3_348/02.04.2024 г.
ЗМДТ, чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19;
ЗМДТ, § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД
ОТНОСНО: прилагане разпоредбите на чл.24, ал.1, т.18 и т.19 от Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ), във връзка със ЗИД на ЗМДТ, ДВ, бр.106/22.12.2023г.
В писменото запитване е посочено, че в Дирекция "Местни данъци и такси" - Община Г. през месец юни 2023 г. е подадена коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която е заявено ползване на данъчно облекчение за недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в сграда с издаден сертификат за енергопотребление клас "В". Във връзка с този факт е посочено, че старият прочит на ЗМДТ преди промените най-общо гласи, че се освобождават от данък сгради, които имат сертификат за клас на енергопотребление "В", "С", и "D", като според годината на въвеждане на експлоатация, срокът на данъчното облекчение варира от 3 г. до 10 г., като особеното е, че срокът на освобождаване е от годината, следваща годината на издаване на сертификата - чл.24, ал.1, т.18 и т.19 от с. з. След промяната на ЗМДТ в сила от 01.01.2024 г., в §20 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ е уредено, че сградите, получили сертификати с клас на енергопотребление "В", "С" и "D" по реда на Закона за енергийната ефективност, за които не е упражнено правото на освобождаване от данък върху недвижимите имоти по досегашния ред на чл.24, ал.1, т.18 и т.19, не се освобождават от данък върху недвижимите имоти.
Във връзка с горното е поставен въпросът дали в този случай може да се смята, че е упражнено правото на освобождаване от данък върху недвижимите имоти (ДНИ) с подаването на декларация по чл.14 от ЗМДТ, тъй като данъчното облекчение би настъпило от 01.01.2024 г. или може да се счита, че същото не е упражнено и във връзка с изменението на ЗМДТ данъчният субект не подлежи на освобождаване от ДНИ?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗМДТ e изразено следното становище:
Критериите, на които следва да отговарят сградите, за да е налице право на освобождаване от ДНИ на базата на сертификати с клас на енергопотребление след предприети мерки за енергийна ефективност, са разписани в разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 от ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗМДТ (в сила до 31.12.2023 г.) освободени от данък са сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление "B", и сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление "C", издадени по реда на Закона за енергийната ефективност /ЗЕЕ/ и наредбата по чл. 48 от ЗЕЕ, както следва:
а) за срок 7 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
б) за срок 10 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.
Със ЗИД на ЗМДТ, обн. ДВ бр. 106/2023 г. е извършена промяна в разпоредбите относно освобождаване от данък върху недвижимите имоти на сгради, получили сертификат с определен клас на енергопотребление във връзка с прилагане на разпоредби в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) и приети подзаконови нормативни актове (наредби) по неговото прилагане, поради следните причини:
Данъчното облекчение за сгради, получили клас на енергопотребление по реда на ЗЕЕ и наредбите по неговото прилагане (Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради и Наредба № 19 от 2004 г. за сертифициране на сгради за енергийна ефективност), е въведено в ЗМДТ през 2005 г. като стимул за активиране на мотивацията на собствениците на старите сгради да прилагат мерки за енергийна ефективност и е във връзка с приемане на ЗЕЕ и започване на сертифицирането на сградите в България. Прието е да се издават сертификати категория А и Б. С наредба по ЗЕЕ от 2009 г. се прецизират категориите сертификати и се въвеждат класове на енергопотребление "В", "C" и "D". Същите са въведени в ЗМДТ през 2013 г., като клас "D" покрива минималните изисквания за енергийна ефективност, а клас "В" - максималните, т.е. за сграда с много добри енергийни характеристики. В отговор на непрекъснато завишаващите се изисквания на европейското законодателство през 2015г. клас на енергопотребление "D" престава да бъде минимално изискване за енергийна ефективност на сградите в България и съответно тези изисквания се покриват вече от клас "С". По същата причина през 2016 г. в наредбите по ЗЕЕ се въвежда по-висок клас на енергопотребление - "А", като вече клас "В" се предоставя на сгради, които са изпълнили минималните изисквания за енергийна ефективност, а сградите, отговарящи на клас "С", вече не покриват минималните изисквания за енергийна ефективност.
През 2022 г. отново са приети изменения в ЗЕЕ, както и нови наредби за енергийната ефективност на сгради и за сертифициране на сгради за енергийна ефективност, които регламентират техническите норми за енергийна ефективност на сградите в България в съответствие с изискванията на европейското законодателство, предвидени в Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите. В тези наредби са премахнати като критерий годините на въвеждане в експлоатация на съществуващи сгради и е регламентирано, че всички сгради трябва да имат потребление на първична енергия най-малко клас "В", което е минималното изискване за енергийна ефективност. Освен това е уредено, че сградите с енергийни характеристики клас "А" съответстват на най-добра енергийна ефективност. Също така са приети нови по-високи изисквания за енергийна ефективност на сградите, като е предвидено от 1 януари 2024 г. всички нови сгради да се проектират с близко до нулево потребление на енергия, съгласно § 1, т. 28 от Допълнителните разпоредби на ЗЕЕ, а съществуващите сгради трябва да имат потребление на първична енергия най-малко в съответствие с клас "В", което отново потвърждава, че клас "В" отговаря на минималните изисквания за енергопотребление.
Динамично изменящите се и все по-завишени изисквания на европейското законодателство, целите на Зелената сделка за мащабно обновяване на европейския сграден фонд, мащабът на публичните ресурси, насочвани към повишаване на енергийната ефективност, и измененията на техническите норми за енергийна ефективност в България през периода 2004 г. - 2022 г., са предпоставка облекченията, дадени в чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 от ЗМДТ, да бъдат променени във връзка с прилаганите политики, цели и мерки за енергийна ефективност, заложени в ЗЕЕ и наредбите за неговото прилагане.
Посочените технически изисквания за постигнат клас на енергопотребление "В", приети в наредбите по ЗЕЕ, са минимални изисквания към сградите. Съобразявайки се с тези изисквания е необходимо собствениците да се стремят да достигнат по-високи от минималните изисквания при прилагане на мерки за енергийна ефективност и точно те следва да бъдат стимулирани чрез данъчно облекчение.
В тази връзка с ДВ, бр.106 от 22 декември 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. в посочените разпоредби на чл.24, ал.1, т.18 и т.19 ЗМДТ са направени съществени изменения.
Съгласно новата редакция на чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗМДТ освободени от данък са сгради и обособени части от сгради, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ):
а) с клас на енергопотребление "A" - за срок 6 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
б) които удостоверяват, че в съществуващото състояние на сградата са постигнати техническите изисквания за "сграда с близко до нулево потребление на енергия" по смисъла на § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на Закона за енергийната ефективност - за срок 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;".
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗМДТ освободени от данък са сгради, въведени в експлоатация от 1 януари 2005 г. и преди 31 декември 2023 г. и получили сертификати, издадени по реда на ЗЕЕ, които в съществуващото състояние на сградата удостоверяват, че са постигнати техническите изисквания за "сграда с близко до нулево потребление на енергия" по смисъла на § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ- за срок 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата."
В тази връзка в ЗИД на ЗМДТ, е създаден §20 от ПЗР, в който е посочено, че сградите, получили сертификати с клас на енергопотребление "В", "С" и "D" по реда на Закона за енергийната ефективност, за които не е упражнено правото на освобождаване от данък върху недвижимите имоти по досегашния чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19, не се освобождават от данък върху недвижимите имоти.
Също така в §19 от ПЗР на ЗМДТ е визирано, че правото на освобождаване от данък върху недвижимите имоти, упражнено по досегашния чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 от с. з., се запазва до изтичането на срока на издадения сертификат, но за общ срок за съответната сграда не по-дълъг от 10 години. Под упражнено право трябва да се разбира подадена декларация по чл. 14, ал. 4, 5 и 6 от с. з., с приложен към нея валиден сертификат.
Видно от изложената фактическа обстановка, в случая се касае за недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в сграда с издаден сертификат за енергопотребление клас "В" и правото на освобождаване от ДНИ е упражнено с декларация за промяна в обстоятелствата през месец юни 2023 г., тоест по досегашния ред чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗМДТ. Предвид §19 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ правото на освобождаване се запазва до изтичането на срока на издадения сертификат, но за общ срок за съответната сграда не по-дълъг от 10 години.
В компетентност на органа по приходите е да извърши съответната преценка на подадената декларация и изпълнението на условията за претендираната данъчна преференция.
В писменото запитване е изложено, че в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Г. през месец юни 2023 г. е подадена коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която е заявено ползване на данъчно облекчение за недвижим имот - апартамент, находящ се в сграда с издаден сертификат за енергопотребление клас "В". Посочено е, че преди изменението на ЗМДТ освобождаването от данък сгради обхваща сгради със сертификат за клас на енергопотребление "В", "С" и "D", като в зависимост от годината на въвеждане в експлоатация срокът на данъчното облекчение е от 3 до 10 години, а освобождаването се прилага от годината, следваща годината на издаване на сертификата - чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 от закона.
След изменението на ЗМДТ, в сила от 01.01.2024 г., в § 20 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ е предвидено, че сградите, получили сертификати с клас на енергопотребление "В", "С" и "D" по реда на Закона за енергийната ефективност, за които не е упражнено правото на освобождаване от данък върху недвижимите имоти по досегашния ред на чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19, не се освобождават от данък върху недвижимите имоти.
Въпрос:
Дали в описания случай може да се счита, че е упражнено правото на освобождаване от данък върху недвижимите имоти с подаването на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, тъй като данъчното облекчение би настъпило от 01.01.2024 г., или следва да се приеме, че правото не е упражнено и поради изменението на ЗМДТ данъчният субект не подлежи на освобождаване от данък върху недвижимите имоти?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗМДТ, е изразено следното становище.
1. Действаща до 31.12.2023 г. уредба по чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 ЗМДТ
Критериите за освобождаване от данък върху недвижимите имоти въз основа на сертификати за клас на енергопотребление след предприети мерки за енергийна ефективност са уредени в чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗМДТ (в сила до 31.12.2023 г.) от данък са освободени:
- сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление "В", и
- сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление "С",
като сертификатите са издадени по реда на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) и наредбата по чл. 48 от ЗЕЕ, при следните срокове:
- за срок 7 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
- за срок 10 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако се прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.
Извод: До 31.12.2023 г. освобождаването от данък по чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗМДТ е обвързано с наличие на сертификат клас "В" или "С" при определени години на въвеждане в експлоатация и се прилага за 7 или 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата.
2. Причини за законодателните промени и развитие на енергийните класове
Със ЗИД на ЗМДТ, обн. ДВ, бр. 106/2023 г., са изменени разпоредбите относно освобождаването от данък върху недвижимите имоти на сгради с определен клас на енергопотребление, във връзка с прилагането на ЗЕЕ и подзаконовите актове по неговото прилагане, поради следните обстоятелства:
- Данъчното облекчение за сгради с клас на енергопотребление по реда на ЗЕЕ и наредбите по прилагането му (Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради и Наредба № 19 от 2004 г. за сертифициране на сгради за енергийна ефективност) е въведено в ЗМДТ през 2005 г. като стимул за собствениците на стари сгради да прилагат мерки за енергийна ефективност, във връзка с приемането на ЗЕЕ и започване на сертифицирането на сградите.
- Първоначално е прието да се издават сертификати категория А и Б.
- С наредба по ЗЕЕ от 2009 г. се прецизират категориите сертификати и се въвеждат класове на енергопотребление "В", "С" и "D". Тези класове са въведени в ЗМДТ през 2013 г., като:
- клас "D" покрива минималните изисквания за енергийна ефективност;
- клас "В" отговаря на максималните изисквания, т.е. за сграда с много добри енергийни характеристики.
- През 2015 г., в отговор на завишаващите се изисквания на европейското законодателство, клас "D" престава да бъде минимално изискване за енергийна ефективност на сградите в България и минималните изисквания вече се покриват от клас "С".
- През 2016 г. в наредбите по ЗЕЕ се въвежда по-висок клас на енергопотребление - "А". Клас "В" се предоставя на сгради, изпълнили минималните изисквания за енергийна ефективност, а сградите с клас "С" вече не покриват минималните изисквания.
- През 2022 г. са приети нови изменения в ЗЕЕ и нови наредби за енергийната ефективност на сгради и за сертифициране на сгради за енергийна ефективност, които регламентират техническите норми за енергийна ефективност в съответствие с Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите.
В тези наредби:
- е премахнат като критерий годината на въвеждане в експлоатация на съществуващи сгради;
- е регламентирано, че всички сгради трябва да имат потребление на първична енергия най-малко клас "В", който е минималното изискване за енергийна ефективност;
- е уредено, че сградите с енергийни характеристики клас "А" съответстват на най-добра енергийна ефективност;
- са приети по-високи изисквания за енергийна ефективност, като от 1 януари 2024 г. всички нови сгради трябва да се проектират като "сгради с близко до нулево потребление на енергия" по смисъла на § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ;
- е предвидено съществуващите сгради да имат потребление на първична енергия най-малко в съответствие с клас "В", което потвърждава, че клас "В" отговаря на минималните изисквания за енергопотребление.
Динамичното изменение и завишаване на изискванията на европейското законодателство, целите на Зелената сделка за мащабно обновяване на европейския сграден фонд, мащабът на публичните ресурси за повишаване на енергийната ефективност и измененията на техническите норми за енергийна ефективност в България за периода 2004 г. - 2022 г. са предпоставка облекченията по чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 ЗМДТ да бъдат променени в съответствие с прилаганите политики, цели и мерки за енергийна ефективност по ЗЕЕ и наредбите за неговото прилагане.
Посочените технически изисквания за клас "В" по наредбите по ЗЕЕ са минимални изисквания към сградите. С оглед на това е необходимо собствениците да се стремят към постигане на по-високи от минималните изисквания при прилагане на мерки за енергийна ефективност и именно тези по-високи постижения следва да бъдат стимулирани чрез данъчно облекчение.
Извод: Законодателните промени целят да насочат данъчното облекчение към сгради, които надхвърлят минималните изисквания за енергийна ефективност, поради промяната в ролята на класовете "В", "С" и "D" и въвеждането на по-високи стандарти и клас "А".
3. Нова редакция на чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 ЗМДТ от 01.01.2024 г.
С ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г., в сила от 01.01.2024 г., в чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 ЗМДТ са направени съществени изменения.
Съгласно новата редакция на чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗМДТ от данък са освободени сгради и обособени части от сгради, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати, издадени по реда на ЗЕЕ:
- с клас на енергопотребление "А" - за срок 6 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
- които удостоверяват, че в съществуващото състояние на сградата са постигнати техническите изисквания за "сграда с близко до нулево потребление на енергия" по смисъла на § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ - за срок 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата.
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗМДТ (нова редакция) от данък са освободени сгради, въведени в експлоатация от 1 януари 2005 г. и нататък, при условията, предвидени в тази точка (текстът в становището е цитиран до началото на т. 19, без да се възпроизвежда пълното й съдържание).
Извод: От 01.01.2024 г. освобождаването от данък по чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 ЗМДТ е ограничено до сгради и обособени части с клас "А" или със статус "сграда с близко до нулево потребление на енергия", като класовете "В", "С" и "D" вече не са основание за ново възникване на право на освобождаване.
4. Преходна уредба - § 20 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ
В § 20 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.) е предвидено, че сградите, получили сертификати с клас на енергопотребление "В", "С" и "D" по реда на ЗЕЕ, за които не е упражнено правото на освобождаване от данък върху недвижимите имоти по досегашния ред на чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19, не се освобождават от данък върху недвижимите имоти.
Извод: Законодателят изрично изключва възможността след 01.01.2024 г. да се упражни за първи път право на освобождаване от данък върху недвижимите имоти въз основа на сертификати клас "В", "С" и "D", ако това право не е било упражнено по досегашния ред.
5. Прилагане към конкретния случай и упражняване на правото на освобождаване
В конкретния случай през юни 2023 г. е подадена коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ за апартамент в сграда със сертификат клас "В", с цел ползване на данъчно облекчение. Данъчното облекчение по стария ред би се прилагало от 01.01.2024 г., тъй като освобождаването настъпва от годината, следваща годината на издаване на сертификата.
С оглед на § 20 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ, решаващо е дали правото на освобождаване по чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 ЗМДТ (в старата редакция) е "упражнено" до 31.12.2023 г. за съответната сграда със сертификат клас "В". В становището се приема, че упражняването на правото на освобождаване е свързано с подаването на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която се заявява ползването на данъчното облекчение, независимо че самото освобождаване по закон започва да действа от годината, следваща годината на издаване на сертификата.
Извод: В описания случай подаването през юни 2023 г. на коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която е заявено ползване на освобождаване от данък върху недвижимите имоти за сграда със сертификат клас "В", се счита за упражняване на правото на освобождаване по досегашния ред на чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 ЗМДТ, въпреки че освобождаването по закон би настъпило от 01.01.2024 г. Следователно, за този имот не се прилага ограничението на § 20 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ и данъчният субект подлежи на освобождаване от данък върху недвижимите имоти при условията на старата редакция на чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 ЗМДТ.
