ЗКПО чл. 204, ал. 1, т. 2
ЗКПО §1, т. 34
КТ чл. 294
ЗДДФЛ чл. 24, ал. 1
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
Посочено е, че "Д" ЕООД е софтуерна компания. Дружеството възнамерява да използва подаръчни карти за своите служители. Картите ще се предоставят на всички служители, като по тях ежемесечно ще се зарежда определена сума за "покриване на такси за различни абонаменти" по избор на служителя. Заредените парични средства по картата ще могат да се използват за плащане на всякакви стоки и услуги. Намерението на дружеството е първоначално да зарежда всяка карта със сума в размер на 20,00 лв., която във времето може да претърпи промяна.
Зареждането на картите става като на "оператора на ваучерите", с когото запитващият планира да работи, се превежда цялата сума, а той я зарежда под формата на електронни пари по всяка карта. След като бъде заредена картата, картодържателят (служителят) ще може да я използва за извършване на разплащания.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Как следва да се третира този разход - като представителен разход за компанията или предвид факта, че картодържателите с права за ползване ще са всички служители дружеството, ще се третира по друг начин - като социален или като част от възнаграждението на наетите лица?
От представената в запитването информация не става ясно по какъв механизъм ще бъде реализирано намерението за предоставяне на социалните придобивки, в какъв размер ще бъде тяхната стойност, какви са договорните отношения на работодателя с търговците на стоките, какъв е моделът на счетоводно отчитане.
Предвид изложеното, изразявам следното принципно становище::
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица).
За да бъдат третирани за данъчни цели като социални разходи, предоставени в натура, социалните придобивки следва да отговарят на легалната дефиниция, дадена в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Съгласно цитираната разпоредба социални разходи, предоставени в натура, са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда(КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Следва да се отбележи, че е необходимо едновременно изпълнение на посочените в горецитираното определение условия, а именно:
- разходите да са за социални придобивки;
- придобивките да се предоставят съгласно чл. 293 и чл. 294 от КТ или по ред и начин, определен от ръководството на предприятието;
- социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители, вкл. лицата, на които е възложено управлението;
- между работодателя или възложителя и наетите лица не са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Социалната политика на предприятието е необходимо да съдържа ясни критерии за условията, на които се базира предоставянето на социалните придобивки, при изпълнението, на които всяко лице би могло да се ползва от тях.
При допускане, че процесните разходи са социални по смисъла на ЗКПО, следва да се анализира предоставени ли са в натура или са налице парични взаимоотношения със служителите.
Запитването не носи достатъчна информация относно т нар. "подаръчни карти", поради което следва да се установи явяват ли се тези карти електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Това може да бъде конкретизирано от документите, с които се уреждат отношенията между дружеството и оператора. В случай че предоставяните карти се определят като електронни пари, ще се счита, че между работодателя и наетите лица се създават парични взаимоотношения (под формата на електронни пари) по отношение на въпросната социална придобивка. Относно социалните придобивки, предоставени под формата на парични средства, ЗКПО препраща към Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ). В тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, съгласно която социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В заключение, социални придобивки, определени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ, за които са изпълнени изискванията на определението, дадено в ЗКПО за социални разходи, предоставени в натура, се облагат с данък върху разходите и са данъчно признат разход. Когато социалните придобивки нямат характеристиките на предоставени в натура, а представляват електронни пари, се облагат с данък по реда на ЗДДФЛ и като елемент на трудовото възнаграждение са данъчно признат разход.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Посочено е, че "Д" ЕООД е софтуерна компания, която възнамерява да използва подаръчни карти за своите служители. Картите ще се предоставят на всички служители, като по тях ежемесечно ще се зарежда определена сума за "покриване на такси за различни абонаменти" по избор на служителя. Заредените парични средства по картата ще могат да се използват за плащане на всякакви стоки и услуги. Намерението на дружеството е първоначално да зарежда всяка карта със сума в размер на 20,00 лв., която във времето може да претърпи промяна.
Зареждането на картите ще се извършва чрез превеждане на цялата сума на "оператора на ваучерите", с когото дружеството планира да работи, като операторът ще зарежда сумите под формата на електронни пари по всяка карта. След зареждане на картата, картодържателят (служителят) ще може да я използва за извършване на разплащания.
В тази връзка е поставен следният въпрос:
Въпрос: Как следва да се третира този разход - като представителен разход за компанията или предвид факта, че картодържателите с права за ползване ще са всички служители, дружеството ще се третира по друг начин - като социален или като част от възнаграждението на наетите лица?
От представената информация не става ясно по какъв механизъм ще бъде реализирано намерението за предоставяне на социалните придобивки, в какъв размер ще бъде тяхната стойност, какви са договорните отношения на работодателя с търговците на стоките и какъв е моделът на счетоводно отчитане.
Предвид изложеното е изразено следното принципно становище:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служителите и лицата по договор за управление и контрол (наети лица).
За да бъдат третирани за данъчни цели като социални разходи, предоставени в натура, социалните придобивки следва да отговарят на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Съгласно тази разпоредба социални разходи, предоставени в натура, са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Посочва се, че е необходимо едновременно изпълнение на следните условия от определението в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО:
- разходите да са за социални придобивки;
- придобивките да се предоставят съгласно чл. 293 и чл. 294 от КТ или по ред и начин, определен от ръководството на предприятието;
- социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители, включително лицата, на които е възложено управлението;
- между работодателя или възложителя и наетите лица да не са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Социалната политика на предприятието следва да съдържа ясни критерии за условията, на които се базира предоставянето на социалните придобивки, при изпълнението на които всяко лице би могло да се ползва от тях.
При допускане, че процесните разходи са социални по смисъла на ЗКПО, следва да се анализира дали са предоставени в натура или са налице парични взаимоотношения със служителите.
Запитването не съдържа достатъчна информация относно т.нар. "подаръчни карти", поради което следва да се установи дали тези карти представляват електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Това може да бъде конкретизирано от документите, с които се уреждат отношенията между дружеството и оператора.
В случай че предоставяните карти се определят като електронни пари, ще се счита, че между работодателя и наетите лица се създават парични взаимоотношения (под формата на електронни пари) по отношение на въпросната социална придобивка.
Относно социалните придобивки, предоставени под формата на парични средства, ЗКПО препраща към Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, съгласно която социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В заключение се посочва, че социални придобивки, определени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ, за които са изпълнени изискванията на определението, дадено в ЗКПО за социални разходи, предоставени в натура, се облагат с данък върху разходите и са данъчно признат разход. Когато социалните придобивки нямат характеристиките на предоставени в натура, а представляват електронни пари, те се облагат с данък по реда на ЗДДФЛ и като елемент на трудовото възнаграждение са данъчно признат разход.
Извод: Третирането на разхода зависи от това дали предоставяните чрез подаръчните карти придобивки отговарят на изискванията за социални разходи, предоставени в натура по ЗКПО и КТ. Ако са социални придобивки в натура, се облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и са данъчно признат разход. Ако представляват електронни пари и създават парични взаимоотношения с наетите лица, се третират като доход по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ и се облагат по реда на ЗДДФЛ, като част от трудовото възнаграждение, и също са данъчно признат разход.
Посочва се, че становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
