Относно:Издаване на удостоверение А1 в хипотезата на Основното правило по чл. 11(3)(а) и/или самостоятелно заето лице в две или повече държави членки по чл. 13(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ,,,, постъпи писмено запитване с вх. № 20-28-191 от 07.06.2021 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Г.Г. с ЕГН ...... има регистрирани фирми в България - "Д" ЕООД, ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ ....., и в Гърция - "Д.Х." с VAT ........ Упражнява трудова дейност само като самоосигуряващо се лице на територията на България, като собственик на капитала на търговското дружество "Д" ЕООД. От м. април 2020 г. не осъществява дейност в регистрираната в Гърция фирма. От счетоводството в Гърция настояват да представи удостоверение А1, въпреки, че в момента не упражнява дейност там. В НАП ......, офис ...... (по местоживеене на самоосигуряващото се лице) не е прието искане за издаване на А1 с аргумент, че няма правно основание за издаване на такова удостоверение, защото фирмата в Гърция не отчита приходи от дейност.
Поставяте въпроса: Следва ли да бъде прието искането и издадено удостоверение А1 за самоосигуряващото се лице?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство по задължителното обществено осигуряване, Ви уведомявам за следното:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Конфедерация Швейцария, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата, въведени с Дял II от регламента, гражданите на държава членка следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:
- са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави членки;
- наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави членки, които прилагат Регламент (ЕО) №883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
В чл. 13 на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило в различни хипотези. Една от тях е разпоредбата на чл. 13(2), регламентираща определяне на приложимото законодателство за самостоятелно заето лице, което осъществява дейност в две и повече държави-членки.
Съгласно чл. 13(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки е подчинено на:
a) законодателството на държавата-членка по пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава-членка;
или
б) законодателството на държавата-членка, в която е съсредоточена дейността му, ако то не пребивава в една от държавите членки, в която осъществява значителна част от дейността си.
На основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка, в която пребивава. Институцията на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство.
Основното следствиеот определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004е, че сеопределя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.При определяне на дължимите осигурителни вноски, всички дейности и доходи в две или повече държави-членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава-членка (основание чл. 13(5) от Регламент № 883/2004).
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 -"Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава-членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави-членки, с които би могло да възникне правна колизия.
През 2018 г. са утвърдени нови образци на Удостоверение А1 и съответно инструкции за тяхното попълване с ПРЕПОРЪКА №А1 от 18 октомври 2017 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета, обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз.
С новите образци се предвижда при поискване да се издава Удостоверение А1 и в случаите, в които лицето попада в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 (основно правило). Съгласно тази разпоредба спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
В хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основно правило) самоосигуряващо се лице следва да подаде "Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето или самостоятелно заето лице в една държава-членка" (образец ОКд-284). Следва да се има предвид, че в тази хипотеза, също следва да е налице трансгранична ситуация по отношение на лицето, подало искане обр. ОКд-284.Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави, които прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 от лица, попадащи в персоналния му обхват. Например, такава ситуация би била налице, ако българският гражданин, който упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице в България, пребивава на територията на друга държава членка и обратно. В случай, че не е налице трансгранична ситуация, не може да се приложи регламента и няма основание да бъде издавано удостоверение А1 по този ред.
В хипотезата на чл. 13(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки следва да подаде "Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за самостоятелно заето лице на територията на две или повече държави членки" (образец ОКд-239). В тази хипотеза следва да се има предвид, че при определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) №883/2004).
С оглед определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.
Следователно, квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си. В конкретния случай, независимо че от дейността на територията на Гърция лицето не отчита приходи, следва да се установи за целите на осигурителното законодателство на Гърция дали същата се третира като дейност на самостоятелно заето лице или не.
С оглед изложеното, г-н Г. може да поиска издаване на удостоверение А1, като подаде в компетентната териториална дирекция на НАП, съответния образец ОКд - 284 или ОКд - 239 според това дали е налице трансгранична ситуация, при която самостоятелно заетото лице упражнява дейност единствено на територията на една държава-членка, но пребивава на територията на друга държава-членка, или упражнява дейност на територията на две държави-членки.
Компетентната териториална дирекция на НАП извършва задълбочена преценка за изпълнение на условията предвидени в чл. 11(3)(а) или чл. 13(2)(а)(б) от Регламент (ЕО) № 883/2004, въз основа на която може да издаде удостоверение А1 - при изпълнени условия или да откаже издаването му, ако няма основание за издаване.
В заключение Ви обръщам внимание, че органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК).
Въпрос: Следва ли да бъде прието искането и издадено удостоверение А1 за самоосигуряващото се лице?
Изложена е следната фактическа обстановка: Г.Г. с ЕГН ...... има регистрирани фирми в България - "Д" ЕООД, ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ ......, и в Гърция - "Д.Х." с VAT ........ Упражнява трудова дейност само като самоосигуряващо се лице на територията на България, като собственик на капитала на "Д" ЕООД. От месец април 2020 г. не осъществява дейност в регистрираната в Гърция фирма. От счетоводството в Гърция настояват да представи удостоверение А1, въпреки че в момента не упражнява дейност там. В НАП ......, офис ......, по местоживеене на самоосигуряващото се лице, не е прието искане за издаване на А1 с аргумент, че няма правно основание за издаване на такова удостоверение, защото фирмата в Гърция не отчита приходи от дейност.
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 11(1) от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 и да възникне необходимост от определяне на приложимо законодателство по правилата на Дял II, гражданите на държава членка трябва кумулативно:
- да са (или да са били) подчинени на законодателството на една или повече държави членки;
- да е налице спрямо тях трансгранична ситуация.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави членки, които прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
В чл. 13 от Дял II на Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило в различни хипотези. Една от тях е разпоредбата на чл. 13(2), която урежда определянето на приложимото законодателство за самостоятелно заето лице, което осъществява дейност в две или повече държави членки.
Съгласно чл. 13(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави членки, е подчинено на:
- буква а) - законодателството на държавата членка по пребиваване, ако осъществява значителна част от дейността си в тази държава членка; или
- буква б) - законодателството на държавата членка, в която е съсредоточена дейността му, ако не пребивава в една от държавите членки, в която осъществява значителна част от дейността си.
На основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка, в която пребивава. Институцията на държавата членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство.
Основното последствие от определяне на приложимото законодателство по Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки. При определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи в две или повече държави членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава членка (чл. 13(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 - "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава членка и че е освободено от прилагане на законодателството на други държави членки, с които би могло да възникне правна колизия.
През 2018 г. са утвърдени нови образци на удостоверение А1 и съответни инструкции за тяхното попълване с Препоръка № А1 от 18 октомври 2017 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност относно издаването на атестацията, посочена в чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009, обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз. С новите образци се предвижда при поискване да се издава удостоверение А1 и в случаите, в които лицето попада в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основно правило).
Съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
В хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основно правило) самоосигуряващо се лице следва да подаде "Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето или самостоятелно заето лице в една държава членка" (образец ОКд-284).
Следва да се има предвид, че и в тази хипотеза трябва да е налице трансгранична ситуация по отношение на лицето, подало искане по образец ОКд-284. Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави, които прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват. Например такава ситуация би била налице, ако български гражданин, който упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице в България, пребивава на територията на друга държава членка, и обратно.
В случай че не е налице трансгранична ситуация, регламентът не може да се приложи и няма основание да бъде издавано удостоверение А1 по този ред.
В хипотезата на чл. 13(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави членки, следва да подаде "Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за самостоятелно заето лице на територията на две или повече държави членки" (образец ОКд-239).
В тази хипотеза следва да се има предвид, че при определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат действително упражняващи дейност в съответните държави членки. (Текстът в предоставеното становище е прекъснат на този етап.)
Извод: Удостоверение А1 може да бъде издадено само при наличие на трансгранична ситуация по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 и при действително упражняване на трудова дейност съгласно съответната хипотеза - чл. 11(3)(а) (дейност в една държава членка) или чл. 13(2) (дейност в две или повече държави членки). При липса на трансгранична ситуация и/или при липса на действително упражнявана дейност в друга държава членка не е налице правно основание за издаване на удостоверение А1.
