ОТНОСНО:Попълване на "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" - обр. ОКд-5
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи по електронен път Ваше запитване с вх. № 94-00-84/25.05.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Подал сте заявление за регистрация като самоосигуряващо се лице по електронен път. След определен период от време смятате да прекратите изпълняването на избраната свободна професия. Към момента не знаете дали ще продължите да се самоосигурявате.
Поставени са следните въпроси:
- Каква е разликата между "Прекъсвам дейността" и "Прекратявам дейността" в декларацията?
- Каква е разликата между осигуряване за "инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт" и "за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица", тъй като в подадената декларация сте посочил първата опция?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Според определението, дадено в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2
Във връзка с възникването на задължение за осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, следва да се прави разлика между лицата по т. 1 и тези по т. 3 на чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ. Първите (по т. 1) подлежат на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт, която регистрация е основание за вписването им в регистър БУЛСТАТ, съответно за определянето им като лица упражняващи свободна професия. За лицата от другата група (по т. 3) е характерно това, че те придобиват качество на лица, упражняващи свободна професия, едва след като се регистрират с код по БУЛСТАТ в Агенцията по вписванията.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/ли занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Следователно, минималният осигурителен социален риск е за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд "Пенсии"), който е задължителен за лицата, когато упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Осигуряването им във фонд "Общо заболяване и майчинство" е по тяхно желание.
Самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице - обр. ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването. Поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване. Ето защо, в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.
С оглед изложеното, ако се отпишете от регистър БУЛСТАТ и спрете да упражнявате трудова дейност като свободна професия, следва да подадете декларация по утвърден образец (обр. ОКд-5), с която в качеството Ви на самоосигуряващо се лице да декларирате прекратяване на дейността по гореописания ред. При попълване на декларацията следва да попълните "прекратявам" и да посочите датата, от която спирате да упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице, тъй като не притежавате вече това качество. В случай че спрете да упражнявате трудова дейност преди да сте отписан от регистър БУЛСТАТ, тоест притежавате качеството на самоосигуряващо се лице, но не упражнявате трудова дейност като свободна професия, следва да подадете декларацията, като посочите дата на "прекъсване" на трудова дейност. И в двата случая декларацията трябва да се подаде в 7-дневен срок от посочената в нея дата на прекъсване/прекратяване на дейността.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира как се упражнява правото на самоосигуряващите се лица да определят вида на осигуряването си със започването/възобновяването на дейността и определя 7-дневен преклузивен срок, през който лицата могат да изберат да се ползват от правото си на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО да се осигуряват освен за задължителния минимален осигурен социален риск - за "инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт", така и за "общо заболяване и майчинство", като заявят изрично това обстоятелство с подаването на същата декларация.
В тази връзка, в нея е предвидено поле "Заявявам, че ще се осигурявам за" и възможност за два избора - "инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт", тоест за фонд "Пенсии" или "за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица", тоест за фонд "Пенсии" и "ОЗМ".
При последваща кореспонденция с НАП, на основание чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, следва да посочвате Вашата идентификация (наименование, ЕГН, ЕИК БУЛСТАТ или ЛНЧ) и адрес за кореспонденция.
Освен това, на основание чл. 102, ал. 1 от същия кодекс, когато запитването се изпраща по електронен път, е необходимо да бъде подписано с квалифициран електронен подпис.
Изложена е следната фактическа обстановка: подали сте заявление за регистрация като самоосигуряващо се лице по електронен път. След определен период от време възнамерявате да прекратите изпълнението на избраната свободна професия. Към момента не знаете дали ще продължите да се самоосигурявате.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Каква е разликата между "Прекъсвам дейността" и "Прекратявам дейността" в декларацията?
Въпрос: Каква е разликата между осигуряване за "инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт" и "за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица", тъй като в подадената декларация сте посочил първата опция?
Упражняването на трудова дейност е основата за осигуряването на лицата за част или всички социални рискове, покрити от държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
В КСО и подзаконовите му актове няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването е достатъчно дадено лице да попада в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
- 1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители, регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
- 2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
- 3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
По отношение на възникването на задължение за осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, следва да се прави разлика между лицата по т. 1 и тези по т. 3 на чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ. Лицата по т. 1 подлежат на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт, която е основание за вписването им в регистър БУЛСТАТ и за определянето им като лица, упражняващи свободна професия. За лицата по т. 3 е характерно, че придобиват качеството на лица, упражняващи свободна професия, едва след регистрация с код по БУЛСТАТ в Агенцията по вписванията.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.
Следователно минималният осигурителен социален риск е за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд "Пенсии"), който е задължителен за лицата, когато упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Осигуряването им във фонд "Общо заболяване и майчинство" е по тяхно желание.
Самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец - "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" обр. ОКд-5, утвърдена от изпълнителния директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството - чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
От тези разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването. Поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване. Поради това в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.
С оглед изложеното, ако се отпишете от регистър БУЛСТАТ и спрете да упражнявате трудова дейност като свободна професия, следва да подадете декларация обр. ОКд-5, с която като самоосигуряващо се лице да декларирате прекратяване на дейността по гореописания ред. При попълване на декларацията следва да отбележите "прекратявам" и да посочите датата, от която спирате да упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице, тъй като вече не притежавате това качество.
В случай че спрете да упражнявате трудова дейност преди да сте отписан от регистър БУЛСТАТ, тоест притежавате качеството на самоосигуряващо се лице, но не упражнявате трудова дейност като свободна професия, следва да подадете декларацията, като посочите дата на "прекъсване" на трудовата дейност. И в двата случая декларацията трябва да се подаде в 7-дневен срок от посочената в нея дата на прекъсване/прекратяване на дейността.
Извод: "Прекратявам дейността" се попълва, когато се отписвате от регистър БУЛСТАТ и окончателно спирате да упражнявате трудова дейност като свободна професия и да имате качеството самоосигуряващо се лице, а "Прекъсвам дейността" - когато временно не упражнявате трудова дейност, но все още сте вписан в регистър БУЛСТАТ и запазвате качеството на самоосигуряващо се лице.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ урежда как се упражнява правото на самоосигуряващите се лица да определят вида на осигуряването си при започване/възобновяване на дейността и определя 7-дневен преклузивен срок, през който лицата могат да изберат да се ползват от правото си по чл. 4, ал. 4 от КСО да се осигуряват, освен за задължителния минимален осигурен социален риск - за "инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт", и за "общо заболяване и майчинство", като заявят изрично това обстоятелство с подаването на същата декларация.
В тази връзка в декларацията е предвидено поле "Заявявам, че ще се осигурявам за" и възможност за два избора:
- "инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт", тоест осигуряване само във фонд "Пенсии";
- "за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица", тоест осигуряване във фонд "Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство".
Извод: Разликата между двете опции за вид осигуряване е, че първата обхваща само риска "инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт" (фонд "Пенсии"), а втората включва всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица, тоест осигуряване едновременно във фонд "Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство".
