НАП: Възстановяване на доброволно платени публични задължения след изтичане на давностните срокове по ДОПК

Във връзка с постъпило запитване относно платени публични задължения за местни данъци и такси за притежаван от Вас недвижим имот, във връзка с извършена разпоредителна сделка - дарение на същия имот, се излагат следните правни съображения.

Съгласно чл. 264, ал. 1 от ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

В чл. 168, ал. 1 от ДОПК са изброени хипотезите, при които публичното вземане се погасява, като в т. 3 е предвидена и давността като основание за прекратяване.

До промяната на чл. 173 от ДОПК (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) се прилагаше общата гражданскоправна норма на чл. 120 от ЗЗД, която въвежда принципа, че давността не се прилага служебно. С изменението на чл. 173 от ДОПК се създаде нова ал. 2, която представлява изключение от този общ принцип и въведе служебно прилагане на давността за публични вземания, но само по отношение на тези вземания, за които е изтекла абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

Извън това изключение, въведено отскоро и само за вземанията с изтекла 10-годишна давност, правен принцип е, че за да се счита едно публично вземане за погасено по давност, длъжникът следва изрично да се е позовал на изтекла давност преди да извърши плащането му (по аргумент от чл. 120 от ЗЗД).

В противен случай, както е отговорено и от Столична община, Дирекция "Общински приходи", Район ".............", видно от приложеното писмо, доброволно платеното от длъжника публично вземане, изпълнено след изтичане на давностния срок, включително и вземания, отписани по реда на чл. 173 от ДОПК, не подлежи на връщане.

От тълкуването на чл. 178, ал. 1 от ДОПК е видно, че доброволно изпълнение на публично вземане е налице, когато то е платено от страна на длъжника или трето лице по съответната сметка на взискателя. Ако вземането не бъде платено доброволно, се пристъпва към принудително изпълнение по реда на глава двадесет и пета от ДОПК.

Правният институт на давността представлява забрана за принудително събиране на вземането, чийто давностен срок е изтекъл, от страна на взискателя, но не означава, че самото вземане е престанало да съществува. Вземането продължава да съществува и след погасяването му по давност и направеното плащане от страна на добросъвестния длъжник не е без основание.

От изложеното следва, че Вие сте платили едно съществуващо публично задължение към общината. Фактът, че за част от вземането е изтекла абсолютна 10-годишна, съответно 5-годишна давност, съгласно чл. 171 от ДОПК, означава само, че за тази част от вземането не е могло да бъде проведено принудително изпълнение. С акта на плащането му по съответната сметка на общината, без да се позовете изрично на изтекла погасителна давност за част от вземането, съгласно чл. 178, ал. 1 от ДОПК, Вие сте извършили доброволно изпълнение на това задължение.

При тази ситуация е приложима разпоредбата на чл. 174 от ДОПК, която изрично регламентира, че доброволно платени публични задължения след изтичане на давностните срокове не подлежат на връщане. Възстановяването на такива суми на длъжника би било нарушение от страна на съответния орган на принципа на законност, установен в чл. 2 от ДОПК.

Извод: Доброволно платените от Вас публични задължения за местни данъци и такси за имота, включително за частта, за която е изтекла 5-годишна или 10-годишна давност по чл. 171 от ДОПК и за която не сте се позовали изрично на изтекла давност преди плащането, представляват валидно доброволно изпълнение по смисъла на чл. 178, ал. 1 от ДОПК и на основание чл. 174 от ДОПК не подлежат на връщане.