Изх. №20-00-393
27.06.2024 г.
§1,т. 34 от ДР на ЗКПО
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Ръководството на "С." АД планира да предостави на всички работници и служители ваучери за храна на база отработен ден и еднаква сума на отработен ден.
В тази връзка е поставен следният въпрос:
Ще бъде ли нарушен принципът на общодостъпност на социалната придобивка в случай че решението на ръководството на предприятието предвижда за времето на платения годишен отпуск или за дните в допълнителен отпуск за неблагоприятни условия на труд да се предоставят ваучери за храна, а за дните на отсъствие поради всички други причини, като отпуск за бременност и раждане, за отглеждане на дете, неплатен отпуск, отпуск поради временна неработоспособност и др. - да не се предоставят?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно изменението в ЗКПО в сила от 01.01.2024 г. е предвиден преходен период за преминаване изцяло към ваучери за храна на електронен носител, като до 30.06.2024 г. при прилагане на данъчното облекчение, може да се предоставят ваучери за храна на хартиен носител по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО и на електронен носител по чл. 209а, ал. 1 от с.з. От 01.07.2024 г. при желание на работодател да предоставя социални разходи под формата на ваучери за храна на наетите лица, това ще е възможно само за ваучери за храна на електронен носител. Доколкото настоящото становище се издава в края на месец юни 2024 г., то същото се отнася за ваучери за храна на електронен носител.
Според дефиницията, дадена в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие, че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В описания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. Становище в този смисъл е изразено в писма с изх. №24-34-90/29.09.2014 г., изх. №26-Ш-10/10.01.2020 г. и изх. №М-26-С-699/18.01.2021г., които са публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни). Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите се обвърже с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск, самоотлъчки и други.
Понеже необходимостта от посочените придобивки възниква, когато наетото лице се явява на работа, това означава, че неосигуряването на ваучери за храна при липса на отработени дни, не компрометира критерия за "общодостъпност".
Според писменото запитване, ваучери ще се предоставят на лица с отработени дни и на лица, които са в платен годишен отпуск или в допълнителен отпуск за неблагоприятни условия на труд. С цел коректност, трябва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 156 от КТ работникът или служителят има право на два вида допълнителен платен годишен отпуск:
- за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки;
- за работа при ненормиран работен ден.
Съобразно посоченото под "допълнителен отпуск за неблагоприятни условия на труд" трябва да се разбира допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки.
По смисъла на трудовото законодателство "реално отработени дни" не включват ползваните отпуски. Съгласно §1, т. 11 от ДР на КТ, "работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Следователно реално отработени дни означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място. През това време работникът или служителят осъществява различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор.
За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
В конкретния случай предоставянето на ваучерите за храна на електронен носител се базира на смесен критерий, представляващ комбинация от критериите "отработени дни", "дни в допълнителен отпуск за неблагоприятни условия на труд " и "дни в платен годишен отпуск". С подобно решение, което не се опира на ясен единен критерий (отработен ден) се създава възможност въз основа на субективни преценки да се определи достъпа до дадена социална придобивка. Така, в зависимост от вида на ползвания отпуск наетите лица получават ваучери в различен размер, което представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО и изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи в натура. Предоставеното от работодателя (ваучери за храна на електронен носител) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
В запитването е описана следната фактическа обстановка: ръководството на "С." АД планира да предоставя на всички работници и служители ваучери за храна на база отработен ден и в еднаква сума за всеки отработен ден.
Въпрос: "Ще бъде ли нарушен принципът на общодостъпност на социалната придобивка в случай че решението на ръководството на предприятието предвижда за времето на платения годишен отпуск или за дните в допълнителен отпуск за неблагоприятни условия на труд да се предоставят ваучери за храна, а за дните на отсъствие поради всички други причини, като отпуск за бременност и раждане, за отглеждане на дете, неплатен отпуск, отпуск поради временна неработоспособност и др. - да не се предоставят?"
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба, е изразено следното становище.
Съгласно изменението в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в сила от 01.01.2024 г., е предвиден преходен период за преминаване изцяло към ваучери за храна на електронен носител. До 30.06.2024 г. при прилагане на данъчното облекчение могат да се предоставят ваучери за храна на хартиен носител по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО и на електронен носител по чл. 209а, ал. 1 от същия закон. От 01.07.2024 г., ако работодател желае да предоставя социални разходи под формата на ваучери за храна на наетите лица, това ще е възможно само чрез ваучери за храна на електронен носител. Тъй като становището се издава в края на месец юни 2024 г., то се отнася за ваучери за храна на електронен носител.
Според дефиницията в §1, т. 34 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ), предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие, че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица съществуват парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В разглеждания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество - свързана е с храненето - предполага наетото лице да се явява на работа. Тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. В този смисъл са и становищата, изложени в писма с изх. №24-34-90/29.09.2014 г., изх. №26-Ш-10/10.01.2020 г. и изх. №М-26-С-699/18.01.2021 г., публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Подчертава се, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се основава на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни). Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите се обвърже с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск, самоотлъчки и други. Тъй като необходимостта от посочените придобивки възниква, когато наетото лице се явява на работа, липсата на ваучери за храна при липса на отработени дни не компрометира критерия за "общодостъпност".
Според писменото запитване, ваучери ще се предоставят на лица с отработени дни и на лица, които са в платен годишен отпуск или в допълнителен отпуск за неблагоприятни условия на труд.
С оглед коректност се отбелязва, че съгласно чл. 156 от КТ работникът или служителят има право на два вида допълнителен платен годишен отпуск:
- за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки;
- за работа при ненормиран работен ден.
Съобразно това, под "допълнителен отпуск за неблагоприятни условия на труд" следва да се разбира допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки.
По смисъла на трудовото законодателство "реално отработени дни" не включват ползваните отпуски. Съгласно §1, т. 11 от ДР на КТ, "работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Следователно "реално отработени дни" означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място. През това време работникът или служителят осъществява различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си, в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор.
За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
В конкретния случай предоставянето на ваучерите за храна на електронен носител се базира на смесен критерий, представляващ комбинация от критериите "отработени дни", "дни в допълнителен отпуск за неблагоприятни условия на труд" и "дни в платен годишен отпуск". С подобно решение, което не се опира на ясен единен критерий (отработен ден), се създава възможност въз основа на субективни преценки да се определя достъпът до дадена социална придобивка. В зависимост от вида на ползвания отпуск наетите лица получават ваучери в различен размер, което представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, и изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи в натура.
Предоставеното от работодателя - ваучери за храна на електронен носител - носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Извод: В описаната хипотеза, при която ваучерите за храна се предоставят на база смесен критерий (отработени дни, дни в платен годишен отпуск и дни в допълнителен отпуск за неблагоприятни условия на труд), е налице нарушение на принципа на общодостъпност по §1, т. 34 от ДР на ЗКПО и разходите за ваучери за храна не се третират като социални разходи в натура, а като възнаграждение, подлежащо на облагане по реда на ЗДДФЛ.
