дни, редно ли е за отработени дни да се считат всички дни, за които се плащат социални осигуровки в пълен размер?
Посочено е, че пълен размер на социални осигуровки, съгласно изискванията на Кодекса на труда, се плаща за отработените дни, дните в платен годишен отпуск, дните, през които лицето е било в командировка или обучение и квалификация.
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство се излага следното становище.
Съгласно дефиницията в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В описания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. придобивката би изпълнила своята цел, ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни.
За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни). Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвърже с отработените дни през месеца.
Според писменото запитване, ваучерите за храна ще се предоставят на база отработени дни. Следва да се отбележи, че по смисъла на трудовото законодателство "реално отработени дни" не включват дните в отпуск.
Съгласно §1, т. 11 от ДР на КТ, "работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Следователно "реално отработени дни" означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място. През това време работникът или служителят осъществява различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор.
При платения отпуск наетото лице се възползва от правото си на отсъствие от работа, като получава същия размер заплата, който е посочен в трудовия му договор.
При вземане на решение, с което на всички наети лица се предоставят ваучери за храна на база отработен ден, а на лицата в платен отпуск - за всеки ден отпуск, такова решение ще се базира на смесен критерий, представляващ комбинация от критериите "отработени дни" и "платен отпуск". За целите на ЗКПО подобно решение, което не се опира на ясен единен критерий (отработен ден), би представлявало нарушаване на принципа на общодостъпност, предвиден в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, и изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи в натура.
Ако ваучерите за храна са предоставени от работодателя и за дни, в които работниците са в платен отпуск, това носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Извод: За целите на ЗКПО, когато ваучерите за храна се предоставят на база отработени дни, за "реално отработени дни" не следва да се считат дните в платен отпуск, а включването им води до нарушаване на принципа на общодостъпност и до изключване на разходите за ваучери от социалните разходи в натура.
Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работник или служител за изпълнение на трудови задължения извън мястото на постоянната му работа (чл. 121 от КТ). В тези случаи следва да се изплаща обезщетение за пътни, дневни и квартирни пари, като компенсация за това, че работникът или служителят няма да изпълнява трудовите си ангажименти на обичайното "място на работа" (чл. 215 от КТ).
Командированите лица, освен брутното си трудово възнаграждение, получават и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определяни от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната (НКС), Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ). Работодателите са задължени да спазват тези нормативни актове, когато командироват своите служители.
Съгласно чл. 2 от НКС командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни.
Следователно за командировъчните дни с реално отработено време (отработени дни) наетото лице има право на ваучери за храна или друг вид социална придобивка в съпоставим размер. В противен случай ще е налице неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, което изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба.
Извод: За командировъчните дни, в които има реално отработено време, работниците и служителите следва да получават ваучери за храна (или съпоставима социална придобивка) на същата база "отработен ден", за да е спазено изискването за общодостъпност и разходите да се третират като социални разходи в натура по ЗКПО.
За да е налице социален разход, предоставен в натура под формата на ваучери за храна, е необходимо наличието на ясен критерий, който в случая е "отработен ден", като сумата за всеки такъв ден е еднаква за всеки работник.
Извод: Социален разход в натура под формата на ваучери за храна по смисъла на ЗКПО е налице, когато ваучерите се предоставят при единен и ясен критерий "отработен ден", с еднаква сума за всеки отработен ден за всички наети лица.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
