Изх. № 53-00-181/ 24.09.2024 г.
ЗДДС - чл.21, ал.1
ЗДДС чл. 21, ал.2
ЗДДС - чл. 69, ал.1
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество извършва неконкретизирани в запитването доставки на услуги посредством специализиран софтуер. Услугите се извършват по договори, сключени с клиенти, установени в САЩ и Великобритания. Дружеството възнамерява да сключи договор със същия предмет с търговско дружество със седалище в Британски Вирджински острови.
При извършена служебна проверка се установи, че дружеството е регистрирано по реда на ЗДДС, на основание чл. 100, ал. 1 от закона, на 23.07.2024 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Къде е мястото на изпълнение на осъществяваните услуги?
- Има ли право дружеството на данъчен кредит за закупени стоки и услуги в България, свързани с дейността му в периода на извършване на тези услуги?
- С какъв документ следва да се снабди дружеството за доказване на обстоятелството, че неговият контрагент от Британските Вирджински острови е данъчно задължено лице?
- Следва ли да бъдат облагани доставките към клиента по предходния въпрос?
При така изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи, трети и четвърти въпрос:
За режима на данъчното облагане по ЗДДС на доставките на услуги от значение е мястото им на изпълнение, което от своя страна се определя от техния предмет, от статута (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и местоустановяването на получателя, или от мястото, където се намира обектът му, на когото услугите се предоставят. В запитването е посочено, че дружеството извършва софтуерни услуги със специализиран софтуер, като не е конкретизирано какво включват те. Предвид липсата на информация за предмета на извършваните услуги, за целите на настоящото становище приемам, че същите не попадат в някоя от особените хипотези на чл. 21, ал. 4 от ЗДДС, поради което, доколкото посочените получатели са лица от трети страни/територии по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗДДС, разяснение ще бъде направено само във връзка с прилагането на правилата на чл. 21, ал. 1, 2, 5 и 6 от ЗДДС относно определяне мястото на изпълнение на услугите.
На първо място следва да бъде изяснен статутът на лицата за целите на облагането с ДДС. В ЗДДС и в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не е регламентирано как доставчикът следва да установява статута на получателя като данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Презумпциите за определянето на статута на получател, установен на територията на Европейския съюз (ЕС), съответно установен извън ЕС, са регламентирани в чл. 18, пар. 1-3 Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент 282/2011), Регламентът е правен акт, който съгласно чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз е задължителен в своята цялост и се прилага пряко от държавите-членки на ЕС, поради което българските дружества - доставчици на услуги, следва да се съобразят с регламентираните в него правила.
Видно от изложеното в запитването, клиентите на дружеството са установили независимата си икономическа дейност в трети страни или територии, различни от териториите на държавите-членки на ЕС. Съгласно чл. 18, пар. 3 от Регламент 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В случай че получателят на услугата е със статут на данъчно задължено лице, то по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС доставката ще е с място на изпълнение извън територията на страната и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за същата не се дължи данък върху добавената стойност. Същото данъчно третиране е налице и когато получател на услугата е данъчно незадължено лице и предметът на услугата попада сред изброените в чл. 21, ал. 5 или ал. 6 от ЗДДС. Ако предметът на услугата не попада в разпоредбите на чл. 21, ал. 5 или чл. 21, ал. 6 от ЗДДС и получателят е данъчно незадължено лице, то на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение ще е на територията на страната и доставката подлежи на облагане с данък върху добавената стойност по общия ред на закона.
По втори въпрос:
По силата на чл. 69, ал.1 от ЗДДС когато стоките или услугите се използват за извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право на приспадане на данъчен кредит, като за облагаеми доставки съгласно ал. 2 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на лицето, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната. От казаното следва, че независимо от обстоятелството, че доставките може да са с място на изпълнение извън територията на страната и за тях да не се начислява данък върху добавената стойност, за закупените стоки и/или услуги за регистрираното на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС лице ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, разбира се когато са изпълнени и условията на чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС и не са налице ограниченията, предвидени в чл. 70 от ЗДДС.
В запитването е посочено, че дружеството извършва неконкретизирани доставки на услуги посредством специализиран софтуер. Услугите се извършват по договори с клиенти, установени в САЩ и Великобритания, като се предвижда сключване на договор със същия предмет с търговско дружество със седалище в Британски Вирджински острови. Установено е, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 100, ал. 1 от закона, считано от 23.07.2024 г.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Къде е мястото на изпълнение на осъществяваните услуги?
Въпрос 2: Има ли право дружеството на данъчен кредит за закупени стоки и услуги в България, свързани с дейността му в периода на извършване на тези услуги?
Въпрос 3: С какъв документ следва да се снабди дружеството за доказване на обстоятелството, че неговият контрагент от Британските Вирджински острови е данъчно задължено лице?
Въпрос 4: Следва ли да бъдат облагани доставките към клиента по предходния въпрос?
По първи, трети и четвърти въпрос
За режима на данъчното облагане по ЗДДС на доставките на услуги определящо е мястото на изпълнение. То се определя от предмета на услугите, от статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице, от местоустановяването на получателя или от мястото, където се намира обектът, на когото услугите се предоставят.
В запитването е посочено, че дружеството извършва софтуерни услуги посредством специализиран софтуер, без да е конкретизирано какво включват тези услуги. Поради липса на информация за предмета на услугите, за целите на становището се приема, че те не попадат в някоя от особените хипотези на чл. 21, ал. 4 от ЗДДС. Тъй като получателите са лица от трети страни/територии по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС, разясненията се отнасят до прилагането на чл. 21, ал. 1, 2, 5 и 6 от ЗДДС относно определяне мястото на изпълнение на услугите.
На първо място следва да се изясни статутът на получателите за целите на облагането с ДДС. В ЗДДС и в Правилника за прилагане на ЗДДС не е уредено как доставчикът установява статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Презумпциите за определяне статута на получател, установен на територията на ЕС или извън ЕС, са регламентирани в чл. 18, пар. 1 - 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС (Регламент 282/2011). Регламентът е правен акт, който съгласно чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз е задължителен в своята цялост и се прилага пряко от държавите членки, поради което българските дружества - доставчици на услуги, следва да се съобразяват с регламентираните в него правила.
Клиентите на дружеството са установили независимата си икономическа дейност в трети страни или територии, различни от териториите на държавите членки на ЕС. Съгласно чл. 18, пар. 3 от Регламент 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
- ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, потвърждаващо, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността; или
- когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационен номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица, или с всяко друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице, и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, включително мерки, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В случай че получателят на услугата е със статут на данъчно задължено лице, по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за тази доставка не се дължи данък върху добавената стойност.
Същото данъчно третиране е налице и когато получателят е данъчно незадължено лице, но предметът на услугата попада сред изброените в чл. 21, ал. 5 или ал. 6 от ЗДДС - в тези случаи мястото на изпълнение също е извън територията на страната и не се начислява ДДС.
Ако предметът на услугата не попада в разпоредбите на чл. 21, ал. 5 или чл. 21, ал. 6 от ЗДДС и получателят е данъчно незадължено лице, на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение е на територията на страната и доставката подлежи на облагане с ДДС по общия ред на закона.
Извод: Мястото на изпълнение на услугите зависи от статута на получателя и от това дали услугите попадат в хипотезите на чл. 21, ал. 5 и 6 от ЗДДС. За да се приеме, че контрагентът от Британските Вирджински острови е данъчно задължено лице, дружеството следва да разполага с удостоверение от компетентния данъчен орган на получателя или с идентификационен номер по ДДС/подобен номер или друго доказателство по чл. 18, пар. 3 от Регламент 282/2011, при извършена разумна проверка. Когато получателят е данъчно задължено лице или услугите към данъчно незадължено лице попадат в чл. 21, ал. 5 или 6 от ЗДДС, мястото на изпълнение е извън страната и не се начислява ДДС; ако получателят е данъчно незадължено лице и услугите не попадат в тези разпоредби, мястото на изпълнение е в страната и доставките се облагат с ДДС.
По втори въпрос
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно ал. 2 на същия член, за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на лицето, които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
От това следва, че независимо от обстоятелството, че доставките може да са с място на изпълнение извън територията на страната и за тях да не се начислява ДДС, за закупените стоки и/или услуги от регистрираното на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС лице е налице право на приспадане на данъчен кредит, при условие че са изпълнени изискванията на чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС и не са налице ограниченията по чл. 70 от ЗДДС.
Извод: Дружеството има право на приспадане на данъчен кредит за закупените в България стоки и услуги, свързани с дейността му по извършване на разглежданите услуги, дори когато мястото на изпълнение на тези услуги е извън страната и не се начислява ДДС, при условие че са изпълнени изискванията на чл. 69 - 72 от ЗДДС и не са налице ограниченията по чл. 70 от ЗДДС.
