Изх. № М-26-С-617
Дата: 13. 09. 2024 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2;
ЗЧРБ, чл. 15, ал. 1;
ЗЧРБ, чл. 23;
ЗЧРБ, чл. 24и, ал. 1.
ОТНОСНО: прилагане на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) по отношение на лица от трети страни, които са със статут на пребиваване в България "Единно разрешение за пребиваване и работа"
В ЦУ на НАП е постъпило Ваше запитване с вх. №М-24-35-11 от 22.07.2024 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Търговско дружество е наело граждани на трети страни - Непал и Бангладеш. Всеки един от гражданите на тези трети страни пребивават на законно основание на територията на Република България. Имат издадено разрешение за пребиваване тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" със срок на валидност от около 2 години. При подаване на документите, нужни за издаване на това разрешение, дружествотое сключило здравна застраховка за наетите лица за период от една година.
Поставяте следния въпрос:
Попадат ли в кръга на осигурените в НЗОК лица гражданите на трети страни - Непал и Бангладеш, притежаващи разрешение за пребиваване тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" и следва ли дружествотода внася и здравноосигурителни вноски за тези лица?
Предвид описаната фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по въпросите, които са от компетентността на НАП:
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице то следва да е в обхвата на задължително осигурените лицапоЗакона за здравното осигуряване(ЗЗО). Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от същия закон. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България(ЗЧРБ) чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно.
Следователно чуждите граждани, които не отговарят на условията по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО са извънкръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК и за тях здравноосигурителна вноска не се дължи.
Задължителни здравноосигурителни вноски ще бъдат дължими само в случай, че тези лица придобият статут на дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ.
От разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО е видно също така, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна, в материалния обхват на който са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в международния договор.
В конкретния случай, във връзка със задължителното здравно осигуряване в България за наети работници от български работодател - граждани на Непал и Бангладеш, следва да имате предвид, че между Република България и тези държави няма действащи договори за социална сигурност. Това означава, че за гражданите на тези държави следва да се прилага българското осигурително законодателство в неговата цялост.
Относно факта, че чуждите граждани от Непал и Бангладеш притежават разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", следва да имате предвид:
На основание чл. 24и, ал. 1 от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 от същия закон или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент №1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни може да бъде издадена на чужденец, който желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България на едно от основанията, посочени в същия закон.
В тази връзка, независимо че лицата притежават разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", те не са със статут на дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ, поради което не са в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и за тях не се дължат здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО.
Необходимо е да се отбележи, че изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми, предвид изложената в писменото запитване фактическа обстановка. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването е посочено, че търговско дружество е наело граждани на трети страни - Непал и Бангладеш. Всеки от тях пребивава на законно основание на територията на Република България и има издадено разрешение за пребиваване тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" със срок на валидност около 2 години. При подаване на документите за издаване на това разрешение дружеството е сключило здравна застраховка за наетите лица за период от една година.
Въпрос: Попадат ли в кръга на осигурените в НЗОК лица гражданите на трети страни - Непал и Бангладеш, притежаващи разрешение за пребиваване тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" и следва ли дружеството да внася и здравноосигурителни вноски за тези лица?
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то трябва да попада в обхвата на задължително осигурените лица по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно.
От това следва, че чуждите граждани, които не отговарят на условията по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, са извън кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК и за тях здравноосигурителна вноска не се дължи. Задължителни здравноосигурителни вноски ще бъдат дължими само ако тези лица придобият статут на дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ.
От разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО следва също, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна и в чийто материален обхват са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в този международен договор.
В конкретния случай, по отношение на задължителното здравно осигуряване в България за наети работници от български работодател - граждани на Непал и Бангладеш, се посочва, че между Република България и тези държави няма действащи договори за социална сигурност. Това означава, че за гражданите на тези държави се прилага българското осигурително законодателство в неговата цялост.
Относно обстоятелството, че чуждите граждани от Непал и Бангладеш притежават разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", се посочва следното:
На основание чл. 24и, ал. 1 от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 от същия закон или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент №1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни може да бъде издадена на чужденец, който желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България на едно от основанията, посочени в закона.
В тази връзка, независимо че лицата притежават разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", те не са със статут на дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ. Поради това те не са в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и за тях не се дължат здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО.
Извод: Гражданите на Непал и Бангладеш, наети от дружеството и притежаващи разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", не са със статут на дългосрочно или постоянно пребиваване по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ, поради което не попадат в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и за тях не се дължат здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО.
