ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи по електронен път запитване с вх. № 54-16-318/06.02.2025 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
През месеци ноември и декември 2024 г. работите по два трудови договора, сключени съгласно чл. 114 от Кодекса на труда (КТ). Сумарно от двете фирми, внесените вноски за здравно осигуряване покриват работните дни за месеца. Например за месец ноември 2024 г. посочвате, че фирма "Б" ЕООД Ви е осигурила за 16 дни, а фирма "Т" ЕООД - за 5 дни, което общо прави 21 дни, колкото са законоустановените работни дни за месеца. От отработените от Вас дни през месец ноември по двата трудови договора 5 дни са в събота и 4 дни в неделя. Според Вас, системата на НАП не компенсира неосигурените делнични дни (от понеделник до петък) с осигурените съботни и неделни дни и следва да заплатите здравна осигуровка за още 9 дни от месец ноември. По този начин считате, че общо Вие и двете фирми сте заплатили здравноосигурителни вноски за 30 дни за месец ноември, а за месец декември - за 24 дни, които надвишават законоустановените работни дни за съответните месеци.
Изразявате мнение, че не е редно хора, които работят по график събота и неделя, а почивните им дни са в делничните, да дължат здравноосигурителни вноски повече от работните дни за месеца. Допълвате още, че не е редно да претендирате и пред работодателя да работите само от понеделник до петък или фиктивно да отбелязва като работни само делнични дни, защото ако се случи злополука в събота и неделя, как ще обясните присъствието си на работа в тези дни.
Също така се интересувате защо съществува практика да се заплащат задължения за здравно осигуряване предварително. Уточнявате, че сте внесла здравна осигуровка и за месец януари 2025 г., което обстоятелство сте разбрала в момента на транзакцията и получаването на разписката.
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство, изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност по смисъла Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основна предпоставка за възникване на осигуряване и е въведена с чл. 10 от КСО. На основание тази разпоредба, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Кръгът на лицата, които подлежат на задължително обществено осигуряване е определен в чл. 4, чл. 4а и чл. 4а1 от КСО.
Видът на правоотношението, работното време, почивки и отпуски на работниците и служителите са регламентирани в КТ.
Разпоредбата на чл.114, ал. 1 от КТ, регламентира, че трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.
Лицата, подлежащи на осигуряване във връзка с трудова дейност, осъществявана по трудово правоотношение (работници и служители) подлежат на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за всички осигурени социални рискове и на задължително здравно осигуряване в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).Ако лицето е родено след 31 декември 1959 г. и не е направило избор по реда на чл. 4б от кодекса, задължително се осигурява и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд на основание чл. 127, ал. 1 от КСО.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите,осигурителните каси,самоосигуряващите се лицаи работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите: данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1).
Съгласно указанията за попълване на декларация образец № 1, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/17.12.2019 г.), когато лицето не работи през всичките дни от месеца, задължително следва да се попълнят и полетата на т. 14 "Ден, от който осигуряването е възникнало/възобновено" и на т. 15 "Последен ден в осигуряване". В полетата на точки 14 и 15 се отразяват хронологично дните, в които осигуряването е възникнало (прекратено) и в позиции 1 и 2 на т. 16, съответно дните в осигуряване, съответстващи на тези периоди.
За разлика от задълженията за държавното обществено осигуряване, задължението за здравно осигуряване на лицата не се основава единствено на полагането на труд, поради което периодите с трудова дейност са неотносими за възникване и продължаване на осигуряването. В тази връзка в ЗЗО като задължени лица са определени и лицата, които не получават доходи от упражняване на трудова дейност и не са осигурени за сметка на държавния бюджет.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО регламентира задължението на лицата, които не са осигурени здравно на друго основание, предвидено в ал. 1, 2 и 3 от същата разпоредба, че дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
На основание т. 2 от същата разпоредба, те са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация, която се подава по ред, определен с Наредба №Н-13/17.12.2019 г. Декларация образец №7 се подава в териториална дирекция на НАП до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. В нея се посочва началната дата, от която възниква задължението за внасяне на вноски, и избраният осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. (чл. 2, ал. 6 и чл. 4, ал. 4 от Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г.).
Видно от цитираната разпоредба, в хипотезата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО е предвидено задължение за подаване на декларация с посочване на датата, от която лицето е задължено да се осигурява.
Следователно, за времето, през което упражнявате трудова дейност по трудово правоотношение, подлежите на задължително здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. За времето, през което не сте осигурена на друго основание по ЗЗО (в конкретния случай по трудово правоотношение) следва да внасяте здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Това обстоятелство декларирате като посочвате в декларация образец № 7 началната дата, от която възниква задължение за здравно осигуряване съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, а не съответните дни в осигуряване, които се посочват при попълване на декларация образец № 1 от осигурителя.
В заключение следва да имате предвид, че на основание чл. 178, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) безкасовото плащане на публичните задължения се извършва с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, или чрез банка или друг доставчик на платежни услуги с платежно нареждане за плащане от/към бюджета, бюджетно платежно искане или вносна бележка (платежно нареждане за наличен паричен превод), чиито форма, структура и съдържание се определят със съвместни указания на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка по чл. 151, ал. 1 от Закона за публичните финанси.
Процесът на плащане на задължения, администрирани от НАП, чрез терминално устройство ПОС с платежна карта в офис на НАП изисква първо клиентът или упълномощено от него лице да подаде подписано заявление по образец, генерирано от информационната система НАП. Клиентът заявява кои видове задължения желае да заплати и служител на НАП въвежда в информационната система заявеното от лицето плащане. В резултат на тези действия на терминално устройство ПОС се генерира общата сума за плащане, заявена от клиента и след авторизация на картовото плащане, терминалното устройство разпечатва касова бележка за извършено плащане, която се предоставя на клиента.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
През месеците ноември и декември 2024 г. работите по два трудови договора, сключени по чл. 114 от Кодекса на труда. Сумарно от двете фирми внесените здравноосигурителни вноски покриват работните дни за месеца. За месец ноември 2024 г. посочвате, че фирма "Б" ЕООД Ви е осигурила за 16 дни, а фирма "Т" ЕООД - за 5 дни, общо 21 дни, колкото са законоустановените работни дни за месеца. От отработените от Вас дни през ноември по двата договора 5 дни са в събота и 4 дни - в неделя.
Според Вас системата на НАП не компенсира неосигурените делнични дни (понеделник - петък) с осигурените съботни и неделни дни и следва да заплатите здравна осигуровка за още 9 дни от месец ноември. Така считате, че общо Вие и двете фирми сте заплатили здравноосигурителни вноски за 30 дни за месец ноември, а за месец декември - за 24 дни, които надвишават законоустановените работни дни за съответните месеци.
Изразявате мнение, че не е редно хора, които работят по график събота и неделя, а почивните им дни са в делничните, да дължат здравноосигурителни вноски повече от работните дни за месеца. Допълвате, че не е редно да претендирате пред работодателя да работите само от понеделник до петък или фиктивно да се отбелязват като работни само делнични дни, тъй като при злополука в събота и неделя би възникнал въпросът как ще обясните присъствието си на работа в тези дни.
Интересувате се и защо съществува практика да се заплащат задължения за здравно осигуряване предварително. Уточнявате, че сте внесла здравна осигуровка и за месец януари 2025 г., което сте разбрала в момента на транзакцията и получаването на разписката.
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство се изразява следното становище:
Упражняването на трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване е основна предпоставка за възникване на осигуряване и е въведено с чл. 10 от КСО. На основание тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Кръгът на лицата, които подлежат на задължително обществено осигуряване, е определен в чл. 4, чл. 4а и чл. 4а1 от КСО. Видът на правоотношението, работното време, почивките и отпуските на работниците и служителите са регламентирани в Кодекса на труда. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.
Лицата, подлежащи на осигуряване във връзка с трудова дейност, осъществявана по трудово правоотношение (работници и служители), подлежат на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за всички осигурени социални рискове и на задължително здравно осигуряване в НЗОК по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. Ако лицето е родено след 31 декември 1959 г. и не е направило избор по реда на чл. 4б от КСО, то задължително се осигурява и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд на основание чл. 127, ал. 1 от КСО.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1).
Съгласно указанията за попълване на декларация образец № 1, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, когато лицето не работи през всичките дни от месеца, задължително се попълват и полетата на т. 14 "Ден, от който осигуряването е възникнало/възобновено" и т. 15 "Последен ден в осигуряване". В тези полета се отразяват хронологично дните, в които осигуряването е възникнало (прекратено), а в позиции 1 и 2 на т. 16 - съответно дните в осигуряване, съответстващи на тези периоди.
За разлика от задълженията за държавното обществено осигуряване, задължението за здравно осигуряване на лицата не се основава единствено на полагането на труд, поради което периодите с трудова дейност са неотносими за възникване и продължаване на осигуряването. В тази връзка в ЗЗО като задължени лица са определени и лицата, които не получават доходи от упражняване на трудова дейност и не са осигурени за сметка на държавния бюджет.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО регламентира задължението на лицата, които не са осигурени здравно на друго основание, предвидено в ал. 1, 2 и 3 на същата разпоредба, да дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
На основание т. 2 от същата разпоредба те са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация, която се подава по ред, определен с Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Декларация образец № 7 се подава в териториална дирекция на НАП до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. В нея се посочва началната дата, от която възниква задължението за внасяне на вноски, и избраният осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (чл. 2, ал. 6 и чл. 4, ал. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.).
От цитираната разпоредба следва, че в хипотезата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО е предвидено задължение за подаване на декларация с посочване на датата, от която лицето е задължено да се осигурява.
Следователно, за времето, през което упражнявате трудова дейност по трудово правоотношение, подлежите на задължително здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. За времето, през което не сте осигурена на друго основание по ЗЗО (в конкретния случай - по трудово правоотношение), следва да внасяте здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Това обстоятелство декларирате, като посочвате в декларация образец № 7 началната дата, от която възниква задължение за здравно осигуряване съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, а не съответните дни в осигуряване, които се посочват при попълване на декларация образец № 1 от осигурителя.
Извод: Здравноосигурителните Ви права се определят по различен ред от този за дните в осигуряване по трудов договор - за периодите с трудова дейност се осигурявате по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, а за периодите без осигуряване на друго основание - по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, като се декларира начална дата на задължението с декларация образец № 7, без значение кои конкретни календарни дни са работни или почивни.
В заключение следва да се има предвид, че на основание чл. 178, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс безкасовото плащане на публичните задължения се извършва с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, или чрез банка или друг доставчик на платежни услуги с платежно нареждане за плащане от/към бюджета, бюджетно платежно искане или вносна бележка (платежно нареждане за наличен паричен превод), чиято форма, структура и съдържание се определят със съвместни указания на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка по чл. 151, ал. 1 от Закона за публичните финанси.
Процесът на плащане на задължения, администрирани от НАП, чрез терминално устройство ПОС е уреден съгласно тази разпоредба.
Извод: Плащането на здравноосигурителни и други публични задължения, включително когато се извършва авансово или по електронен път, се осъществява по реда на чл. 178, ал. 5 от ДОПК чрез посочените в нормата платежни инструменти и форми.
