Изх. № М-24-39-178
Дата: 11. 10. 2023 год.
ЗДДС, чл. 123, ал. 10;
ЗКПО, чл. 201, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1.
ОТНОСНО:деклариране на наличните парични средства в касите и размера на вземанията съгласно чл. 123, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и заведено с вх. №М-24-39-178/04.10.2023 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
"....... БАНКА" АД (Б) АД е акционерно дружество, в което К... БАНК притежава 99,92% от акциите в капитала на банката. Останалите 0,08% от акциите са собственост на различни лица, включително физически. В рамките на своята основна и обичайна дейност на банка, Б АД има отпуснати заеми към физически лица - акционери. Сочи се, че банката публикува в годишните си финансови отчети данни за вземанията ѝ по отпуснати заеми, като същите се подават в БНБ и НСИ. Обърнато е внимание, че физическите лица - акционери, имат несъществено участие в капитала на банката, поради което никое от тях, както и всички заедно, нямат качеството на "действителен собственик" по смисъла на §2, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), към която норма препраща §1д от ДР на Търговския закон (ТЗ). При допускане, че нормата на ал. 10 на чл. 123 от ЗДДС е въведена с цел проследяване вземанията от свързани лица, е обърнато внимание, че физическите лица - акционери не се явяват такива по смисъла на §1, т. 3, б. "е" от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), тъй като притежават по-малко от 5 на сто от акциите.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли Б АД да декларира вземанията(вкл. от заеми)от своите акционери -физически лица, които имат несъществено участие - под 5% от капитала на банката?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, Ви уведомявам следното:
В "Държавен вестник", брой 66 от 01.08.2023 г. е обнародван Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (ЗДБРБ 2023 г.), като с § 29 от неговите Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) са направени изменения и допълнения в ЗДДС, отнасящи се до деклариране на наличните парични средства в касите и размера на някои вземания.
Съгласно чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, когато в края на календарно тримесечие общата сума на наличните парични средства в касите, размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лв., регистрираните лица по ЗДДС, които са предприятия по Закона за счетоводството(ЗСч), декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:
1. сумата на налични парични средства в касите;
2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица;
3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.
Банките, като предприятия по ЗСч, попадат в обхвата на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС и същите следва да предоставят необходимата информация, ако отговарят на посочените в тази разпоредба условия.
За използваното в разпоредбата понятие "собственик" законодателят не е дал легална дефиниция, което според чл. 37 от в Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, издаден на основание § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон,означава, че това понятие следва да се тълкува в общоприетия му смисъл. Според Български тълковен речник (издателство "Наука и изкуство") "собственик" е човек, който има право на собственост над нещо; притежател, владетел.
В ТЗ е посочено, че акционерното дружество (АД) има имущество, с което отговаря към кредиторите си. Капиталът на АД е разделен на акции с еднаква номинална стойност. Акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят ѝ участва с посочената в нея номинална стойност в капитала. Тя дава право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с нейната номинална стойност (чл. 158, чл. 175 и чл. 181 от ТЗ). От това, че акцията инкорпорира имуществени права, както и предвид обстоятелството, че балансовата стойност на акцията е реалният измерител на притежаваното от акционера дружествено имущество (част от него) към определен момент, следва, че акционерът има качеството на собственик. Оттук се налага и изводът, че вземанията на регистрираните по ЗДДС акционерни дружества от техните акционери, попадат в обхвата на разпоредбата. Доводът, че вземането на Б АД от акционера произтича от получен заем, т. е. представлява част от основната дейност по кредитиране на всяка банка, не дава основание за стеснително тълкуване на волята на законодателя чрез изключване на тези предприятия от кръга на адресатите.
В допълнение на отговора по отношение на прилагането на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС от кредитните институции е необходимо да се има предвид писмо на министъра на финансите с изх. №15-00-81/12.09.2023 г., във връзка със запитване на АСОЦИАЦИЯТА НА БАНКИТЕ В БЪЛГАРИЯ, копие от което прилагам.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Писмо с изх. №15-00-81/12.09.2023 г.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Изх. № 15-00-81
Дата: 12. 09. 2023 год.
ОТНОСНО: Новият ред по чл. 123, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във ваше писмо постъпило в Министерство на финансите под вх. 15-00-81 от 30.08.2023 г. (ваш изх. № 611/31.08.2023 г.) отбелязвате, че по отношение на кредитните институции не следва да се прилага новият ред по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, и в подкрепа на това Ваше мнение излагате следните аргументи:
Считате, че спрямо кредитните институции, изискването за докладване на касовите наличности и вземанията от служители е необосновано и нерелевантно, отчитайки че влогонабирането и кредитирането са основна дейност на банките, което предполага по дефиниция поддържане на касови наличности над определения праг от 50 хил. лева, както и кредитиране.
По отношение на касовата наличност посочвате, че съгласно Закона за кредитните институции (ЗКИ), "Банка (кредитна институция) е: юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск".В хода на основната си дейност, кредитните институции набират касова наличност - монети и банкноти, които са резултат от влогонабирането. Същевременно, съгласно националната и европейска регулаторна рамка, кредитните институции трябва по всяко време да поддържат достатъчно ликвидни буфери, за да могат да посрещат нетните изходящи потоци по актива и пасива. Съгласно Делегиран Регламент ЕС/2015/61, касовите наличности се класифицират като първокласни ликвидни активи от най-високо качество. Ликвидната позиция на кредитните институции се следи, както от Българска народна банка (БНБ), така и от Европейска централна банка. Изискванията на ЗКИ са: всяка банка да управлява активите и пасивите си по начин, който ѝ позволява по всяко време да изпълнява изискуемите си задължения, като: 1. приема планове за финансиране и за ликвидност, отразяващи особеностите на дейността; 2. поддържа ликвидни средства за обезпечаване несъответствията на входящите и изходящите парични потоци; 3. поддържа система за наблюдение и контрол на лихвения риск при всички операции; 4. коригира своевременно падежната структура на активите и пасивите при промяна на пазарните условия. ЗКИ регламентира, че въз основа извършения преглед и оценка, БНБ определя, дали правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени от банките, начинът на тяхното прилагане, както и собственият им капитал и ликвидните им активи осигуряват стабилно управление и покритие на рисковете. Обяснявате, че БНБ може да наложи специално изискване за ликвидност, ако въз основа на прегледа и оценката, извършени в съответствие с чл. 79в от ЗКИ прецени, че не са обхванати всички рискове, свързани с ликвидността, на които е изложена или може да бъде изложена банката, като взема предвид: 1. модела на стопанска дейност на банката; 2. правилата за управление на ликвидността на банката; 3. резултатите от надзорния преглед и оценката по чл. 79в.
В допълнение уточнявате, че размерът на касовите наличности на банките са обект на ежедневно отчитане към БНБ със специален отчет, който се предоставя всяка сутрин. Измененията на касовите наличности се подават към БНБ почасово два пъти дневно - в 12 ч. и в 16 ч. Затова смятате, че на практика, с този режим на отчетност към регулатора е осигурен строг механизъм на наблюдение, не само на размера на касовата наличност, а и на тегленията и вноските през деня. Не на последно място считате, че предоставянето на информация за касовата наличност на финансовите институции е непропорционална мярка спрямо основния принцип залегнал в Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, целения от нея ефект и необходимите ресурси за нейното администриране.
Обръщате ни внимание, че мярката има за цел изсветляване на ДДС оборотите с оглед облагането и събиране на ДДС, както и предотвратяването на измами с ДДС, докато финансовите институции извършват в значителната си част освободени доставки и ползваният от тях данъчен кредит е в минимален размер, в сравнение с дружествата регистрирани по ЗДДС и ползващи пълен данъчен кредит за своите покупки на стоки и услуги.
По отношение размера на вземанията (включително от предоставени заеми)от служители, считате, че изискването за докладване не би следвало да обхваща отпуснатите, в рамките на обичайната банкова дейност, кредити на служители. Както всяко физическо лице, така и служителите ползват предлаганите от банката кредитни и депозитни продукти в качеството им на физически лица. В допълнение, кредитите, отпуснати към администратори (съгласно чл. 45 от ЗКИ) са обект на специфична отчетност, лимити и мониторинг от БНБ по силата на Наредба № 37 на БНБ за вътрешните експозиции на банките. Данни на ниво кредит се предоставят на БНБ, включително с детайли за тяхното обслужване и по смисъла на Наредба № 22 на БНБ за Централния кредитен регистър. Извън ползваните кредитни продукти, предлагани в обичайната дейност на банката, други вземания и аванси на служители възникват само в случаите на командировъчно авансиране, чиито размери са нематериални и възстановяването им е краткосрочно (обичайно в рамките на дни). На база на аргументите, изложени по-горе, считате, че предоставянето на изискваната, съгласно чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, информация от банките не съответства на целта за въвеждането на това ново правило и не би била релевантна за идентифициране на данъчни рискове или злоупотреби.
Обръщате се към нас, да разгледаме аргументите Ви и да получите становище.
По така изложената фактическа обстановка изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, когато в края на календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите, размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лв., регистрираните лица по този закон, които са предприятия по Закона за счетоводството (ЗСч), декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:
1. сумата на налични парични средства в касите;
2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица;
3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.
Банките като предприятия по ЗСч попадат в обхвата на разпоредба на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС и същите следва да предоставят необходимата информация, ако отговарят на посочените в същия член условия. Разпоредбата е в сила от 1 юли 2023 г., като първото календарно тримесечие за което следва да се декларира общата сума на наличните парични средства в касите и размерът на вземанията, при условие че надхвърлят 50 000лв., е третото тримесечие на 2023 г., като декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО се подава в срок до 14 ноември 2023 г.
По отношение на изложените в писмото аргументи бих искал да Ви информирам, че въз основа на тях ще се извърши анализиране на декларираната във времето информация, относно сумата на наличните парични средства в касите и размерът на вземанията, и ако е необходимо ще предприемат последващи законодателни промени.
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ:
/АСЕН ВАСИЛЕВ/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"....... БАНКА" АД (Б АД) е акционерно дружество, в което "К... БАНК" притежава 99,92% от акциите в капитала на банката. Останалите 0,08% от акциите са собственост на различни лица, включително физически лица. В рамките на основната и обичайната си дейност на банка, Б АД има отпуснати заеми към физически лица - акционери. Банката публикува в годишните си финансови отчети данни за вземанията си по отпуснати заеми, като същите се подават и в БНБ, и в НСИ.
Посочено е, че физическите лица - акционери имат несъществено участие в капитала на банката, поради което нито едно от тях, нито всички заедно, нямат качеството "действителен собственик" по смисъла на § 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари, към която норма препраща § 1д от допълнителните разпоредби на Търговския закон.
При допускане, че нормата на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС е въведена с цел проследяване вземанията от свързани лица, е обърнато внимание, че физическите лица - акционери не са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "е" от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, тъй като притежават по-малко от 5 на сто от акциите.
Въпрос: Следва ли Б АД да декларира вземанията (включително от заеми) от своите акционери - физически лица, които имат несъществено участие - под 5% от капитала на банката?
Във връзка с изложената фактическа обстановка и поставения въпрос се прилага следната нормативна уредба и правен анализ:
В "Държавен вестник", бр. 66 от 01.08.2023 г. е обнародван Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г., като с § 29 от преходните и заключителните му разпоредби са направени изменения и допълнения в ЗДДС, отнасящи се до деклариране на наличните парични средства в касите и размера на някои вземания.
Съгласно чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, когато в края на календарно тримесечие общата сума на наличните парични средства в касите, размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лв., регистрираните лица по ЗДДС, които са предприятия по Закона за счетоводството, декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:
- 1. сумата на налични парични средства в касите;
- 2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица;
- 3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.
Банките, като предприятия по Закона за счетоводството, попадат в обхвата на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС и следва да предоставят необходимата информация, ако отговарят на посочените в тази разпоредба условия.
По отношение на използваното в разпоредбата понятие "собственик" законодателят не е дал легална дефиниция. Съгласно чл. 37 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, издаден на основание § 7 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон, понятия, за които няма дадена легална дефиниция, следва да се тълкуват в общоприетия им смисъл.
Според Български тълковен речник (издателство "Наука и изкуство") "собственик" е човек, който има право на собственост над нещо; притежател, владетел.
В Търговския закон е предвидено, че акционерното дружество има имущество, с което отговаря към кредиторите си. Капиталът на акционерното дружество е разделен на акции с еднаква номинална стойност. Акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят ѝ участва с посочената в нея номинална стойност в капитала. Тя дава право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с нейната номинална стойност (чл. 158, чл. 175 и чл. 181 от ТЗ).
От това, че акцията инкорпорира имуществени права, както и предвид обстоятелството, че балансовата стойност на акцията е реалният измерител на притежаваното от акционера дружествено имущество (част от него) към определен момент, следва, че акционерът има качеството на собственик.
Оттук се прави извод, че вземанията на регистрираните по ЗДДС акционерни дружества от техните акционери попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС.
Доводът, че вземането на Б АД от акционера произтича от получен заем, тоест представлява част от основната дейност по кредитиране на всяка банка, не дава основание за стеснително тълкуване на волята на законодателя чрез изключване на тези предприятия от кръга на адресатите на нормата.
В допълнение, по отношение на прилагането на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС от кредитните институции, следва да се има предвид писмо на министъра на финансите с изх. № 15-00-81/12.09.2023 г., издадено във връзка със запитване на Асоциацията на банките в България, копие от което е приложено.
Извод: Б АД, като банка и предприятие по Закона за счетоводството, попада в обхвата на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС и следва да декларира вземанията (включително от заеми) от своите акционери - физически лица, независимо че те имат несъществено участие под 5% от капитала на банката, при условие че са налице останалите предпоставки на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС.
Приложено към становището е писмо на министъра на финансите:
Писмо на министъра на финансите с изх. № 15-00-81/12.09.2023 г.
Относно: Новият ред по чл. 123, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В писмо, постъпило в Министерство на финансите под вх. № 15-00-81 от 30.08.2023 г. (ваш изх. № 611/31.08.2023 г.), Асоциацията на банките в България излага становище, че по отношение на кредитните институции не следва да се прилага новият ред по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, и в подкрепа на това мнение представя следните аргументи:
- Счита се, че спрямо кредитните институции изискването за докладване на касовите наличности и вземанията от служители е необосновано и нерелевантно, отчитайки, че влогонабирането и кредитирането са основна дейност на банките, което по дефиниция предполага поддържане на касови наличности над определения праг от 50 000 лв., както и кредитиране.
По отношение на касовата наличност се посочва, че съгласно Закона за кредитните институции "Банка (кредитна институция) е: юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск". В хода на основната си дейност кредитните институции набират касова наличност - монети и банкноти, които са резултат от влогонабирането.
Същевременно, съгласно националната и европейската регулаторна рамка, кредитните институции трябва по всяко време да поддържат достатъчно ликвидни буфери, за да могат да посрещат нетните изходящи потоци по актива и пасива. Съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 касовите наличности се класифицират като първокласни ликвидни активи от най-високо качество. Ликвидната позиция на кредитните институции се следи както от Българската народна банка, така и от Европейската централна банка.
Изискванията на Закона за кредитните институции са всяка банка да управлява активите и пасивите си по начин, който ѝ позволява по всяко време да изпълнява изискуемите си задължения, като:
- 1. приема планове за финансиране и за ликвидност, отразяващи особеностите на дейността;
- 2. поддържа ликвидни средства за обезпечаване несъответствията на входящите и изходящите парични потоци;
- 3. поддържа система за наблюдение и контрол на лихвения риск при всички операции;
- 4. коригира своевременно падежната структура на активите и пасивите при промяна на пазарните условия.
Законът за кредитните институции регламентира, че въз основа на извършения преглед и оценка Българската народна банка определя дали правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени от банките, и начинът на тяхното прилагане са адекватни. (Текстът на писмото в предоставения откъс е прекъснат до този момент.)
Извод: В писмото на министъра на финансите са изложени аргументите на Асоциацията на банките в България относно неприложимостта според тях на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС към кредитните институции, като се описват особеностите на банковата дейност, регулаторните изисквания за ликвидност и ролята на БНБ и ЕЦБ при наблюдението на ликвидната позиция на банките. Окончателният правен извод на министъра по тези аргументи не е включен в предоставения откъс.
