Изх. № М-26-К-2083
Дата: 23. 12. 2024 год.
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11, § 3, буква "а";
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 12, § 1;
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 14, § 2.
Във Ваше писмено запитване..... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
В еднолично дружество с ограничена отговорност има назначени около 79 служители на трудов договор, които работят на територията на страната. Една част от тях (около 15 човека) се командироват често до различни страни членки на Европейския съюз за участие в семинари, обучения, срещи и други. Командироването се осъществява по реда на Наредбата за служебнитекомандировкии специализации вчужбина, катов повечето случаи е с продължителност от 3 до 5 дни. Оборотът на дружеството, реализиран на територията на България е около 95%.
Поставени са следните въпроси:
1. Приложими ли са Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 при така описаната фактическа обстановка и може ли да бъде издадено удостоверение А1 за командированите работници, при условие че срокът на командироване е с продължителност от 3 до 5 работни дни?
2. В случаи че може да бъде издадено удостоверение А1, може ли то да бъде за период от 2 години или трябва да бъдат подавани искания за издаване на удостоверение за всяка една отделна командировка? Страната на командироване може да бъде различна - Германия, Австрия или друга страна членка.
Във връзка с изложената фактическа обстановка и съобразно действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които упражняват правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004Регламент (ЕО) №987/2009.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени специални правила, които дават възможност за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава членка.
Съгласно чл. 12 параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Като изключение от основното правило, разпоредбата изисква наличието на определени задължителни условия, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка.
- Първото условие е законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или служителя поне един месец преди командироването му;
- Следващото условие е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава членка(следва да се вземат предвид и разпоредбите на 14 параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 и Решение №А2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност);
- Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 е поддържането на "пряка връзка" между работодателя и изпратеното лице, която дабъде запазена за целия период на изпращане;
- Четвъртото условие е лицето да не е изпратено да замества друго командировано лице;
- Последното задължително условие е предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.
Ако не са изпълнени условията на чл. 12 параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, командированите лица не могат да останат подчинени на българското законодателство за периода на изпращане и в тази хипотеза за тях ще се прилага законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.
Преценката за изпълнението на условията, въз основа на които лицата да останат подчинени на българското законодателство за периода на изпращане, се извършва от компетентната териториална дирекция на НАП в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай.
Следва да имате предвид, че на основание на чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) №987/2009 във всички случаи, когато работодател, установен в България, изпраща заети лица на територията на друга държава членка, е необходимо той да информира за това компетентната териториална дирекция на НАП.
Тази разпоредбане предвижда минимален срок на командироване, при който да се прилага, което означава, че при изпращане на работници, дори и за един ден и независимо на какво основание, работодателят уведомява НАП за това обстоятелство.
С оглед на това, ако работодател командирова работници на територията на различни държави членки в ЕС, е необходимо той да уведоми за това компетентната териториална дирекция на НАП, като подаде отделно уведомление по образец ОКд-236 за всяко командировано лице.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез издаване по искане на лицето или работодателя на Удостоверение А1 от институцията на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на Дял II Регламент (ЕО) №883/2004.
Удостоверението се издава за срока на всяко отделно командироване в различна държава членка, в случай че са изпълнени условията в чл. 12 параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004. В този смисъл, не е възможно да се издаде едно удостоверение А1 за период от 24 месеца, което да е валидно за изпращане на работници/служители в различни държави членки на ЕС.
Важно е да се подчертае, че издаването на удостоверение А1 не е задължително условие за изпращане на работници в друга държава членка. Този формуляр само удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството за социална сигурност на определена държава членка и че същото е освободено от прилагане на законодателството на други държави членки.
В координационните регламенти и във вътрешното законодателство няма разпоредба, която да указва минималната продължителност на командировката, при която е задължително издаването на удостоверение А1. В някои случаи въпросното удостоверение може да се издаде и за вече приключил период на командироване.
Следва да имате предвид, обаче, че при извършване на проверка от страна на компетентна институция на друга държава членка, в която е командирован работника, той или неговият работодател трябва да са в състояние да удостоверят определеното за лицето приложимо законодателство чрез представяне на въпросния формуляр А1 пред компетентните институции на държавата по месторабота.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В еднолично дружество с ограничена отговорност са назначени около 79 служители по трудов договор, които работят на територията на България. Около 15 от тях често се командироват до различни държави членки на Европейския съюз за участие в семинари, обучения, срещи и други. Командироването се извършва по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като в повечето случаи продължителността е от 3 до 5 дни. Около 95% от оборота на дружеството се реализира на територията на България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Приложими ли са Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 при така описаната фактическа обстановка и може ли да бъде издадено удостоверение А1 за командированите работници, при условие че срокът на командироване е с продължителност от 3 до 5 работни дни?
Въпрос 2: В случаи че може да бъде издадено удостоверение А1, може ли то да бъде за период от 2 години или трябва да бъдат подавани искания за издаване на удостоверение за всяка една отделна командировка? Страната на командироване може да бъде различна - Германия, Австрия или друга страна членка.
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които упражняват правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си, на основание чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004.
В дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени специални правила, които позволяват запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава членка.
Съгласно чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че:
- предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца, и
- лицето не е изпратено да замества друго командировано лице.
Като изключение от основното правило, тази разпоредба изисква наличието на определени задължителни условия, чието изпълнение е абсолютно необходимо за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка:
- Първо условие - законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава трябва да е било приложимо спрямо работника или служителя поне един месец преди командироването му.
- Второ условие - командироващият работодател трябва обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава членка. При преценката следва да се вземат предвид разпоредбите на чл. 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 и Решение № A2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност.
- Трето условие - необходимо е поддържането на "пряка връзка" между работодателя и изпратеното лице, която да бъде запазена за целия период на изпращане.
- Четвърто условие - лицето не трябва да е изпратено да замества друго командировано лице.
- Пето условие - предвиденото времетраене на работата на командированото лице не трябва да превишава 24 месеца.
Ако условията на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 не са изпълнени, командированите лица не могат да останат подчинени на българското законодателство за периода на изпращане. В този случай за тях ще се прилага законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.
Преценката за изпълнението на условията, въз основа на които лицата да останат подчинени на българското законодателство за периода на изпращане, се извършва от компетентната териториална дирекция на НАП, в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай.
На основание чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) №987/2009, във всички случаи, когато работодател, установен в България, изпраща заети лица на територията на друга държава членка, той е длъжен да информира за това компетентната териториална дирекция на НАП. Тази разпоредба не предвижда минимален срок на командироване, при който да се прилага, което означава, че при изпращане на работници, дори и за един ден и независимо на какво основание, работодателят уведомява НАП за това обстоятелство.
При командироване на работници на територията на различни държави членки в ЕС, работодателят следва да уведоми компетентната териториална дирекция на НАП, като подаде отделно уведомление по образец ОКд-236 за всяко командировано лице.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез издаване, по искане на лицето или работодателя, на удостоверение А1 от институцията на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.
Удостоверението А1 се издава за срока на всяко отделно командироване в различна държава членка, при условие че са изпълнени условията на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004. Не е възможно да се издаде едно удостоверение А1 за период от 24 месеца, което да е валидно за изпращане на работници/служители в различни държави членки на ЕС.
Издаването на удостоверение А1 не е задължително условие за изпращане на работници в друга държава членка. Формулярът само удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството за социална сигурност на определена държава членка и че е освободено от прилагане на законодателството на други държави членки.
В координационните регламенти и във вътрешното законодателство няма разпоредба, която да указва минималната продължителност на командировката, при която е задължително издаването на удостоверение А1. В някои случаи удостоверението може да се издаде и за вече приключил период на командироване.
При извършване на проверка от страна на компетентна институция на друга държава членка, в която е командирован работникът, той или неговият работодател трябва да могат да удостоверят определеното за лицето приложимо законодателство чрез представяне на формуляр А1 пред компетентните институции на държавата по месторабота.
Извод по Въпрос 1: Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 са приложими при описаната фактическа обстановка. Удостоверение А1 може да бъде издадено за командированите работници, включително при командировки с продължителност от 3 до 5 работни дни, при условие че са изпълнени всички изисквания на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004.
Извод по Въпрос 2: Удостоверение А1 се издава за срока на всяко отделно командироване в конкретна държава членка. Не може да се издаде едно удостоверение А1 за период от 2 години (24 месеца), което да е валидно за изпращане на работници/служители в различни държави членки на ЕС; необходимо е подаване на искане и издаване на удостоверение за всяка отделна командировка и за съответната държава членка.
