НАП: Данъчно и осигурително третиране на доходи на физическо лице от предоставяне на право на ползване на софтуер чрез електронна търговия

Изх. № М-94-А-557

Дата: 23.04.2020 год.

ЗДДС, чл. 3, ал. 1; ЗДДС, чл. 82, ал. 1;

ЗДДС, чл. 3, ал. 2; ЗДДС, чл. 82, ал. 2;

ЗДДС, чл. 3, ал. 5; ЗДДС, чл. 82, ал. 3;

ЗДДС, чл. 3, ал. 6; ЗДДС, чл. 86, ал. 3;

ЗДДС, чл. 5; ЗДДС, чл. 96;

ЗДДС, чл. 5, ал. 1; ЗДДС, чл. 92, ал. 1;

ЗДДС, чл. 6; ЗДДС, чл. 92, ал. 2;

ЗДДС, чл. 8; ЗДДС, чл. 96, ал. 2, т. 2;

ЗДДС, чл. 9; ЗДДС, чл. 96, ал. 2, т. 3;

ЗДДС, чл. 9, ал. 1; ЗДДС, чл. 96, ал. 3;

ЗДДС, чл. 9, ал. 2; ЗДДС, чл. 96, ал. 10;

ЗДДС, чл. 12, ал. 1; ЗДДС, чл. 97;

ЗДДС, чл. 21, ал. 1; ЗДДС, чл. 97а, ал. 1;

ЗДДС, чл. 21, ал. 2; ЗДДС, чл. 97а, ал. 2;

ЗДДС, чл. 21, ал. 6; ЗДДС, чл. 97а, ал. 3;

ЗДДС, чл. 21, ал. 8; ЗДДС, чл. 97а, ал. 4;

ЗДДС, чл. 21, ал. 8, т. 3; ЗДДС, чл. 97а, ал. 5;

ЗДДС, чл. 21, ал. 10; ЗДДС, чл. 98;

ЗДДС, чл. 21, ал. 11; ЗДДС, чл. 99;

ЗДДС, чл. 46; ЗДДС, чл. 100, ал. 1; ЗДДС, чл. 47; ЗДДС, чл. 100, ал. 2;

ЗДДС, чл. 100, ал. 3; ЗДДС, чл. 127, ал. 2, т. 2, б. "а";

ЗДДС, чл. 111а, ал. 1; ЗДДС, чл. 156;

ЗДДС, чл. 111а, ал. 2; ЗДДС, чл. 156, ал. 1;

ЗДДС, чл. 111а, ал. 3; ЗДДС, чл. 156, ал. 2;

ЗДДС, чл. 113, ал. 1; ЗДДС, чл. 156, ал. 12;

ЗДДС, чл. 125, ал. 2; ЗДДС, чл. 156, ал. 14;

ЗДДС, чл. 127; ДР на ЗДДС, § 1, т. 14

ДР на ЗДДС, § 1, т. 25; ППЗДДС, чл. 79, ал. 2, т. 3;

ЗДДФЛ, чл. 6; ЗДДФЛ, чл. 10;

ЗДДФЛ, чл. 11; ЗДДФЛ, чл. 22д, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 29; ЗДДФЛ, чл. 43;

ЗДДФЛ, чл. 50; ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 75; ЗДДФЛ, чл. 77;

ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 8; ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 33;

Директива 2006/112/ЕО, чл. 44; Регламент № 282/2011, чл. 7, § 1;

Директива 2006/112/ЕО, чл. 45; Регламент № 282/2011, чл. 18, § 1;

Директива 2006/112/ЕО, чл. 58; Регламент № 282/2011, чл. 18, § 2;

Директива 2006/112/ЕО, чл. 58, § 1, буква "в";

ОТНОСНО: Прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Във Ваши писма до Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), постъпили по електронната поща и заведени с вх. М-94-А-557/04.12.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:

Като физическо лице предстои да упълномощите и да сключите договор за поръчка с чуждестранно лице от територията на България, да упражнявате свои авторски права и да получавате в замяна приходи по своя сметка в страната. Разработили сте компютърна програма от свое име и за своя сметка, която е за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретен потребител. Посочили сте, че няма да продавате програмата, нито да доставяте нейни копия срещу заплащане, нито да извършвате инсталации, обновления, подобрения или гаранционно обслужване.

Доверител сте по договор с търговско дружество (Довереник), регистрирано в Ирландия, като по силата на този договор, който не е приложен към запитването, Довереникът се задължава възмездно да организира и извършва електронна търговия, хостинг на програмата и други услуги, предоставяни по електронен път, включително чрез свои контрагенти. При изпълнението на тези свои задължения Довереникът следва да продава на трети лица права на достъп по Интернет до предоставеното му от Вас копие на програмата и да изпълнява възникващите от тези продажби данъчни задължения (ДДС/VAT/GST), действайки пред купувачите:

а) от свое име (в съответствие с изр. 2-ро на чл. 292 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)), когато купувачите са установени в страни от Европейското икономическо пространство и Обединеното кралство; или

б) от Ваше име (в съответствие с изр. 1-во на чл. 292 от ЗЗД), когато купувачите са установени в други страни. За всяка отделна такава продажба Довереникът следва да начислява в продажната цена определено от Вас авторско възнаграждение и размерът на споменатите данъчни задължения. Във връзка със своята покупка на право на достъп до програмата всеки от ползвателите ѝ следва да сключи с Вас допълнителен безвъзмезден индивидуален договор по чл. 36, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Получател сте на платежни услуги, предоставени от разплащателна институция (Посредник), регистрирана в Ирландия, която е контрагент на Довереника. По силата на договор помежду Ви Посредникът се задължава да инициира плащане на авторско възнаграждение към Ваша сметка за всяка покупка по описания по-горе ред (възнаграждение по чл. 19 от ЗАПСП), след като прихване от тези плащания съответните Ви задължения към Довереника. Не следва да получавате доставки на стойност, надхвърляща 10000 евро за година, и не следва да реализирате оборот, надхвърлящ 50000 лева в рамките на 12 месеца.

В същото време сте и Комитент по договор с търговско дружество (Комисионер), регистрирано в САЩ. По силата на този договор Комисионерът се задължава да организира и извършва електронна търговия, хостинг на програмата и други услуги, предоставяни по електронен път, включително чрез свои филиали в други страни. При изпълнението на тези свои задължения Комисионерът следва да продава на трети лица (физически и юридически лица, установени в рамките на Европейския съюз или извън него) права на достъп по Интернет до предоставено му от Вас копие на програмата. За всяка отделна такава продажба Комисионерът следва да начислява в продажната цена определено от Вас авторско възнаграждение (по чл. 19 от ЗАПСП) и дължими от него данъци (вкл. ДДС/VAT/GST). Във връзка със своята покупка на право на достъп до програмата всеки от ползвателите ѝ следва да сключи с Вас допълнителен безвъзмезден индивидуален договор по чл. 36, ал. 3 от ЗАПСП. Комисионерът следва да удържи комисионно възнаграждение от така получения нетен приход от продажбите и да преведе остатъка от авторските възнаграждения от своя сметка към Вашата. Във връзка с реализирането на тези приходи подавате декларация по формуляр W-8BEN ("Certificate of Foreign Status of Beneficial Owner for United States Tax Withholding and Reporting"), с която декларирате пред данъчните служби на САЩ, че нямате доход от търговска дейност, ефективно свързана с пребиваване в САЩ. Не следва да получавате доставки на стойност, надхвърляща 10000 евро на година, и не следва да реализирате оборот, надхвърлящ 50000 лева в рамките на 12 месеца.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставените въпроси по същество са:

А) Въпроси относно приложението на разпоредбите наКСО и ЗЗО

1.Задължен ли сте да се осигурявате в държавното обществено осигуряване в Република България за периода, през който получавате приходи във връзка с описаните продажби, или за периода, през който сключвате договори за безвъзмездно използване на програмата?

2. Задължен ли сте да се осигурявате в Република България за периода на разработване на програмата, през който извършвате "творческа дейност" по смисъла на ЗАПСП?

Б)Въпроси относно приложението на разпоредбите наЗДДФЛ

1. Какъв е видът по чл. 10 от ЗДДФЛ на доходите, които придобивате по описания ред, какво е данъчното им третиране, същите подлежат ли на авансово облагане и съответно имате ли задължение да подавате данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ или чл. 201, ал. 1 от ЗКПО и годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?

2. Ако следва да бъде удържан данък върху доходите в чужбина, има ли основание за прилагане на СИДДО за тези конкретни източници и какви документи следва да бъдат налични при поискване или приложени към данъчната декларация?

3. Какъв е редът за ползване на данъчно облекчение по чл. 22б от ЗДДФЛ - за доходи, непревишаващи минималната работна заплата и безкасовите преводи за изплащан от Вас банков кредит влизат ли в обхвата на извършените безкасови плащания по чл. 22д., ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ?

4. Прихванатите от Посредника разходи, съответно удържаните от Комисионера комисионни влизат ли в размера на годишната (или общата годишна) данъчна основа по ЗДДФЛ и Клиентът или Комисионерът следва ли да бъде третиран като платец на дохода?

В)Въпроси относно приложението на разпоредбите наЗДДС

1. Данъчно третиране на доставката по предоставяне на право на ползване на софтуер (програма) и посредническата услуга във връзка с тази доставка?

2. Определяне мястото на изпълнение на доставката по предоставяне на право на ползване на софтуер (програма)?

3. Налице ли е задължение за регистрация по закона и на какво основание?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите(ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Запитването е насочено към проучване становището на НАП относно данъчните ефекти във връзка с посочени различни хипотези, и в този смисъл има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП. Освен това описаната фактическа ситуация не е достатъчно ясна и към запитването не са приложени копия на договори, което е от съществено значение за изготвянето на конкретен отговор по поставените въпроси. В тази връзка Ви уведомявам, че изразявам само принципно становище по поставените въпроси, тъй като съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в съответствие с чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗНАП в кореспонденцията си с НАП, освен адреса за кореспонденция, сте длъжни да посочвате и Вашата идентификация (ЕГН). Възможно е факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на ДОПК на данъчно задълженото лице, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-долу.

А) Относно въпросите, свързани с прилагането на КСО и ЗЗО

След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Като източник на вторичното право на Европейския съюз, регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите-членки. С Регламент (ЕО) № 883/2004 (основен регламент) са въведени материалните разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите-членки, докато в Регламент (ЕО) № 987/2009 се съдържат предимно процедурни правила за прилагане на основния регламент. Материалният обхват на Регламент № 883/2004 е определен в чл. 3 от него. Определеното приложимо законодателство засяга всички тези клонове на социалната сигурност и лицето ползва права от тези клонове за сметка на държавата, която е определена като компетентна.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004). В Дял II от Регламент № 883/2004 са предвидени специфични правила при определяне на приложимото законодателство спрямо лицата, които обичайно осъществяват дейност в две или повече държави-членки. За да се приложат тези правила, преди всичко е необходимо да се дефинира дали лицата са наети или самостоятелно заети за труда, полаган на територията на съответните държави.

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава,включително за дейностите и доходите от други държави-членки.

В запитването не посочвате дали сте наето или самостоятелно заето лице в България и/или Ирландия, освен че пребивавате в България. Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка по отношение прилагане на горепосочените европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност, и при положение, че от търговското дружество от САЩ получавате възнаграждение за отстъпено право на използване на компютърната програма, изразявам становище при условие, че се прилага българското осигурително законодателство.

Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от посочената разпоредба, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответни престации, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:

- да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;

- да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (доход).

Осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).

За целите на осигуряването, в преценката дали едно възнаграждение следва да бъде включено в осигурителния доход, е необходимо на първо място да се определи дали това възнаграждение е получено в резултат на извършена трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО.

Авторът (творецът) може да получи възнаграждение както по отношение на първоначалното създаване на дадено произведение, обект на правна закрила по ЗАПСП, така и впоследствие, когато преотстъпва правата си по използването му на трети лица.

Едно авторско произведение може да бъде създадено по някой от следните начини:

1. Самостоятелно, когато авторът (творецът) е лице, което упражнява професионална дейност на свой риск и за своя сметка;

2. Да бъде възложено с договор за поръчка, или

3. В рамките на трудово правоотношение.

Следва ясно да се разграничи използването на произведението от самата творческа дейност по създаването на същото.

Изработването на продукт, обект на авторско право, е трудова дейност, а използването му чрез някое от действията, изброени в чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП, е реализация на авторското право върху този продукт като произведение, за което използване също може да бъде договорено възнаграждение.

Авторските възнаграждения, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на авторското право по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност по чл. 4 от КСО и върху тях не се дължат осигурителни вноски.

Изработването на компютърна програма представлява трудова дейност, за която получавате доход и подлежите на задължително осигуряване за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване. Тази дейност извършвате за свой риск и за своя сметка. Такива лица по смисъла на КСО са самоосигуряващи се лица.

Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (чл. 5, ал. 2, изречение първо от КСО).

На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Според чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;

2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

За периода, в който извършва творческа (трудова) дейност по създаването на продукта, обект на авторско право, самоосигуряващото се лице дължи авансово месечни задължителни осигурителни вноски между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО и във връзка с чл. 10 от КСО. В хипотезата, когато през цялата година самоосигуряващото се лице получава доходи само от преотстъпено авторско право на продукта, не определя окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (самоосигуряващи се лица) дължат здравноосигурителни вноски авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по без трудово правоотношение през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда наДОПК. В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.

Независимо, че не задавате въпроси за здравно осигуряване, считам за необходимо да се отбележи следното:

В случай, че сте самооосигуряващо се лице по смисъла на КСО, дължите здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

При положение, че не сте здравно осигурен на друго основание по ЗЗО, сте длъжен да се осигурявате по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. В този случай доходите от отстъпеното авторско право следва да се включат при годишно изравняване на осигурителния доход за здравно осигуряване и да се внесат окончателни здравноосигурителни вноски.

Б) Относно въпросите, свързани с прилагането на ЗДДФЛ

На основание чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Видовете доходи са посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, а в т. 3 попадат доходите от друга стопанска дейност, облагаемият доход за които се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. На основание чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:

- с 40 на сто за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители;

- с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Това са нормативно-определени от закона разходи, които не се доказват с документи, като в тях влизат всякакви извършени от данъчно задълженото лице разходи във връзка с придобиване на доходите от стопанската дейност, включително и когато е платено комисионно и посредническо възнаграждение.

На основание чл. 30 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява със:

1. вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и ЗЗО;

2. внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице;

3. вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, когато облагаемият доход по чл. 29 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

По силата на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ "авторски и лицензионни възнаграждения" са съответните понятия по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), където е посочено че "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП компютърните програми са обект на авторско право. Авторското право е сложно субективно право и включва неимуществени и имуществени субективни граждански права. Едни от тези права, посочени в чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП, са правото на автора да използва обекта и правото да разрешава използването му от други лица. В чл. 19 от ЗАПСП е регламентирано правото на автора на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. Отстъпването на правото на използване на произведението се извършва с договор по чл. 36 от ЗАПСП срещу възнаграждение.

Видно от изложеното в запитването Вие ще сключвате посреднически договор с търговско дружество, регистрирано в Ирландия, и комисионен договор с търговско дружество, регистрирано в САЩ, за извършване на електронна търговия, хостинг на програмата и други услуги, предоставяни по електронен път.

Във връзка от гореизложеното може да се каже, че възнагражденията, които ще получавате от чуждестранните дружества ще попаднат в обхвата на понятието "авторски и лицензионни възнаграждения", само в случай че създаденият продукт е обект на авторско право по смисъла на ЗАПСП и в този случай облагаемият доход ще се формира по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ.

Във връзка с придобиването на доходите следва да се има предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ съгласно която ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

1. плащането - при плащане в брой;

2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;

3. получаването на престацията - за непаричен доход.

На основание чл. 43 от ЗДДФЛ лицето, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие по смисъла на § 1, т. 33 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ или самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, какъвто е и конкретният случай, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, авансово данък не се внася. Дължимият авансов данък се декларира с данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, която се подава в срока за внасяне на данъка.

На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. За доходи от авторски и лицензионни възнаграждения от източник в Ирландия (САЩ), в приложимата с тази държава СИДДО е предвидено същите да могат да се облагат в държавата на източника с данък, който няма да надвишава 10% (5%) от брутния размер на реализирания доход.

Отново за авторски и лицензионни възнаграждения, предвиденият в чл. 23, ал. 1, б. "б" от СИДДО с Република Ирландия и съответно в чл. 22, ал. 1, б. "б" от СИДДО със Съединените американски щати метод за избягване на двойното данъчно облагане, при реализирането на такива, е методът обикновен данъчен кредит. При този метод данъчен кредит в Република България може да се ползва до размера на дължимия за тези доходи данък в страната и до размера, до който приложимата СИДДО позволява те да се облагат в другата държава, т.е. до 10% за данък удържан в Република Ирландия и до 5% за данък удържан в Съединените американски щати.

За придобитите през годината доходи, включително и от чужбина, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, е налице задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски.

Имайте предвид, че посоченото третиране е приложимо в случай че не извършвате дейността като търговец по смисъла на ТЗ.

По отношение на поставените въпроси във връзка с данъчните облекчения следва да имате предвид, че данъчното облекчение по чл. 22б от ЗДДФЛ за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, е отменено в сила от 01.01.2015 г. (ДВ, бр. 105 от 2014 г.).

На основание чл. 22д, ал. 1 от ЗДДФЛ физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за извършени през годината безкасови плащания, когато едновременно са налице следните условия:

1. лицето е придобило през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;

2. сто на сто от паричните доходи по т. 1 са получени по банков път;

3. извършените безкасови плащания от лицето са в размер 80 или над 80 на сто от доходите по т. 1.

По отношение на прилагането на третото условие, следва да се има предвид, че за да бъде изпълнено, е необходимо да са направени безкасови плащания на стойност 80 или над 80 на сто от размера на паричните доходи, които се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа. Сумите, които се превеждат по банков път към трети лица - например към банкови институции, следва да се считат за безкасови плащания и да се вземат предвид във връзка с условието по чл. 22д, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.

Следва да имате предвид, че на основание чл. 77 от ЗДДФЛ при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО.

В) Относно въпросите, свързани с прилагането на ЗДДС

1. Относно характера на предоставяната от Вас доставка

По смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.

В § 1, т. 25 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС е дадено определение на понятието стандартен софтуер, съгласно което "стандартен софтуер" е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.

По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като за целите на закона за доставка на услуга се смятат и описаните хипотези в чл. 9, ал. 2 от ЗДДС.

Предвид цитираните разпоредби и изложеното в запитването, доколкото се предоставят права на достъп по интернет до разработен от Вас софтуер (програма) на трети лица, без да е записан на технически носител, същият не може да бъде определен като стандартен софтуер по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС, съответно като стока по смисъла на чл. 5 от ЗДДС. Следователно при предоставянето на право на достъп до разработения от Вас софтуер е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС.

Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС услуги, извършвани по електронен път, са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО) и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност(Регламент № 282/2011), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 (Регламент № 1042/2013)по отношение на място на изпълнение на доставка на услуги.

В Приложение ІІ на Директива 2006/112/ЕО, което съдържа примерен списък на услугите, извършени по електронен път, посочени в чл. 58, § 1, б. "в" от същата директива, е включена и доставката и осъвременяването на софтуер (т. 2).

Съгласно § 1 на чл. 7 от Регламент № 282/2011 понятието "услуги, предоставяни по електронен път" съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано - предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.

Предвид гореизложеното считам, че услугата, която предоставяте попада в обхвата на услуги, извършвани по електронен път, по смисъла на чл. 7, § 1 от Регламент № 282/2011 и Приложение II на Директива 2006/112/ЕО.

2. Място на изпълнение на доставката

Общото правилото за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО) и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Съгласно посочените разпоредби това е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност - когато получател е данъчно незадължено лице (ДНЗЛ), съответно мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност - когато получател е данъчно задължено лице (ДЗЛ). Специалната разпоредба на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС (съответно чл. 58 от Директива 2006/112/ЕО) урежда мястото на изпълнение на доставката на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е ДНЗЛ, като в същата е посочено, че това е мястото, където получателят - ДНЗЛ е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

За да се определи правилно къде е мястото на изпълнение на доставка на услуги, е необходимо да се установи (докаже) статутът на получателя на доставката.

Както в ЗДДС, така и в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя  дали той е ДЗЛ или ДНЗЛ. Такива доказателства относно определянето на статута на получателя се съдържат в чл. 18, § 1 - 3 от Регламент № 282/2011. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.

Предвид изложеното и доколкото в запитването липсва информация за получателите (за техния статут и място на установяване) на услугата, предоставяна от физическото лице, при определяне на мястото на доставката са възможни следните хипотези:

2.1. Получател -данъчно задължено лице

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

- В случай че получател е ДЗЛ, установено на територията на страната,мястото на изпълнение на доставката на услуги, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС е на територията на страната и доставчикът - регистрирано по закона лице, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС като лице-платец, следва да начисли за доставката данък върху добавената стойност (ДДС) в размер 20 на сто. Документирането на цитираните доставки се извършва при съобразяване на българското законодателство по реда на чл. 113, ал. 1 и във връзка с чл. 111а, ал. 1 от закона.

Когато доставчикът не е регистрирано по ЗДДС лице, тези доставки ще участват при определяне на облагаемия оборот по чл. 96 от закона.

- В случай че получател е ДЗЛ, установено в държава членка на Европейския съюз (ЕС) или в държава извън ЕС, мястото на изпълнение на доставката на услуги е извън територията на страната и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице не следва да начислява данък. Документирането на цитираните доставки, при които мястото на изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, се извършва при съобразяване на българското законодателство по реда на чл. 113, ал. 1 и във връзка с чл. 111а, ал. 2 или ал. 3 от закона, като съгласно чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване" и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

За доставките с получатели ДЗЛ от ЕС заедно със справка-декларацията, доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице следва да подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период, съобразявайки разпоредбите на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.

Когато доставчикът не е регистрирано по ЗДДС лице, тези доставки не участват при формиране на облагаемия оборот за целите на чл. 96 от закона предвид разпоредбата на чл. 96, ал. 3 от същия закон.

2.2. Получател - данъчно незадължено лице

Мястото на изпълнение при доставка на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е ДНЗЛ, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване (чл. 21, ал. 6 от ЗДДС).

Алинея 6 не се прилага, когато едновременно са налице следните условия:

- доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка;

- услугите се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1;

- общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г. (чл. 21, ал. 8 от ЗДДС).

Мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли посоченият праг по чл. 21, ал. 8, т. 3 през съответната календарна година, е мястото, където получателят - ДНЗЛ е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

Когато едновременно са налице условията по чл. 21, ал. 8 от ЗДДС, лицето може да избере да определя мястото на изпълнение по реда на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС. В тези случаи ал. 6 се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора (чл. 21, ал. 10 от ЗДДС).

Правото на избор по ал. 10 от доставчик, който е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на страната, се упражнява по реда на чл. 156, ал. 14 или по правилата за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване - чл. 21, ал. 11 от ЗДДС.

Необходимо е да се има предвид, че при наличие на условията по чл. 21, ал. 8 от закона и неупражнено право от доставчика по ал. 10 от същата разпоредба тези доставки ще участват при формиране на облагаемия оборот за целите на регистрация по чл. 96 от закона.

3. Данъчно третиране на доставката на услуга при наличие на посредник (довереник, комитент) между лицето, разработило софтуера, и клиента

Предвид обстоятелството, че физическото лице, разработило софтуера, е страна по договор за поръчка, сключен с търговско дружество (довереник), регистрирано в Ирландия, и по комисионен договор, сключен с търговско дружество (комисионер), регистрирано в САЩ, са възможни следните хипотези:

- посредникът действа от чуждо име и за чужда сметка

В тази хипотеза посредникът не получава и не предоставя услугата по предоставяне на право на достъп до софтуера, той извършва само посредническа услуга от името и за сметка на лицето, разработило софтуера. За извършената посредническа услуга посредникът получава възнаграждение, договорено с лицето, разработило софтуера. В тази хипотеза лицето, разработило софтуера, се явява получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната, предоставена му от посредник - търговско дружество (довереник/комисионер), регистрирано в Ирландия или САЩ, която е облагаема и за която данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.

Получатели на услугата по предоставяне на право на достъп до софтуер са лицата, получили право на достъп до софтуера с помощта на посредника - търговско дружество (довереник/комисионер), регистрирано в Ирландия или САЩ. В тези случаи мястото на изпълнение на доставката на цитираната услуга се определя по реда, описан в т. 2 от настоящото писмо.

- посредникът действа от свое име и за чужда сметка

Редът за облагане на доставките, възникващи при комисионни продажби, осъществявани от името на едно лице, но за сметка на друго, е регламентиран в чл. 127 от ЗДДС и в тези случаи се приема, че довереникът/комисионерът е получил и предоставил стоката или услугата.

Получател на услугата по предоставяне на право на достъп до софтуера е довереникът/комисионерът - търговско дружество, регистрирано в Ирландия или САЩ. В тези случаи мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по реда, описан в т. 2.1. от настоящото писмо, а данъчната ѝ основа е данъчната основа на доставката между довереника/комисионера и третото лице, намалена с възнаграждението на довереника/комисионера - чл. 127, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗДДС.

4. Регистрационен режим

Данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея (чл. 3, ал. 1 от ЗДДС).

Определение за независима икономическа дейност е дадено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС - това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

Системността в аспект на независимата икономическа дейност следва да бъде разглеждана с оглед наличието на трайно извършвана от лицето икономическа дейност по независим начин, а не за всяко от проявленията ѝ поотделно. В този смисъл независимо от статута на едно лице, същото е данъчно задължено лице на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС в случаите, когато извършва независима икономическа дейност, т.е. извършва дейности системно срещу възнаграждение.

Доколкото дейностите, които възнамерявате да извършвате (предоставяне на права на достъп до софтуер, който не е записан на технически носител), имат системен характер, ще се извършват срещу възнаграждение и ще бъдат източник на постоянен, регулярен доход, Вие ще придобиете статут на данъчно задължено лице на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС във връзка с извършваната от Вас независима икономическа дейност.

На основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. По силата на ал. 2 от цитираната разпоредба облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл. 46;

3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

В облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3 (чл. 96, ал. 3 от закона).

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Освободените от облагане с ДДС доставки са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС.

При определянето на облагаемия оборот за целите на чл. 96 от ЗДДС ще участват доставката на услуга по предоставяне на право на ползване на нестандартния софтуер с място на изпълнение на територията на страната, както и всички извършвани от Вас в качеството Ви на данъчно задължено лице облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната. При липса на основание за регистрация по реда на чл. 96 от ЗДДС е предвидена възможност за регистрация по избор на основание чл. 100, ал. 1 от същия закон.

Следва да имате предвид, че от 01.01.2020 г. е в сила нова разпоредба на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, касаеща начина на формиране на облагаемия оборот за целите на ал. 1 на чл. 96. Съгласно цитираната разпоредба при последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите. Относно прилагането на разпоредбата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС са издадени две становища на зам. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите с изх. № 20-00-8/10.01.2020 г. и № 20-00-22/03.02-2020 г., публикувани на страницата на Агенцията - www.nap.bg.

Необходимо е да имате предвид, че в ЗДДС е предвидена задължителна регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя. Съгласно чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.

По силата на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

Данъчно задължено лице, регистрирано на основание ал. 1, се смята за регистрирано и по ал. 2 и обратното (чл. 97а, ал. 3 от ЗДДС).

За лицата по чл. 97а, ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък (чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС).

Съгласно чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

Предвид изложеното, при условие, че не сте регистрирани за целите на ЗДДС на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от същия закон, за Вас, като лице доставчик или получател на услуга ще възникне задължение за регистрация на някое от цитираните основания, а именно:

- по силата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС за получените услуги (посреднически/пла-тежни);

- по силата на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС за предоставените услуги - предоставяне на право на достъп до софтуер с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

Необходимо е да имате предвид, че в ЗДДС за доставки на услуги, извършвани по електронен път с получатели ДНЗЛ е предвиден специален режим, наречен "режим в Съюза" - чл. 156 от раздел III - Регистрация и дерегистрация за прилагане на режим в Съюза. Прилагането на този режим не е задължително, като правото на избор е предоставено на доставчика. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗДДС право да

се регистрира за прилагането на режима в Съюза има данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, 98 или чл. 100, ал. 1 или 3, за което са налице едновременно следните условия:

- извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели - данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект и тези доставки не са с място на изпълнение на територията на страната;

- е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната или, когато не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, е установено по постоянен обект на територията на страната;

- не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, когато е установено по постоянен обект на територията на страната;

- не е в сила ограничение за регистрация по ал. 12 на чл. 156 от закона.

Съгласно чл. 156, ал. 2 от ЗДДС правото за регистрация за прилагане на режим в Съюза се упражнява, като лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация. Заявлението се подава по електронен път по реда на ДОПК с квалифициран електронен подпис посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите (www.nap.bg) чрез въвеждане на данните през приложението.

В случай че лицето не упражни правото си и не се регистрира за прилагане на специалния режим в Съюза, предвиден в ЗДДС, за същото ще възникне задължение за регистрация в съответната държава членка по потребление, в която е мястото на изпълнение на тези услуги съгласно законодателството на тази държава членка.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/