НАП: Данъчно третиране по ЗКПО на възнаграждението на търговски посредник при кешбек програма

Изх. №53-00-5

17.01.2025 г.

ЗКПО, чл. 19,

ЗКПО, чл. 22

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" e постъпило по компетентност Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-5/08.01.2025 г., относно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

"И" ЕАД е стартъп компания, която развива иновативна програма за лоялност ("кешбек") за картови разплащания. Проектът е създаден да мотивира крайните потребители да пазаруват с банковите си карти в магазинната мрежа (физически обекти и онлайн магазини) на търговците, които са включени в програмата, както и цели директно да позиционира брандове пред по-голяма аудитория от потребители, в противовес на ценовите и дискаунт предложенията към потребителите. Целта е да се дигитализира търговския процес, като при плащане с банкова карта крайните клиенти ще получават в замяна "кешбек" (реални пари) по своята банкова (картова) сметка.

Основните аспекти на процеса са:

Участници:

• потребители (картодържатели),
• търговци,
• финансови институции/банка (ФИ) и
• "И" ЕАД в качеството на партньор с търговците и финансовите институции.

Механизъм на услугата:

1. Част от потребителите (при наличие на определени условия от търговеца) получават обратно процент от стойността на извършените от тях покупки платени с банкова карта ("кешбек") при избрани търговци, участващи в програмата.
2. Средствата за "кешбек" се осигуряват от търговците, които на месечна база превеждат размера на "кешбек" по служебни банкови или доверителни сметки (на "И" ЕАД) за изпълнилите условията им потребители. Процесът с доверителни сметки, най-вероятно, ще бъде установен само за търговци, осъществяващи значителни по обем транзакции.

3. "И" ЕАД осигурява платформата и технологичното решение, с което се обработват транзакциите, изчислява се дължимия "кешбек" на ниво търговец, който окончателно се верифицира и потвърждава и от съответните търговци.

1. След потвърждаване от търговеца на "кешбек" за съответния период и получаване на сумата от търговеца по банкова служебна или доверителна сметка на "И" ЕАД, то "И" ЕАД дава инструкции към банковата институция за изплащане на сумите за "кешбек" по сметки на потребителите и задържа договорената комисиона за услугата.
2. За да се подготви необходимата информация, софтуер на "И" ЕАД изчислява "кешбек" сумата, която всеки потребител (картодържател от ФИ в обхвата на програмата) е натрупал за предходния месец, и се изработва детайлен файл с инструкции към банката, с цел кредитиране на клиентските сметки.

Роли на участващите страни:

1. Търговец: осигурява средствата за "кешбек" и плаща на "И" ЕАД договорена комисиона за предоставяне на услугата

2. Финансова институция/банка: изпраща към "И" ЕАД анонимизиран и криптиран картов транзакционен файл и изплаща средствата за "кешбек" по сметките на потребителите.

3. "И" ЕАД сключва партньорски договори с търговци и финансови институции - картоиздатели, като технологично и маркетингово обезпечава резултатност и ефективност на услугата, срещу комисиона от тьрговците и финансовите институции.

Търговците ще превеждат средствата (паричен поток) за "кешбек" чрез "И" ЕАД, който ще извършва услугата по плащането от чуждо име и за чужда сметка. В случая дружеството е само посредник за паричните преводи. Неговият приход е комисионната за услугите по договора с търговеца.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Как следва да се третират сумите, които търговците осигуряват за "кешбек"?

2. Кога е датата на данъчното събитие при връщане на сумите "кешбек"?

3. Има ли специфични изисквания и данъчно третиране, които да бъдат следвани от "И" ЕАД в договорите и процесите, които ще се установят с банковата или финансова институция, която ще изпълнява технически плащането на "кешбек"?

4. Наличието на договор достатъчно условие ли е за извършването на преводите на сумите "кешбек" към крайните потребители или "И" ЕАД трябва да издава и документ за генерирания паричен поток и съответно какъв би бил той?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище.

Правомощието на НАП да осигурява необходимата информация и да разяснява правата и задълженията на задължените лица се отнася само за техните права и задължения, но не и за такива на други лица, нито за разясняването и тълкуването на нормативни актове от други правни отрасли извън данъчното и осигурителното законодателство. Запитванията не следва да бъдат насочени към проучване на становището на НАП относно бъдещи намерения и действия доколкото в този случай имат характеристиките на искане за правна консултация, което е извън предмета на процедурата по оказване на методологическа помощ чрез изразяване на становище.

Във връзка с гореизложеното приемам, че въпросите 1 и 2 относно отчитане и третиране на сумите, които търговците осигуряват за "кешбек" касаят правата и задълженията на трети лица (търговците и техните правоотношения с крайните потребители), за които не са предоставени идентификационни данни по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), поради което не следва да бъде изразявано становище. Заинтересованите лица могат да поставят индивидуално запитване като се идентифицират по реда определен в ДОПК. В допълнение Ви уведомявам, че по въпроси сързани със счетоводното третиране на стопанските операции е компетентна дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.

По въпроси 3 и 4

Данъчното законодателство не регламентира начина на договаряне и изпълнението на задълженията по сключени договори между частноправни субекти, неговата задача е да се съобрази с реално съществуващите икономически отношения, осъществявани операции и реализирани икономически ползи и да обложи онези от тях, които законодателят е преценил, че следва да бъдат обект на облагане по реда на съответния данъчен закон.

Съгласно чл. 19 от ЗКПО, данъчната основа за облагане с корпоративен данък е данъчната печалба (положителният данъчен финансов резултат). Данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в ЗКПО, с данъчни постоянни разлики, данъчни временни разлики и други суми в случаите, предвидени в същия закон (чл. 22 от ЗКПО). Счетоводен финансов резултат по смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗКПО е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.

Приходите и разходите, активите и пасивите, съответно счетоводният финансов резултат на едно предприятие се формират при спазване на изискванията на Закона за счетоводството(ЗСч), счетоводните стандарти, и възприетата индивидуална счетоводна политика. Когато са спазени принципите и изискванията на счетоводното отчитане на стопанските операции и когато дружеството отчита правилно приходите и разходите, данъчният закон е неутрален и не предвижда преобразуване на счетоводния финансов резултат. Стопанските операции следва да се идентифицират в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, в съответствие с основните принципи за признаване и оценяване на позициите, които се представят във финансовите отчети на предприятията.

Описаният в запитването бизнес модел предполага, че "И" ЕАД действа като посредник. Правната фигура на търговския посредник е уредена в чл. 49, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ). Основното задължение на посредника е да свърже страни по евентуална бъдеща сделка. Това задължение е съпътствано от необходимите технически действия, за да се осъществи това свързване. Търговският посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката им. Размерът на договореното възнаграждение за посредничеството представлява счетоводен приход за дружеството.Тези приходи се признават за данъчни цели и участват при формиране на данъчния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане. Преводите на сумите "кешбек" към крайните потребители представляватпаричен поток и доколкото в случая паричните средства не преминават с имуществени права в патримониума на посредника, липсва основание за отчитане на счетоводен приход съответно и счетоводен разход. 

ЗКПО не регламентира специални данъчни правила по отношение документирането на конкретните стопански операции. Това е въпрос на счетоводна политика на предприятието. Документът, доказващ при необходимост основанието за прилагане на цитирания ред е договорът, сключен между доверителя и комисионера. Изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводни операции (чл. 10 от ЗКПО), в тежест на данъчно задълженото лице остава доказването на относимите факти и обстоятелства относно движението на паричните средства, чрез осигуряване на адекватна отчетност и проследимост на връзката между подкрепящите документи и извършените сделки. Изискванията за документалната обоснованост ще бъдат изпълнени ако съставените документи отговарят на изискванията на ЗСч, съдържат необходимата информация за протеклата стопанска операция и този документ отразява вярно документираната стопанска операция.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК,се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.